Дрезден. Град, известен с бароковия стил на сградите си, културно средище в Източна Германия. Град, който неведнъж се е издигал от прахта- веднъж по време на Втората световна война, когато 60% от града бива унищожен от бомбардировки, и втори път през 1950г., когато местният тим бива разформирован и три години по-късно се създава и днешният познат на футболната общественост Динамо Дрезден. Историята на тази случка е доста дълга и сложна, но не тя е цел на нашия разказ. Ще обърнем поглед към хората по трибуните. В днешно време всеки футболен фен познава от части фанатичната подкрепа на дрезденските фенове.

 

 

Хулигани? Не, не са хулигани, това просто е манталитет, които те показват още преди 63 години. Повратната точка е финалният и решаващ мач за Оберлигата срещу Хорх Цвикау, когато дрезденци губят с 1:5. Феновете, недоволни и със силни съмнение за уговорен мач, нахлуват на терена, като нападат футболистите на Цвикау. Няколко дни по-късно се взема решение за разформироването на отбора. Три години по-късно любимият клуб обаче се възражда. Със сигурност най-обичаният отбор в Източна Германия и до днес със своите 8 шампионски титли и 7 пъти носител на Купата на ГДР - последната надежда на източногерманския футбол.

 

 

Най-посещавани са срещите срещу Ханза Рощок, Ерцгебирге Ауе с 30 000 изкупени билети. Феновете от Дрезден поддържат приятелски отношения с Цвикау и ФК Сараево, а най-големите им дразнители са Локомотиве Лайпциг, Магдебург, Ерцгебирге Ауе. Интересно е също, че феновете тук са твърдо против талисман на отбора, защото, както те самите казват, „той създава фалшиво настроение на стадиона”. Талисманът на отбора е имал само един работен ден, а самият той е бил калинка.

 

 

Когато феновете тук са недоволни,

те не протестират, а рушат

 

Погроми и безредици както в Дрезден, така и в градовете, където са гости. В следващите редове ще ви запознаем с едни от най-интересните им случки.

 

 

История 1: Март 1991 година. „Отмъщението за Белград”

Динамо е последният шампион на Източна Германия и ще играе срещу Цървена Звезда за КЕШ. В първата среща в Белград немците губят с 0:3. Още докато феновете пътуват обратно с автобусите за Германия, те кроят планове за реванша и една-единствена дума е в главите им „отмъщение за Белград”! Няколко дни по-късно на реванша дъжд от откъртен бетон започва да пада върху игрището на „Рудолф Харбих Щадион”. Осветлението на стадиона тогава бива насочено към феновете с цел да спрат „протеста си”. Присъствалите на срещата разказват, че даже са усещали топлината от прожекторите върху себе си.

 

История 2: Декември 2011 „Леденостуденото дерби” Динамо – Ерцгебирге

Стадионът в Дрезден е препълнен. Тонове бира, шокиращи хореографии, огромна доза антипатия - типично за едно дерби. Всичко върви по вода, буквално. Домакините водят и настроението е мирно, докато Ауе не обръща резултата, а след това със сигурност знаем какво се случва по трибуните. Бомби и ракети към игрището, познатите вече бетонни камъни. В последствие на стадиона влиза полицията с всичкото възможно оборудване, включително и една водоноска, препълнена до горе с леденостудена вода... Безценен момент, един от многото за дрезденския фен. Погромите не са само на стадиона, а и извън него. След срешата медиите обявяват, че това са най-големите безредици в немски футбол. Да, да, ама друг път, дрезденският ултрас има още какво да даде от себе си.

 

 

История 3: Октомври 2011. „10 000 в Дортмунд”. Борусия Дортмунд – Динамо Дрезден

Както вече стана ясно - дрезденският ултрас вилнее преди, по време и след мача. И тази среша не прави изключение. Въпреки огромният брои служители на реда, които пазеха феновете на Динамо, последните успяха като буря да преминат през Дортмунд. Последиците - двама пострадали полицаи, 17 ранени привърженици и 15 задържани. По време на срещата гостуващата агитка освен хореографията си успява да вкара на стадиона значителен брой факли, димки, сигнални ракети, които пък донесоха солени глоби и на двата тима. В следствие на това главният съдия прекъсва срещата цели три пъти. Материалните щети, нанесени на стадиона, пък се равняват на над 150 000 евро. След срещата Футболният съюз заседава и определя освен парична глоба и изхвърляне на отбора от турнира за следващия сезон, но последната мярка бива променена на една среща без публика. Привидно гузни феновете изкупиха билетите за следващото домакинство и подкрепиха мощно любимците си извън стадиона.

 

 

История 4: Декември 2012 „Вълкът козината си мени, но нрава - не”. Хановер 96 – Динамо Дрезден

Близо 7000 фена пристигат в Хановер да подкрепят Динамо за Купата на Германия. От тях 1400 се опитват да влезнат без билети на стадиона. 400 от тях успяват, като повечето прескачат оградите на стадиона. Малко след това входовете биват затворени с намерението да се спре неконтролираното влизане на феновете на стадиона. Преди срещата феновете се опитаха да се сбият с колкото се може повече привърженици на Хановер. Действията им биват озаптени от поредната водоноска, присъстваща на мач на Динамо. Преди срещата от полицията в Хановер заявяват, че имат опит в подобни, определяни като „рискови”, срещи и опеделиха близо 1000 служители да следят за реда. След срещата се оказа, че и тази бройка от униформени е прекалено малко да озапти ядосаният ултрас на Динамо. Самата среша завършва 5:4 след изпълнение на дузпи за Хановер, а това бе и поредната причина за нахлуване на ултрасите - близо 200 от гостите щурмуваха игрището. След срещата идва и най-сериозното наказание в немския футбол - на тима от Дрезден бива забранено да играе през следващия сезон в турнира за Купата на Германия. Така и по между другото отборът отнесе и глоба от 100 000 евро.

 

 

Не всички истории около тези привърженици са толкова негативни. Както бе споменато вече - при наказанието им за домакински мач без публика феновете изкупиха всички 32 000 билета на стадиона. Друг пример е подкрепата им по време на решаващия мач за влизане във Втора Бундеслига. През май 2011 отборът постига равенство в първата среща като домакин срещу Оснабрюк, а във втората побеждава с 3:1 домакините.

 

Феновете, дошли да наблюдават срещата, наброяваха 2000, а след последния съдийски сигнал пак нахлуха на терена... този път за хубаво. Хиляди изгледаха срещата и на „Глюкгазщадион”, а после това тържество се пренесе и на летището, където радостните ултраси посрещнаха своите герои.

 

 

Странно емоционален е средностатистическият дрезденски фен. Обича и мрази. Руши и създава. Той не е такъв от вчера или днес, а от десетилетия. Просто емоционален, на моменти прекалено. Неподлежащ на промяна и влияние. И както медиите в Германия заявиха след една от поредните жълто-черни „бури” - „В Дрезден живеят хулиганите”.

 

Виктория Танева, специално за FanFace.bg