FanFace.bg продължава да разширява своята география и да ви среща с интересни фенове от цяла България. Поредният наш събеседник е запален привърженик на Литекс. Гостува ни младият Иван от оранжевата фракция "Ултрас Ловеч". Все още в тийнейджърска възраст, но вече с изградено ултрас мислене и напълно отдаден на идеята Литекс и на това Южната трибуна на стадиона в Града на люляците да изглежда все по-красива, все по-пълна, все по-мощна.

 

- Кой те запали по футбола и кога се случи това? На кой мач на Литекс?

 

- Привърженик съм на Литекс от ранна детска възраст. За пръв път на мач съм бил с баща ми и дядо ми, за жалост не помня срещу кого играхме. Бил съм доста малък. Най старите ми спомени са от 1997-1998 г., когато всички нахлуха на терена след първата спечелена титла. После имаше големи празненства. Целият град се радваше на успеха.

 

- Литекс – какво значи за теб това име и какви чувства поражда?

 

- Литекс е любимият ми отбор. Той е част от живота ми. На моменти съм се разочаровал, в други съм летял в небето от радост, но

 

винаги съм оставал верен на отбора от град Ловеч.

 

- Кои са най-паметните ти мачове на "оранжевите", както и тези, за които не искаш да си спомняш?

 

- Един от най-паметните мачове беше този с Лефски през 2010 г,, когато ги победихме с 3:0. Преди мача се бяхме събрали стабилна група. Пиехме в един пъб, когато разбрахме, че говедата са пристигнали в Ловеч. Тогава стана интересното. Общо взето преди мача направихме 5 боя, имаше наказани шалове и доста разбити мутри. "Торсида Кюстендил" се прибраха със счупен прозорец на автобуса.

 

Някакви говеда се криеха в РПУ-то и ги закараха до стадиона с патрулки. Други вадеха ножове, но и това не им помогна.

 

На мача бяхме добра за нас бройка, а и на всичкото отгоре ги бихме 3:0... голяма еуфория. Друг паметен момент е голът срещу Астън Вила в Ловеч. Всички бяха изтрещели, обезумели и откачаха. Неможех да си поема дъх. Сещам се и за мача с говедата през 2011 г., когато ги отстранихме за Купата с дузпи в Ловеч. Имах лошо чувство преди началото на мача, но в крайна сметка победата беше по-сладка от всякога. Най-лошият спомен ми е, когато чествахме кончината на Миро, наш приятел и основател на групата, който за жалост вече не е сред нас. Всички бяха със сълзи в очите, никой не можеше да повярва. Миро, беше голям човек...

 

 

- Какво според теб пречи на Литекс да пробие в Шампионската лига и въобще в Европа през последните две години?

 

- Донякъде малшанс, но като цяло това е нивото на българският футбол. Докато футболът в България е бизнес, няма да имаме успехи. Нито на клубно, нито на национално ниво.

 

- Твоето лично мнение за Гриша Ганчев, за хората от ръководството под него...

 

- Ганчев е добър бизнесмен. Няма да коментирам как е станал такъв и т.н., не ми влиза в работата. Като цяло влага много в града и ако не е той главен инвеститор, Ловеч няма да е нищо повече от примерно един Троян.

 

За хората в ръководството - те са поставени, некомпетентни лица, които правят всичко през пръсти.

 

Имали сме скандали с тях, ще продължава да ги има дори и да не се харесва и на двете страни. С магаре не може да излезеш на глава...

 

- С кого или с кои имате проблеми от Литекс? За какво?

 

- Не искам да споменавам имена, но главно заради факта, че не се работи правилно с привържениците.

 

Клубът не прави нищо, за да привлича и запазва фенове.

 

Политиката на един европейски отбор трябва да е насочена към тях. Все пак те са тези, заради които ще има футбол. Ако няма фенове, няма и футбол.

 

 

- Начело на Литекс заставаха сериозни имена, оставили сериозни дири като футболисти и треньори в двата софийски гранда Левски и ЦСКА - Димитър Димитров-Херо, Люпко Петрович, Станимир Стоилов, Стойчо Младенов, Миодраг Йешич, Ангел Червенков, Любослав Пенев, сега и Христо Стоичков. Част от тях се представиха сравнително добре, други пък се провалиха... Твоето мнение и като цяло мнението на феновете на Литекс като цяло за тях? И какво очакваш от Стоичков?

 

- Не мога да коментирам всеки поотделно, но като цяло от изброените има двама-трима, които са били за по няколко мача и са спечелили трофей.

 

С ръка на сърцето твърдя, че Станимир Стоилов точно ние, феновете, го изгонихме от Литекс.

 

Винаги си остава едно говедо за нас и нищо повече. Можем само с омраза в очите да го гледаме. Относно Христо Стоичков – смятам, че направи страхотна селекция. Млади български момчета, които имат доста перспективи. Точно такъв Литекс искам да гледам. Момчета, които ще си оставят душата на терена и ще защитават емблемата с чест. Не платени маймуни, свалени от някое бананово дърво и дори незнаещи къде се намира България преди да дойдат тук.

 

- Имали ли сте среща с Камата?

 

- Засега сме нямали тази възможност, но ще се постараем да осъществим такава.

 

Единственият треньор, който сам пожела да се види с нас, беше Ангел Червенков.

 

Обсъдихме доста неща тогава и като цяло при него футболистите се научиха да уважават феновете си. Срещи е имало и със Стоилов, както и с Пенев, но те бяха организирани от фенклуба и бяха по-официални, говореше се повече за футбол.

 

 

- Къде виждаш Литекс през месец май?

 

- Където му е мястото - шампион на България за пореден път. Надеждата умира последна. Докато имаме шанс за титлата, аз ще вярвам, че може да я спечелим.

 

- В коя фракция на "оранжевите" членуваш? Разкажи ни повече за нея и нейната дейност.

 

- Член съм на "Ултрас Ловеч". Групата е основана през 2006 г. под името "Street Fighter Lovech Town" (SFLT), но 2008 г. беше решено да започнем съвместни действия с "Националния фенклуб на Литекс" и променихме името на "Ултрас Ловеч". Част от главните лица се отдръпнаха, но като цяло запазихме ядрото си. Тази година обаче решихме да спрем действията си с фенклуба и да започнем индивидуална работа.

 

Целите на групата са да променят манталитета на ловешкият фен, да привличаме нови привърженици, да върнем старите на стадиона. Борим се за всеки един "оранжев" фен.

 

Групата ни наброява около 100 члена, от които едва около 15-20 са действащи и се занимават с организацията. За жалост не всички сме си в Ловеч. Повечето момчета са студенти или работят извън града, затова са толкова малко организаторите. Стараем се да закупуваме всичко с наши пари, организираме хореографии, които рисуваме сами. Правим собствени артикули, членски карти и пропагандиращи материали. Лидери сме на Южната трибуна в Ловеч, разпяваме публиката и се стараем да постигнем атмосфера, подобаваща за нивото на отбора ни. Дали ни се получава или не, това оставям всеки сам да прецени.

 

 

- Какви са политическите възгледи на вашата фракция? Съществува ли някакво напрежение между ваши фенове с различни пристрастия?

 

- Не намесваме политическите възгледи. Всички сме националистически настроени.

 

Не е тайна, че всяка година посещаваме организирано факелното шествие за Васил Левски. Лятото пък организирахме такова за случката в Катуница.

 

- На кой мач създадохте най-добрата атмосфера и на кой сътворихте най-добрата си хореография и пирошоу?

 

- Най-добра атмосфера, която съм виждал, бе на мача с Рудар. Целият стадион правеше мексикански вълни, всички бяха ентусиазирани и викаха мощно "Литекс". Чудех се дали не сънувам. Най-добрата хореография за мен лично е срещу Дебрецен - с оранжево-зелени картончета и 60 метрово знаме "Напред оранжеви за победа". След това нареждам една хореография с Лефски.

 

Знаме с размери 20 на 11 метра с изобразени крепостта в Ловеч и паметника на Апостола и надпис "Столицата на Апостола".

 

За пирошоу -  може би последното награждаване за шампионската титла - купища димки. Както и мачовете с ЦСКА и Лефски.

 

 

- Кои са най-масово посетените от ваши фенове мачове на Литекс у дома и навън, на които ти си присъствал?

 

- Най-посещаваните гостувания са винаги финалите за Купата, но ако ги изключим тях, е това в Перник, когато бяхме 3 автобуса. Както и един мач с Лефски, когато бяхме над 500 души в София. Също така се сещам последното гостуване на "Армията", бяхме доста хора. Говоря за от 2006 г. насам, преди това редовно са си пътували по 5 и повече автобуса. На домакинските мачове стадионът винаги се пълни, когато играем в Лига Европа, както и на дербитата с Лефски и ЦСКА.

 

- Посещавате ли и други спортни събития освен футболните?

 

- Подкрепяме местния хандбален отбор Осъм. Ходим редовно на мачовете му, имали сме и гостувания. Сещам се на един мач срещу Горна Оряховица бяхме понапълнили залата, имаше доста вълнения около срещата.

 

Накрая тя бе прекратен, спукахме гумите на автобуса на гостуващия отбор и ги нападнахме в съблекалнята.

 

Това е най-арийският спорт. Няма такава тръпка.

 

- Фенове на много други отбори в България ви критикуват и иронизират за две неща - че сте "платена" от Гриша Ганчев агитка, и че не можете да си напълните стадиона в Ловеч... Има дори подмятания от фенове на софийските грандове, че сте "вечните гости". Какво би им казал?

 

- Презирам ги! Колко от тези фенове са се поставяли на наше място? Градът ни е 30 000, отборът и групата ни е сравнително нова.

 

"Синьо-червената" сянка е надвиснала над цяла България.

 

Повечето фенове отиват наготово в "Б" или "Г" сектор. Хореографията им е наредена, има човек да ги разпява, те само си правят кефа, а после ни плюят. Повечето от тези фенове няма да изпитат тръпката от това да рисуват хореография, да организират масата хора,  да са в група, която всеки един от тях да ти е като брат. Относно Ганчев няма да го коментирам. Това е смешно!

 

Ако ни плащаше, досега да съм си построил замък и да обстрелвам Гейарена!

 

 

- На кое място поставяш агитката на Литекс спрямо всички останали в България от гледна точка на численост, вярност, подкрепа, колорит...?

 

- Не мога да кажа с точност, но определено сме най-бързо развиващата се група след "Големите 4" в България. Добрата организация, верността и подкрепата е действащ фактор за това да определя подобна позиция. Не смятам, че бройката е определяща.

 

Една малка група с оригинално мислене може да е много по-добре от двойно по-голяма, но без замисъл и организация.

 

Примери много!

 

- С кои агитки сте приятели и с кои врагове? Как е възникнало приятелството с първите и враждата с вторите? Ти лично кои български отбори уважаваш и кои ненавиждаш?

 

- Нямам официално приятелство с друг отбор. Имаме топли отношения с Берое, но те по-скоро са персонални приятелства. Преди е имало с фенове на Миньор, те са ни подкрепяли срещу говедата. Сещам се, че ние ги подкрепихме на баража за влизане в "А" група, а и наши фенове са ми казвали за едно гостуване в Плевен. Това вече е минало и не се имаме с миньорци. С удоволствие бих участва в уговорен бой с тях.

 

Основни врагове са ни феновете на Лефски и ЦСКА.

 

Тръпката преди и след мачовете ни с тях е неописуема. Другите фенове са ми безразлични, въпреки че не бихме им простили.

 

 

- Ти лично участвал ли си в боеве? Ако да, срещу кои фенове си се изправял и как премина всичко?

 

- Да, участвал съм. Подкрепям уговорените боеве между групите. Приемам го като по-добрия вариант, отколкото да пострадат невинни фенове. Участвал съм активно в 90% от боевете, които е имала нашата фракция. Били сме се с лефскари, цесекари, с поляците от Висла, с тези от Динамо (Киев), с няколко фена на Локо (Сф) и др. На доста сме им простили, заради по-голямата ни бройка. Сещам се последния мач на Локо (Пд) в Ловеч. Минаха част от "Наполетани", искаха конфликт, но ние бяхме 3 пъти повече от тях.

 

Не е достойно да ги нападнем и ги оставихме.

 

Същото се случи и с тези на Черно Море - ние търсихме конфликт, но те не се подадоха и почнаха да хленчат. Мисля, че бяха от "Алкохолиците". Последният бой, в който участвах, беше уговореният бой с ЦСКА "12 на 12", където бяхме само хора до 90-ти набор. Адреналинът беше неописуем. За жалост момчетата от ЦСКА бяха по-добре подготвени и знаеха за какво са там, все пак на тях не им беше за пръв път. С удоволствие бих участвал в подобно нещо пак.

 

- Имат ли място тези боеве "10 на 10", "20 на 20" и т.н. в България? Как гледаш на тях?

 

- Това е бъдещето - уговорените боеве. Аз съм твърдо зад това нещо!

 

Така няма да има невинни пострадали, няма да има ножове, боксове, бухалки. С голи ръце, по мъжки, както трябва да бъде!

 

 

- С кои фенове, освен с тези на ЦСКА, сте се опитвали да организирате подобни боеве?

 

- За уговорения бой с ЦСКА предложихме ние. Те се навиха и стана. Сега имаме покана от едни други фенове, но ще обмислим предложението.

 

- Какво ти е мнението като цяло за българската ултрас сцена? Къде поставяш родните фенове и ултраси спрямо тези от другите страни по Европа и света?

 

- Смятам, че ултрас сцената ни ще просперира. Това зависи само от нас самите. Ако си помагаме взаимно, така ще расте и сцената като цяло. Ако всеки си гледа купичката, всички ще седим на едно ниво. Относно това, къде ги поставям… където е и българският футбол - много сме далеч от феновете в Полша и Германия например.

 

Не ни достига манталитет. Байганьовщината е още в българина.

 

- Полша и Германия ли са твоите примери за страни с най-развито ултрас движение, от които можем да черпим идеи и опит?

 

- За мен лично най-силните ултраси са в Полша и Германия. Също така има отделни групи, който ми харесват в Гърция, Румъния, Сърбия... Една "Фирма" от Нови Сад е супер група за пример. Прилична бройка, с добри идеи.

 

 

- Имат ли жените място на трибуните и конкретно в агитките? Присъстват ли такива във вашата, които да помагат с нещо по организацията?

 

- За мен лично жените нямат място там.

 

Въпреки че при нас има момичета, не одобрявам тяхното присъствие. Може да помагат за хореографии, снимки  и други такива, но дотам.

 

- Мнението ти за българската полиция.

 

- Против съм полицейския произвол. Не съм против полицейската система, ако е такава, каквато трябва да бъде. За жалост в България полицията има повече права от всяка друга инстанция и си позволява много повече.

 

- Ти лично бил ли си жертва на полицейски произвол?

 

- Лично аз не, но хора от моята група - да. С полицията в Ловеч се разбираме, все пак сме малък град и се "познаваме". Те знаят всичките ни лидери. Защитаваме правата си докрай.

 

Избягваме конфликти с тях, но ако се стигне до такъв, няма да стоим мирни.

 

 

- Но все пак е имало проблеми и с ваши фенове в Ловеч...

 

- Имало е проблеми. Имало е задържани хора преди мач, след мач. Имало е и хора със забрани. Не искам да влизам в подробности.

 

- Полицаи или стюарди на стадиона?

 

- Предпочитам стюарди, защото когато полицията е в сектора, има повече напрежение и често се стига до конфликти.

 

- Мнението ти за българските журналисти.

 

- Има и свестни, но се броят на пръстите на едната ми ръка.

 

Повечето са платени драскачи с чувство за хумор.

 

За жалост хората в България са подвластни на медията и смятат, че каквото се изпише или каже там, е напълно вярно и така се манипулира народът. За това не са ми симпатични и никога няма да са.

 

 

- Мнението ти за националния отбор, за българския футбол като цяло, за БФС.

 

- Негативно. Докато не се осигурят модерни бази и компетентни специалисти, футболът в България ще затъва все повече. Националният отбор е визията на българсия футбол.

 

Твърдо против съм решенията на БФС - анти-фенски и чисто изгодни за тях!

 

- Фен ли си на някой отбор от чужбина?

 

- Фен съм само на Литекс (Ловеч) и хандбалния клуб Осъм (Ловеч).

 

- Каква е най-голямата ти мечта, свързана с клуба и агитката?

 

- Да видя някой капитан на клуба ми да дига купата на Шампионска лига, а след това да изпаднем във "В" група и да си правим гостувания по селата в Ловешка област. Който е бил в Български Извор и други такива, знае за какво говоря. Относно агитката -

 

мечтая един ден Южната трибуна да е изпълнена само с ултраси!

 

Фенове, които няма да спрат да подкрепят отбора. Това ми е достатъчно.

 

 

- По традиция на нашите събеседници изброявам три места и искам да кажеш първото нещо, с което ги свързваш. Градският стадион в Ловеч?

 

- Моят втори дом.

 

- Ловеч?

 

- Един от най-красивите градове в България.

 

- България?

 

- Моята родина.

 

- За финал какво би казал на всеки един привърженик на Литекс, както и на всеки запален фен в България?

 

- Подкрепяй местния тим! Бъди верен на отбора си докрай! Не бъди част от "червено-синьото" стадо!

 

"Омразни сме на всички,

платени сме били,

но нас ще ни има,

и в гъза ще ви боли"