Васил Колев е поредният участник в рубриката на FanFace.bg - "Гилдията - преди и сега". Основател е на Тръста "Синя България". Той е на 40 години. Първата му публикация е, когато е 14-годишен и е очерк за защитника на Милан Паоло Малдини през 1988 г. Започва професионалната си кариера през 1992 г. във вестника за английски футбол "Албион". Година по-късно става един от основателите на в. "Меридиан Мач". През 1994 г. Колев е командирован на Световното първенство в САЩ, където е най-младият журналист, отразяващ шампионата. След една година става заместник главен редактор на "Меридиан Мач", като заема поста до 2004 г., когато напуска и основава списание "Стадион. След шест месеца създава седмичника за футболни прогнози "Печели, а година по-късно и сайта pecheli.net. Завършил е Софийска математическа гимназия, а след това и българска филология в Софийския университет като магистър.

 

 

Васко, заел си се с една нелека задача, с което си наясно. Разкажи за зараждането на идеята да се основе Тръст "Синя България" и хората, с които започна това начинание.

 

Идеята се зароди преди година, когато Левски не беше в по-добро положение или по-скоро това, което се случва днес. Тогава просто се виждаше като мрачна перспектива. С първите съмишленици в тръста сметнахме, че трябва да намерим готов модел на борба, защото едва ли Левски е първият клуб, който изпада в положението да има собственик, загубил доверието на общността и такъв, който няма вече сили да управлява Левски. Такъв модел са тръстовете. Звучеше фантастично, но решихме, че трябва да се опитаме да превземем Левски, това е най-логичният начин Батков да бъде отстранен.

 

Със сигурност ти и твоите съмишленици от Тръста, както и феновете на Левски, не сте доволни от това положение, в което се намира клуба - тежко финансово положение, неясно бъдеще откъм собственик, няколко сезона без титла, серия от загуби от ЦСКА и т.н. Кой е най-големият виновник, за да се стигне дотук?

 

Тодор Батков. Има ли човек, който има съмнения?

 

 

Със собственика Тодор Батков имахте някои пререкания на последната пресконференция, дадена на стадион "Георги Аспарухов". Защо се получават тези разминавания?

 

Христо Йовов беше казал нещо доста вярно преди време. Батков е властен човек, обича да се налага и да го прави показно. Може би смята, че така упражнява контрол. Според мен така само руши доверие. Ако изобщо има някакво останало доверие. Ако говорим обаче за пререкания... Да, аз му казах основното и не му стана приятно. Това е, че той загуби вече войната с феновете на Левски. Може би се ласкае, когато слуша хубави неща за себе си и заради това реагира болезнено на това за войната. Но като цяло моята позиция при тези пререкания е доста сложна. От една страна сините фенове очакват някой да бъде доста остър с него, да направи скандал, да му каже цялата истина. Аз зная обаче, че не може да рискуваме и това, което сме постигнали до момента и което е спечелило войната с Батков. Защо да ставам герой на някакви хора, които ще кажат: „Браво, как му каза нещата!” Това няма да помогне на Левски, а аз искам левскарите да помогнем на Левски.

 

Всъщност, Батков ли е най-големият грешник в Левски и как мислиш, че нещата ще се променят след евентуалното негово оттегляне?

 

Казах го вече - Батков е най-големият грешник! Как ще се променят, това е хипотетично. За мен важни са две неща. Първото е, че преди да се оттегли на теория, той трябва да се оттегли на практика. Не трябва да взема решенията еднолично. Ако това се случи, оттеглянето му като чисто формален акт ще е много близо. Това е и нашата стратегия. Да се оттегли на практика от едноличното управление на клуба. Вторият важен момент е оттеглянето му да не бъде за сметка на Левски. В отчаянието си много фенове са стигнали до идеята, че е добре да минем през "В" група, само и само него да го няма. Според мен обаче трябва да се опитаме да направим така, че Батков да не повлече със себе си и Левски. Да не го разруши, оттегляйки се. Да,

 

 

Левски няма да загине, ще се въздигне отново,

но все пак ще изгубим няколко години от живота си

 

по пътя към върха. А иначе, ако се стигне до там, че трябва да избираме дали да вземем целия клуб или да сме пасивни, то ще вземем целия клуб и ще се борим. Говоря за ситуация, в която той хвърля всички акции, както ни заплаши няколко пъти.

 

Тодор Батков обяви, че е готов да продаде клуба. Ти вярваш ли на тези негови думи, тъй като Левски не е лъжица за всяка уста?

 

Не вярвам, че Тодор Батков има желание да продаде клуба. Той се оплаква, че му е тежко, но най-тежко ще му бъде, когато се събуди на следващия ден, в който не е собственик на Левски. И никой през деня не го попита: „Абе Тодоре, какво ще го правим този Левски”? Надявам се, че ме разбирате, това е най-големият проблем.

 

Смяташ ли, че 15-те процента от акциите на клуба, които с НКП и с Тръста изискахте от Батков, ще направят така, че феновете също да имат сериозен глас във вземането на важни решения, свързани с Левски?

 

За мнозина всичко е елементарна аритметика. Според нея 15 е по-малко от почти 85. Миноритарните акционери имат доста права и бих препоръчал на хората да прочетат презентацията на тръста на сайта ни за това какво означават тези проценти и какви права имаме. Те не са никак малки, можем да се борим в съда с всяко решение на мажоритарния собственик, което преценим, че е в ущърб на Левски. Тези 15% ще ни защитят и ще бъдат добра основа за следващите действия. По-важно е обаче оперативното управление. Мисля, че там сме договорили достатъчно промени и от това дали и как ще бъдат осъществени, ще се види дали Тодор Батков наистина се интересува от бъдещето на Левски. Клубът ще се управлява от УС, а не от него. Това сега се случва формално. Решенията взема той, а хората в УС слагат само подписи. Казва го самият той. Ако ние имаме някакъв контрол в този УС и в него има достатъчно експерти, които да управляват добре, нещата ще потръгнат.

 

 

 

Ако ние имаме контрол върху най-логичният приток на средства от маркетинга и мърчандайзинга,

то властта на феновете ще е доста солидна

 

 

Тя може да се неутрализира само ако Левски започне да печели от награден фонд, билети и трансфери на играчи. Но ако това се случи, значи вече Левски ще е достатъчно силен отбор, който ще играе добър футбол, защото горното е следствие именно от добрия продукт или в случая – силния футбол. И ние ще сме постигнали основната цел. Нещо повече – феновете ще са осъзнали, че са най-силният коректив, когато използват основното си оръжие – финансовата принуда. Другото са само лозунги. С „Долу Батков” трудно ще стигнем донякъде.

 

 

Къде е според теб истината, че "Газпром" ще стане основен спонсор на Левски и къде са големите спънки клубът да се сдобие със серозен спонсор?

 

 

Някога „Газпром” може и да стане спонсор на Левски, но едва ли ще се случи сега. Големите спънки са липсата на доверие към това как се харчат тези пари и до какви резултати водят. И ако искате име на голямата спънка, казах го вече – Тодор Батков. Той е виновникът клубът да се управлява трагично. Надявам се това със спонсорите да се промени, но ще може да се случи след промяната на начина на управление и чрез усилията на съвместната компания, която учредяваме с клуба. Трудно ще е, но съм оптимист.

 

 

Как би коментирал оттеглянето от клуба на хора като Наско Сираков, Христо Йовов, Иво Тонев? Всъщност, именно Тонев ли е най-големият виновник за събарянето на Сектор "А" на ст. "Георги Аспарухов" и забавянето на строежа на трибуната? Доста версии се лансираха, а самият Тонев пое лично вината.

 

 

Вината е в това, че Левски започна да събаря и строи, без да има подсигурени средства за това. Разчиташе се на появата на митичен спонсор, в случая „Газпром”. Иначе няма никакво съмнение, че Левски трябва да има нов стадион.

 

Смяташ ли, че фенове, които и да били те, могат да управляват един клуб?

 

Естествено. Случва се навсякъде по света. Реал Мадрид, Барселона, Байерн и т.н. Въпросът е да бъдат създадени механизмите и добрите практики. Ако примерно бяхме като Реал Мадрид, Тодор Батков щеше да трябва да ни убеди, че има добри намерения и финансови средства да управлява общия ни капитал, преди да получи доверие. И ако не го прави добре, както прави той, отдавна щеше да е сменен.

 

Кога, как и кой положи основите на твоята любов към Левски?

 

Семейството, а се случи в детството. Това е всъщност твърде стандартно. Любовта към Левски се предава между поколенията. Мога да разкажа или да си съчиня по-скоро някаква героична история за свободата и демокрацията, но няма да бъде вярна. Чак с годините си дадох сметка какъв късметлия съм да бъда левскар и какви вътрешни колизии съм си спестил с това, защото съм свободолюбив, с десни разбирания и човек, който разчита за всичко на собствения си труд и възможности.

 

 

В моето семейство мразеха органически комунистите

и като следствие ЦСКА.

Но не това е причината да съм левскар – семейните традиции да обичаш нещо,

 

което е свързано с Апостола и най-вече магнетичното име. Това е.

 

Какво е за теб Левски и Сектор "Б"?

 

Левски е нещо лично, което никой друг не може да разбере и заради това не може и да се опише точно. Сектор „Б” е мястото, където започнах да гледам Левски. Това е символът на Левски, най-здравата част от магията на Левски, най-голямата опора. Може би тръстът нямаше да се случи никога, ако не бе подкрепата на най-активните хора в сектора. В последната година си дадох сметка за много неща, които съм подценявал може би, или не съм недооценявал.

 

С какво се промени агитката на Левски от годините, в които ти започна да ходиш на мачовете на сините?

 

По онова време свободата имаше друго значение и заради това сме носталгични към онзи Сектор „Б”. Сега няма как той да бъде със същото значение, защото свободата днес я имаме по дефиниция. Друг е въпросът, че не знаем какво да я правим като я имаме.

 

Мнозина твърдят, че Левски има вече комплекс от ЦСКА след шестте поредни загуби от червените. Може ли да се говори за нещо подобно? Нека не забравяме, че в средата на 90-те Левски пък направи една поредица от 9 поредни успеха на ЦСКА във всички турнири...

 

Всякакви комплексари си съчиняват всякакви глупости.

 

 

Левски никога не може да има комплекс от споменатия отбор,

защото е безспорният господар на дербито.

Чисто статистически ЦСКА може да има серия добри резултати

и нищо повече

 

Ама щом на някого му харесва да говори за комплекси... Скоро ще се види кой кой е.

 

Какво е за теб Вечното дерби ЦСКА - Левски и то ли е най-голямото в българския футбол?

 

Дербито е мачът, който чакам най-много. То е диамантът на българския футбол. Локо Пловдив – Ботев е много вълнуващ, много емоционален, много хубав сблъсък, но няма национално измерение.

 

 

Известен си със страстта си да посещаваш футболни мачове в чужбина и то не винаги, когато играе любимия ти Левски. Разкажи за най-вълнуващия, на който си присъствал, най-колоритният, най-странният и въобще всичко, което ще остане в съзнанието ти от тези посещения.

 

Най-значимият е последният мач на Диего Марадона за Аржентина. През 1994 г. в Бостън срещу Нигерия. Това беше единственият път, когато съм го гледал на живо. За мен оттогава насетне той е Господ във футбола, независимо че онова не беше най-силният му мач. Но беше невероятно, такова нещо не съм виждал, не съм чувствал. Сякаш от неговите капризи зависеше какво ще се случи на терена. Гледал съм много велики футболисти като Зидан, Роналдо, Меси, Кристиано Роналдо. Няма никаква база за сравнение. Те просто са великолепни футболисти, докато Марадона е нещо различно. Той е Господ. Не мисля, че друг в историята на футбола е бил способен или ще бъде способен да направи това, което той направи с Наполи. Може би Пеле е бил нещо подобно, не мога да преценя, защото не съм бил очевидец. Но пък съм разговарял с Пеле и съм виждал как възрастни хора треперят от вълнение, когато го доближат.

 

Привърженик си и на английския Тотнъм. От кога и защо?

 

От 80-те години. Любимец в Левски ми беше Божидар Искренов, за мен най-великият български футболист, който съм гледал. Заради Гиби си изградих някакво усещане за футболна естетика, може би тя е част от философията ми за Левски. Левски е клуб, в който основното значение има не толкова победата, а футболът, с който тя е постигната. И съвсем естествено Тотнъм е аналог на същото.

 

 

Тотнъм е на практика английският Левски. Клубът, който винаги е играл хубав футбол,

но това, често е било за сметка на победите.

Бил е готиният губещ, което пък го различава от Левски

 

 

Като бях дете информацията за футбола беше доста по-оскъдна и играчите на Тотнъм от онова време като Глен Ходъл или Стив Арчибалд бяха това, което е Гиби за мен. Ако по онова време нещата са били по-скоро интуитивни, защото любовта не е рационална и не може да се обясни, то сега имам стройна философия на това защо точно Левски и Тотнъм. Защото от едната страна това са Искренов, Илиан Илиев, Йовов, Емо Спасов, Пантелич, Пламен Гетов, а при Тотнъм са такива като Ходъл, Уодъл, Арчибалд, Гаскойн, Клинсман, Жинола, Модрич, Бейл. Футболисти, които са били специални. И е много странно, но след време, като се запознах с Искренов и си говорихме, той също е от Тотнъм. Сираков също е от Тотнъм. Това не са случайни неща.

 

 

Радваше ли се, когато Димитър Бербатов стана част от Тотнъм и не гледаше ли на него с друго око, след като преди това е играл за ЦСКА?

 

Бербатов е специален футболист, част от традицията на Тотнъм. И не е случаен фактът, че времето в Тотнъм бяха най-добрите му години.

 

 

 

Като талант, който притежава, го поставям веднага след Искренов. Но тъй като талантът изисква и някаква реализация,

то Бербатов безспорно е в тройката на най-големите

 

 

български футболисти за всички времена.

 

Споделяш ли мнението, че стадионите са страшно място, особено в днешно време? Доста родители се притесняват да водят децата си, а няма друг вариант малчуганите да бъдат "зарибени" и да придобият навика да гледат мач на живо, а не по телевизора.

 

Не го споделям. Просто българските стадиони са много лоши. Нещата ще се променят веднага, когато има хубави стадиони.

 

В последните години накъде върви българският футбол като цяло? Всички искат промяна, искат адекватно управление в клубовете, в БФС, но май няма светлина в тунела.

 

Надолу върви. Хора с подходящо образование могат да го променят. В България те са двама. Казват се Павел Колев и Тервел Златев. Надявам се някой да им даде целият шанс, който заслужават.

 

 

Много се дискутира една тема, свързана с теб, но до ден-днешен май не ти е дадена трибуна. Твоето име е замесено с един от скандалите в българския футбол, а именно съобщението в УЕФА, че Петър Михтарски е играл като нередовен срещу Ювентус, а в последствие централата присъди служебна победа за Старата госпожа (б.р. - ЦСКА спечели мача в Сфия с 3:2, а на реванша падна с 1:5, а Михтарски отново вкара). Наскоро главният редактор на БЛИЦ - Румен Илиев, който е отявлен фен на ЦСКА и с който бяхте колеги преди години в "Меридиан Мач", те защити, заявявайки, че истината е друга...

 

Ами друга е. Като привърженик на Левски щях да се гордея, ако съм причинил нещо такова на големия враг, но не съм свикнал да лъжа и да си приписвам заслуги. Казвам го в рамките на шегата. Истината е, че тогава бях кореспондент на „Гадзета дело Спорт”. Преди мача непрекъснато се пишеше дали Михтарски е картотекиран или не. Двамата пратеници ме питаха последно дали ще играе и аз им казах, че е картотекиран. На самия мач бях в Сектор „Б” с моя приятел и колега Жоро Драгоев от „Диема” и две момичета. Оставих ги и отидох да видя какво правят моите хора от „Гадзета дело Спорт” и дали всичко е наред, защото тогава нямаше мобилни телефони и лаптопи. Беше полувремето. Единият от тях, Салваторе Ло Прести, легенда на италианската журналистика и човекът, който е буквално институция в Ювентус, ми каза: „Този мач няма смисъл, Ювентус ще го спечели служебно заради Михтарски”. Просто

 

 

Ювентус не си даваше зор в онзи мач, защото знаеше, че печели служебно

 

А това не бе малко, все пак бе първи мач в Европа след световното, на което Италия игра финал. Написах това в „Меридиан Мач”, което лесно може да се провери. После бъдещият ми колега

 

 

 

Георги Атанасов си съчини тази героична история за някакъв Поп Кръстьо и я пласира в „24 часа”.

Тя трябваше да замаже гафа на администрацията на ЦСКА.

 

 

Не се казваше име, но се подразбираше кой е. Някакъв човек го написа после в един вестник на ЦСКА и когато му казах, че го осъдя, за което, се молеше това да не се случи. Всъщност хем се молеше, хем агресивно ми държеше сметка за Михтарски. Самият Георги Атанасов ме помоли да не правя нищо по въпроса. Но легендата си е легенда, много хора вярват в нея. Нищо не мога да направя. Не съм се пъчил, че имам хеттрик срещу ЦСКА без да се събличам по екип, ако беше вярно все щях да съм го сторил.

 

 

 

Коя е най-колоритната и готина агитка в България?

 

Що за въпрос? Тази на Левски, естествено. На второ място е Локомотив Пловдив.

 

Ако трябва да направиш Топ 10 на големите дербита в света, ще поставиш ли там и това между Левски и ЦСКА? Сподели твоята "десетка".

 

Със сигурност, защото все пак в най-големите дербита трябва да бъде и това, което преживяваш. За мен номер едно е Бока – Ривър и това е голямата ми мечта. Някой ден да го гледам наживо. И може би е най-важната ми дългосрочна цел, свързана с футболния туризъм. Хайде са се опитам да изброя още осем освен това и нашето дерби. Тотнъм – Арсенал категорично е най-свирепото в Англия, а имам и лично отношение. Селтик – Рейнджърс, Реал Мадрид – Барселона, Наполи – Ювентус (също лично отношение), няколко балкански, защото тук футболът е емоционален – Звезда – Партизан, Фенербахче – Галатасарай и ПАОК – Олимпиакос. Хайде да поставя и едно бразилско, което е уникално и го гледах наскоро за първи път с нормална тв картина: Гремио – Интернасионал. Невероятен сблъсък. Но при всички случаи пропускам нещо.

 

Няма как да подминем и грозните сцени, които се случиха по време на баскетболния мач Левски - Партизан? Не зачестиха ли твърде много проблемите, в които е замесена агитката на Левски и какво трябва да се предприеме?

 

Зачестиха. За мен всичко това има връзка с безпрецедентната криза във футболния клуб. Освен това виждам, че това е тема, която провокира левскарите, стига се до спорове помежду им и проблемът с тези инциденти води до разединение в общността. За мен стъпки може да предприемат клубът и държавните институции.

 

 

 

Клубът е страхлив, държавните институции са пасивни.

Не може да се очаква самите фенове да решат проблемите с хулиганството. Все пак не сме в Дивия Запад

 

 

В случая тръстът не е шериф, той има други цели. Мнозина твърдят, че НКП може да реши тези проблеми, но не си дават сметка за няколко детайли. НКП създаде страхотна система със стюардите. Задължението на Левски, договорено с НКП, е да осигури финансово възнаграждение на стюардите, ако не се лъжа 20 лева на мач. Стюардите са най-често фенове, които работят по около 4 часа за минимална надница. Често са фенове, които не могат да видят дори мача, защото трябва да са с гръб към терена. Доколкото съм информиран Левски е некоректен в изпълняването на тези задължения, бави плащанията, съответно стюардите са демотивирани, напускат и т.н. Ами вината значи е в клуба? Иска евтина охрана, но не е коректен.

 

 

Този, който пък смята, че това може да се прави без пари,

може да се включи доброволно като стюард.

Хайде да видим колко желаещи ще има?

Нито един, подписвам се

 

 

Така че проблемът е доста по-различен от това, което се тиражира и за мен НКП е обвиняван за инцидентите съвсем несправедливо.

 

 

Да се върнем към една твоя друга страст, хоби, работа - спортната журналистика. Как и защо?

 

Дядо ми по бащина линия е бил журналист. Така че говорим за ген. Той не ми е повлиял, защото почти не съм контактувал с него. Нашите са разведени, откакто съм бил на 7 години, а и дядо ми почина рано. Започнах да пиша от 14-годишен, шанс ми дадоха двама журналисти – Владо Памуков и Светослав Николов. Веднага след като завърших училище започнах работа в тогавашния вестник за английски футбол „Албион”, а шест месеца по-късно създадохме „Меридиан Мач”. Мога да кажа, че мой учител е Жаклин Михайлов, дал ми е огромен шанс и ме е накарал да заобичам тази професия. Бях 19-годишен, когато ми предложи да стана заместник главен редактор на вестника. Също така съм се учил и от Георги Атанасов. Мисля, че „Меридиан Мач” от онова време беше еталон за спортен всекидневник, а екипът му истински „Дрийм тим”. Няма да изброявам какво постигнаха в професията журналистите от „Меридиан Мач”, които бяха във вестника през 90-те. Аз останах там до 2004 г., прецених, че трябва да потърся ново предизвикателство, не виждах какво може повече да ми даде „Меридиан Мач” като възможности за реализиране на проекти, идеи и така нататък. С най-близките ми приятели напуснахме и направихме седмичника „Стадион”, един романтичен проект, към който винаги ще имам сантименти. Бяхме бедни и без пари, но се борихме и бяхме щастливи. Оцеляхме 15 седмици. По-късно част от хората в „Стадион” създадоха „Тема Спорт”, който за мен е категоричният лидер в спортната преса днес. „Тема Спорт” е днешният вариант на някогашния „Меридиан Мач”. Самият аз пиша на свободна практика, поддържам собствен блог за футболен туризъм и разни неща от играта, но напоследък не ми остава много време. Иначе съм собственик на сайта за футболни прогнози pecheli.net, доста успешен комерсиален проект от 2004 г. насам. Той обаче отдавна не е насочен към българската аудитория, макар и да има много клиенти от България. С гордост казвам, че наскоро ни сертифицира GPWA, асоциация, свързана със сайтове, които имат допирна точка с хазартното съдържание. Тя потвърди след едногодишен мониторинг, че ние правим бизнеса си честно, не сме зависими от букмейкърите, не лъжем с прогнозите и резултатите, нямаме фалшив трафик и още подобни неща. Сертифицирани са малко над 100 сайта от цял свят, ние сме единственият такъв на български език. За някои това е смешно и нелепо, но има значение в нормалния свят и в морето от измамници в интернет, които искат да изкарат лесни пари.

 

 

Накъде върви българската спортна журналистика и би ли направил паралел с някои от колегите в гилдията в Англия, Германия, Италия и т.н.

 

Българската спортна журналистика винаги е вървяла по собствен път. Пример е „Меридиан Мач” някога. Той се превърна в първият футболен всекидневник в света. Сто процента само футбол всеки ден, което се струваше немислимо. Мисля си обаче, че ако през 90-те години се поддържаше едно добро темпо на спортните вестници, то днес сме доста изостанали. Проблем е това, че нито един от трите всекидневника не разви своя информационна марка в интернет. Има някаква ревност към хартиеното тяло, за което плащаш. Като че ли издателите не си дават сметка, че говорим за различен тип читатели. Този век обаче наложи на пазара някои доста интересни електронни медии. „Гонг” е един чудесен проект, бих казал, че Томислав Русев и останалите са в основата „Дарик” радио да е символ в България за радио. В интернет имаме „Спортал”, огромна медиа, доста иновативна, която е лидерът сред новото поколение медии. В телевизиите бих посочил две групи, които дават страхотно качество. Едната е екипът на „Нова”, събран около мачовете от английското първенство. Другата група е тази около „Булсат”. От вестниците класа е „Тема Спорт”. Това са за мен положителните примери в спортната журналистика към днешна дата. Извън тези медии има доста спортни журналисти, които са огромна класа. Зная, че ще пропусна някой,

 

 

но ми се иска да изброя Стоян Георгиев от „Меридиан Мач”, Теодор Борисов от същия вестник,

изключително момче с огромни познания в историята на футбола. Добри Кожухаров, който също е от този вестник. 

Еди Папазян и Найден Тодоров от „24 часа”, Виктор Игнатов от „Преса”, Момчил Лельов и Надя Кърликова от „Телеграф”, Георги Филипов от „Капитал”.

Това са хора и медии, които са абсолютно равностойни на най-добрите в Европа.

Най-добрият спортен журналист в България в момента е Желю Станков от „Тема Спорт”

 

Невинаги съм съгласен с неговото мнение, но зная, че няма сила да го накара да напише нещо, което не мисли. Това ми се струва най-важното качество за един журналист. Същевременно обаче отчитам и доста негативни моменти. Ниското заплащане води до широко сито и в професията попадат все повече неподготвени хора, които смятат, че журналистиката е да разнасяш един микрофон и да задаваш 4-5 стандартни въпроса. Заради това се стигна и до ежедневието на копи-пейст. Липсва стимулът да бъдеш автор, да направиш собствен текст, да кажеш нещо специално. Самите медии в Европа се промениха много, потърсиха нови формати. Аз съм голям почитател на две списания, които в момента напълно удовлетворяват глада ми за футболна информация. Това са английските „World Soccer” и “Four Four Two”, от които притежавам в колекцията си абсолютно всички издадени броеве. Българските вестници ме бяха изгубили като редовен читател, но от около месец си вземам редовно „Тема Спорт” и „Меридиан Мач”, както и „Капитал”, даващ като цяло доста обективен поглед върху много неща от живота, както и един много интересен ракурс по отношение на спорта. Би трябвало да си купувам и „7 дни спорт”, но той катастрофално загуби за мен добрия стандарт на обективна и почтена журналистика, който е поддържал в определени моменти от съществуването си и заради това смятам, че в момента е загуба на време и пари.