Вторник, 15 Октомври 2013 09:11
Оценете статията
(8 гласа)

Паоло Ди Канио - повече от футболист

Лошото момче на италиaнския футбол Паоло ди Канио остави зад гърба си расистки скандали, сбивания с треньори и... награда за феърплей

 

Лошите момчета винаги са били солта на футбола. Има играчи, които привържениците на отбора боготворят, а останалите мразят от дъното на душата си. Любимци и дразнители. Една от най-ярките фигури на футбола от 90-те години се раздели с терена, но "примерът" му остава...Следващите редове са за пъстрия живот на скандалния, недолюбвания и боготворения Паоло Ди Канио, който преди няколко дни обяви, че слага край на футболната си кариера.

 

Ди Канио се ражда на 9 юли 1968 г. в римския бедняшки квартал Куартичоло. Още от дете Паоло проявява своя чудат характер. На 12 години продава колелото на брат си, а със спечелените пари цял ден черпи своите бедни приятели от квартала. „Онова, което получих в онзи ден, беше безценно - споделя Ди Канио. - Харчих парите цял ден с приятелите си, момчета, които никога не бяха имали нищо. Още помня къде купихме сладолед и сладкиши, къде играхме видеоигри. Бях Робин Худ за един ден”.
Още от тези години той симпатизира неистово на „Лацио” и приема болезнено всяка загуба на отбора. И съвсем логично, скоро се записва да тренира в детската школа на „орлите”.

 

 

Професионалната си футболна кариера Ди Канио започва през 1985 г. в любимия „Лацио”. За четирите сезона със синия екип на римския клуб изиграва едва 54 мача, в които отбелязва 4 гола. Но по-важното от този период е, че привържениците забелязват неговия особен характер и започват да се вълнуват от съдбата на нападателя.

 

През 1990 г. Ди Канио се озовава в „Ювентус”, където остава до 1993 г. Заради жестоката конкуренция (по това време в „Юве” играят Баджо, Виали и Скилачи) отива в „Наполи”, но само след година е купен от „Милан” и преотстъпен отново на „Ювентус”.

 

Честата смяна на италианските отбори скоро приключва, след като по време на тренировка Паоло се сбива с треньора на „Милан” Фабио Капело.

 

 

„В този свят всеки, който проговори, става неудобен. Все още има хора, които казват, че ако си бях мълчал повече, щях да бъда италиански национал. Отговорът ми е такъв: ако бях по-спокоен, изобщо нямаше да стана футболист. Играя най-добре, когато съм бесен и съм сам срещу целия свят”, разсъждава за избухливия си характер Паоло в интервю за сп. „4-4-2”.

 

 

След скандала с Капело, Ди Канио е принуден да избяга надалеч, за да започне на чисто. Така той прекарва златните си футболни години във Великобритания, където играе последователно за „Селтик”, „Шефилд Уензди, „Уест Хам” и „Чарлтън”.

 

Престоят му на Острова също не минава без скандал. По време на двубой срещу „Арсенал” той поваля на земята съдията Пол Алкок. „И досега се чудя как успя да падне след толкова леко побутване. Лошото е, че децата гледат и това е лош пример, дори съдията да заслужава нещо повече от това да го бутнеш. По-добре да го бях нарекъл лайно и това да си остане между нас”, коментира скандалджията.

 

 

Ди Канио обаче остава в историята на футбола и с един от най-големите жестове на спортсменство. В мач между „Уест Хам” и „Евертън” той е изведен на празна врата, но хваща топката с ръце и спира играта, тъй като вратарят на „карамелите” Пол Джерард е получил контузия. Дванадесет месеца по-късно ФИФА го награждава за „специален акт на спортсменство”.

 

 

През 2004 г. се завръща в „Лацио” и е посрещнат от тифозите на "небесно сините" като месия. А той им се отблагодарява с гол и асистенция за 3:1 над вечния съперник „Рома”. След гола Паоло поздрави феновете със знака на фашизма – високо вдигната дясна ръка. Въпреки жестоката глоба от футболната асоциация, Ди Канио повтаря жеста и на срещите с „Ювентус” и „Ливорно”, чийто тифози са с комунистически убеждения. „Отправих поздрава към хора, с които споделям социални идеи. Това би трябвало да е позволено в така наречения свободен свят”, философства Паоло. - Имам семейство, две дъщери, които ходят на училище, спирам на червено, плащам данъци, никога не съм влизал в конфликт със закона, никога не съм обиждал цветнокожи, нито евреи. Да, аз съм фашист. И какво от това?”

 

През 2006 г. напуска „Лацио”, след като ръководството не му предлага нов договор. Отива в треторазредния римски „Чиско Рома”, в който обяви и края на кариерата си. „Тук съм модел за подражание за съотборниците ми и това е страхотно. Ако някой на моята възраст, след 21 години в играта, идва пръв на тренировките и си тръгва последен, това показва нещо на хлапетата. Това, което в последните години ме мотивира да играя, бе идеята да привличаме децата от улицата”, разкрива една друга черта от характера си Ди Канио.

 

На прощаване с терена, той обяви намеренията си да се изяви и на треньорското поприще. И си пожела само едно: „Дайте ми 11 Диканиовци и аз ще съм един щастлив треньор!”

 

Последна промяна на Понеделник, 14 Октомври 2013 20:46

Подобни статии (по етикети)

Свързано видео









Обратно в началото