BBC нареди идеален тим от най-великите футболисти в историята, които още са сред живите. Липсват ни Меси и Роналдо, но това не е чудно. За тях историята тепърва ще се произнася. А за тези 11 всичко отдавна е казано. И мястото им не подлежи на съмнение.
Дино Дзоф
Европейски и световен шампион с Италия. Спечелил всичко с Ювентус без Купата на европейските шампиони (има два загубени финала). Избран за един от 125-те най-велики играчи в историята на футбола.
Кафу
Пионер в позицията на десния защитник. Крило, бранител, нападател и плеймейкър в едно. Неуморим. Не играеш 142 мача за Бразилия, ако не си голям футболист. Световен шампион два пъти, загуби още един финал.
Франко Барези
Стълбът, около когото бе построен Рим. Тоест - непробиваемата империя на Милан и Италия от края на 80-те и началото на 90-те.
Пропусна дузпа на финала с Бразилия през 1994-а, но въпреки това е икона и символ на онзи отбор. Вероятно най-разумният бранител в новото време след ерата на...
Франц Бекенбауер
... На този човек. Няма пост за Бекенбауер. Централен защитник, който играе и като халф. Организира, показва с личен пример, ръководи и атакува. Световен и европейски шампион с Германия, три пъти първенец на континента с Байерн. Един от великата петица - Кройф, Пеле, Марадона и Ди Стефано са останалите.
Паоло Малдини
Втората част от гръбнака на Милан и Италия, израснал край лидера и гигант Барези. Игра 7 финала за Купата на шампионите - невъзможно постижение! Спечели пет от тях. Верен на Милан, както и Барези.
Зинедин Зидан
Геният на 90-те и първите години на новия век. Контролът му върху топката и играта бе знаменит. Нямаше силен и слаб крак, а с глава играеше като централен нападател. Световен и европейски шампион с Франция.
Боби Чарлтън
Най-доброто от английската игра. Сър. Световен шампион от 1966-а, все още голмайстор №1 на Манчестър Юнайтед, но не и на националния (надмина го Рууни). Великата му история започва с катастрофата в Мюнхен през 1958-а, където оцелява сред труповете на уникалния отбор на Мат Бъзби. За да напише своята легенда в следващите 2 десетилетия.
Йохан Кройф
Изразът Кройфизъм говори достатъчно. Толкова е дал на играта, че е трудно да се събере в няколко реда. Кройф - футболистът направи Аякс велик през 70-те. Три купи на европейските шампиони и доминация. Кройф - треньорът изгради философията на Барселона, която и до днес жъне резултати.
Роналдо
Феномена. Най-добрият централен нападател, когото сме гледали. Контузиите го съсипаха и му отнеха поне още 3-4 години и към 150 гола от визитката. И от нашето удоволствие да го наблюдаваме. Световен шампион два пъти с Бразилия, загуби още един финал. Не успя да вдигне Купата на шампионите с клубен тим.
Пеле
Кралят на футбола. До доказване на противното остава №1, поне в официалните класации. Ефектът му върху играта през 50-те и 60-те, а в Щатите и през 70-те, е феноменален. Три пъти световен шампион с Бразилия, диктатор за две десетилетия с над 1000 гола.
Диего Марадона
Ако Пеле е крал, аз съм Бог. Това казва самият Диего. И за милиони по света той е Бог. Изумителен талант, заразен характер, страстен гений с топка в краката. Световен шампион (вероятно единственият, спечелил почти сам трофея) с Аржентина, загуби и още един финал. Направи чудеса с малкия Наполи, разбивайки доминацията на Милан на Саки и Ювентус с Платини.