Как родните фенове могат да превземат Европа
Сряда, 27 Юни 2012 15:59Жребият за евротурнирите вече е изтеглен, а всеки от родните отбори знае кой ще е неговият противник. Безспорно най-труден е съперникът на шампиона Лудогорец, на който се падна да играе срещу първенеца на Хърватия Динамо Загреб в квалификациите на Шампионската лига. Феновете на разградчани не трябва чак толкова да се кахърят от съперника и неговата сила, тъй като имат по-атрактивна дестинация от всеки един от останалите ни родни отбори.
Столицата на Хърватия е наистина красив град, който ежегодно привлича много туристи. Там има какво да се види, а от друга страна амбициозната селекция на Лудогорец може да се легитимира именно в Загреб. Разградчани са домакини в първата среща, като тя ще се състои на 18-ти юли, а реваншът в Загреб е насрочен за седмица по-късно – 25-ти юли.
Предполагаме, че собственикът на Лудогорец - Кирил Домусчиев, ще осигури място в чартъра за част от феновете на зелено-белите, които искат да подкрепят тима срещу Динамо на "Максимир". Бройката на привържениците на орлите ще зависи и от резултата в първата среща в Разград.
Малко над 1 000 км е разстоянието от Разград до Загреб, което с автомобил може да се измине за 15-тина часа. С автобус е доста по-дълго, близо 24 часа. Най-прекият път е Разград - Плевен - Монтана - Белоградчик, след което следва преминаване на българо-сръбската граница. Оттам Зайчар - Палилупа и след Сремска Митровица влизане на хърватска територия. Славонски брод, Градишка, Новшка, Кътина, Иванич град и Загреб.
Нощувки в Загреб могат да се намерят, както в хотели, така и в хостели. Цените варират от 20 до 35 евро на легло, като повечето варианти включват и закуска.
Другият наш представител, който знае със сигурност своя съперник е Локомотив Пловдив. Финалистът за Купата на България стартира участието си в турнира Лига Европа от ІІ квалификационен кръг, като жребият не бе благосклонен към смърфовете и ги хвърли на холандския Витес. На 19 юли черно-белите приемат жълто-черните, като има три варианта за стадиона, където ще се изиграе срещата - "Георги Аспарухов" в София, "Градски" в Ловеч и "Лазур" в Бургас. Реваншът е на 26 юли в Арнем.
За да се стигне до Холандия има няколко варианта за феновете на Локо Пд. Единият, който е и по-бърз, и по-удобен, е със самолет. От България няма директни полети до Арнем, тъй че единственият вариант е София - Айндховен и след това с влак до Арнем. Към днешна дата с Wizz Air цената на такъв полет е 397 лева, като тръгването е рано сутринта на 26 юли от Терминал 1, а връщането на 28 юли отново с полет от Айнховен.
Влакът от Айндховен до Арнем е с цена около 15 евро в посока, а разстоянието от 85 км се изминава за не повече от 45 минути.
С автомобил или автобус е по-евтино, но пък доста по-дълго. От Пловдив до Арнем са 2 200 км, което се изчислява в едно денонощие път в най-добрия случай.
Маршрутът е Ниш - Загреб - Грац (Австрия), Нюрнберг (Германия) - Франкфурт - Кьолн - Дюселдорф и след това Арнем, който е много близо до границата с Германия.
Голяма е дилемата пред феновете на ЦСКА - дали техните любимци да се изправят срещу азербайджанския Баку или пък срещу словенския Мура. По-добрата и цивилизована дестинация е тази до Словения, а по-точно до Мурска Собота, от където е и местният Мура. В по-добра форма на този етап е обаче Баку, което предполага над 2 700 км преход до столицата на Азербайджан.
Този маршрут е с преход през Турция, а входът в южната ни съседка е през граничния пункт "Свиленград". След това се следва посока Истанбул, Измит, Болу (където в момента отборът на ЦСКА е на подготвителен лагер) и Самсун, който е с излаз на Черно море.
Пътят преминава през почти цялата северна морска ивица на Турция, следвайки Орду, Гиресун, Акчаабат, Ризе, Пазар, след което се влиза в Грузия и преминаване през Кутаиси, Кашпи, Тбилиси и т.н.
Следва преход през Азербайджан, който е доста дълъг и е нужна някъде поне една нощувка по път. Маршрутът преминава през почти цялата страна от Запад на Изток, за да се стигне до Баку, който се намира на границата с Каспийско море.
Първият мач на ЦСКА е на 19 юли като гост, а реваншът на 26 юли. За съжаление няма полети до Баку, а вариантът за самолет е само чартър.
Далеч по-добре ще е за феновете на ЦСКА тимът на Стойчо Младенов да играе с Мура, тъй като разстоянието от София до Мурска Собота е 931 км. Това означава, че близо 10 часа е преходът с автомобил. Дестинацията е Пирот - Ниш - Чукарица - Славонски брод в Хърватия, както и Дуго село до Загреб, Летение, Лендава и Мурска собота.
Малка част от пътя минава и през Унгария, която граничи със Словения. Със сигурност в Мурска собота, освен река Мура, могат да се видят още доста неща.
Във ІІ предварителен кръг на Лига Европа стартира и участието на Левски в евротурнирите. Дестинацията за феновете на сините е Босна и Херцеговина или Малта. Съперникът на тима на Илиан Илиев ще бъде излъчен от сблъсъка Сараево - Хибърниънс, като първият двубой е в Босна, а реваншът на Острова на Рицарите. Безспорно по-класният отбор е този на Сараево.
Пътуването до Малта е ясно - само със самолет, докато до Сараево има и вариант за автомобил и автобус. Пътищата, по които може да се достигне бившето олимпийско селище, са два - през Сърбия или Сърбия, Македония, Черна гора и Босна.
Най-приемливият и най-кратък вариант е само през Сърбия и директно влизане след това в Босна и Херцеговина. От София до границата на Сърбия с Босна са 450 км, а оттам още 150 км преход до Сараево, което сумарно прави 600 км. - т.е. не повече от 7-8 часа път, без да се брои престоят на граничните пунктове. При това положение нощувка не е нужна, което предполага една наистина бърза и евтина екскурзия за левскарите до Сараево.
Сините трябва по програма да са домакини в първата среща на 19 юли, а на 26-ти да гостуват на своя противник.
Има ли дерби, има кръв
Вторник, 22 Януари 2013 21:44Неделната битка в центъра на София е най-голямата между фенове на ЦСКА и Левски като численост за последните 13 години. На 13 март 2000 г. ултраси на „червените" щурмуваха бастиона на левскарите - „Синьото кафе" на ъгъла на ул. „Драган Цанков" и бул. „Евлоги Георгиев". Тогава в боя участваха над 300 човека, а щетите по полесражението не можаха да бъдат поправени със седмици.
В неделя левскари дойдоха пред стадион „Българска армия" и отново стана голям бой - според бюлетина на МВР пак близо 300 хулигани са се били из парка. Имаше кръв, бомбички, ранени, линейки - повторение на разпердушинването на „Синьото".
Сега е ред на анализите от „експерти". Ще чуем за гнило общество, за язвите му, за липсата на образование и т.н. Както обикновено. Разбира се, ще има и няколко ареста на хлапетии, които и без това имат забрани да ходят по мачове. Типичната реакция на органите, след като битката е минала. Акция превенция не съществува в речника на МВР, въпреки че се знаеше, че в неделя откриването на баскетболната зала на ЦСКА е рисково събитие, предвид съперника - Левски.
Но целта на този материал не е да осъжда, заклеймява или сочи виновници с пръст. Дербито е солта на спорта във всяка една точка на света. С добрите и лошите му характеристики. Около него винаги има страст, а често тя изкипява до бой и кръв.
Кои са най-свирепите съперничества във футбола?
В Европа традиционно погледите са към Барселона - Реал, защото там има и политика. Но рядко се стига до сериозни сблъсъци, защото гостуващи агитки реално няма. Омразата е свирепа и искрена - каталунците мразят короната, а Мадрид презира областта, постоянно теглеща за независимост.
Селтик и Рейнджърс вадят нож на игрището и край него заради политика и религия. Протестантският и пробритански корен на „сините" срещу католическата вяра на половин Шотландия и на практика целият остров Ирландия. Там сблъсъците са чести, а жертвите на насилие около дербито само за последния век - над 10.
В Англия голямата омраза е Ливърпул - Манчестър Юнайтед, тя остава непреходна през годините. За три десетилетия между 60-те и началото на 90-те са регистрирани поне 10 грандиозни бойни действия, завършили с множество ранени. Няколко пъти арена на тях стават кварталите около стария „Уембли", където двата тима се срещат във финали. През онези години те били доста по-удачни за уговорки и дори случайни срещи.
В страната, която бе заклеймявана като лидер в хулиганството, сега нещата са различни. Дебнещите отвсякъде тв камери, огромните присъди за всяко провинение на мач, разпространението на билети със сложна система, включваща пълна идентификация на купуващия, изцяло седящите места на стадионите... Англия до голяма степен реши проблема. В добавка дори инциденти да има, на тях не се дава голяма гласност в медиите. И това е част от решението - не рекламирай това, което смяташ, че не е добър пример за обществото.
В Италия манталитетът на ултрасите е различен. Дори голямата война Рома - Лацио не ключва в бойните действия „цивилни". Честа гледка е запалянко на Лацио (или Рома) с приятелката си да пресича целия парк край „Олимпико", пълен с агитка на врага. Никой няма да ги удари, защото „не са ултра". Това е верюуто - на бой отиват само ултрасите. Те са направили своя избор. В Англия например битките между хулиганите са като келтски сблъсъци - бият се всички, които са на мястото. Независимо дали са част от Фирмата (хулиганската фракция на всеки отбор).
В Германия футболното хулиганство никога не е спирало да е актуално. В луксозния свят на Бундеслигата обаче инцидентите намаляват или са умело скрити от света. Но клубове като Динамо (Дрезден), Санкт Паули , Херта, Хамбургер, че и колосът Байерн, често имат проблеми с групировки от своите фенове.
Полша и Русия са люлка на новото лице на хулиганството. Тук се бият момчета, които тренират за това. Да си хулиган е една ли не занаят, професия. Часове на тренировки в боксови и фитнес зали, организация като за спортен клуб, алтернативен на подкрепяния футболен такъв. Побоищата са организирани и често остават сериозно ранени - подготвените "киборги" от залите удрят силно и точно.
Холандия... Тук Аякс, Фейенорд и ПСВ са постоянните заподозрени. Сблъсъците в този триъгълник обикновено са пазени поне като среща на върха в Евросъюза.
Което само доказва, че не може да се търси коренът на явлението футболно хулиганство в социалния статус на запалянкото. Хулигани има и в Молдова, но и в Германия. Бият се опърпани безделници и добре облечени дендита на средна възраст с бизнес и положение. Преди няколко години в уговорен бой в Холандия загина 40-годишен собственик на хотел. Човек със състояние, но и хоби...
Да анализираш това явление не е лесно. Много често то не се поддава на стереотипи. Не можеш да кажеш: „Футболният хулиган е млад, стар, такъв или онакъв." Всеки има свой мотив да е там, където е битката. Понякога личен, понякога свързан с емблемата. Но винаги дълбоко заседнал в съзнанието до момента, в който тръпката изчезва и хулиганът се превръща в обикновен футболен запалянко.
Webcafe.bg
СНИМКИ И ВИДЕО: Европа не спа, красота по трибуните и бой по улиците
Събота, 09 Ноември 2013 12:47Добре дошли в Холандия, защото тази седмица страната на „лалетата" и легалния коз не заспиваше спокойно.
Ултрасите нa Аякс се натъкнаха na своите съперници от Селтик в центъра на Амстердам. Равносметката от срещата е 8 ранени полицаи и 15 арестувани фенове.
По същото време обаче Холандия посрещна и привържениците на Динамо (Загреб), чийто тим игра с ПСВ. Това е причината кметът на Амстердам да пусне заповед запалянковците да бъдат задържани и съдени по бързата процедура за нарушаване на обществения ред.
Феновете на Наполи се биха с тези на Марсилия, след което 7 полицаи пострадаха и се наложи да посетят болницата.
А сега се насладете на уникалните хореографии, на които станахме свидетели последните дни.
Ювентус - Реал Мадрид
Копенхаген - Галатасарай
Олимпиакос - Бенфика
Аякс - Селтик
Мащабни разкрития за черно тото из Европа
Понеделник, 04 Февруари 2013 18:32Две срещи от Шампионската лига, една от тях играна в Англия, квалификации за световни и европейски първенства, високопрофилни срещи във водещи европейски футболни първенства и общо 380 мача попадат под подозренията на Европейската полицейска служба – ЕВРОПОЛ за манипулиране на резултати, нелегални залози и корупция.
Директорът на службата Роб Уейнрайт обяви днес на пресконференция в централата на ЕВРОПОЛ в Хага подробности за най-мащабното полицейско разследване на територията на Европа. Оперативната работа е продължила 18 месеца, като в основата на криминалните схеми службата поставя организиран криминален синдикат в Азия.
Полицията съобщава за 380 съмнителни мача и над 420 отделни личности, включващи съдии, официални лица, футболисти и престъпници.
Властите подозират още 300 мача извън територията на Европа, включително такива в Африка, Азия, Южна и Централна Америка. Разследването е обработило над 13 000 електронни съобщения и други материали. Заподозрени са направили разкрития за участието си в мрежата и начинът, по който оперира системата.
Предположенията на европейската полиция гласят, че най-голямата единична сума (подкуп) възлиза на 140 000 евро. ЕВРОПОЛ обяви, че сумите заложени на мачове само в Германия възлизат на 16 милиона евро, като печалбите от незаконна дейност са в размер на 8 милиона евро. Службата предполага сума от 2 милиона евро заплатена за подкупи в Германия.
Уейнрайт не посочи директно кои срещи попадат под подозренията на полицията заради продължаващи съдебни процедури. Директорът на централата припомня, че криминални присъди вече са издадени в Германия, Финландия, Унгария и Словения.
Дейността си престъпниците са развивали в 15 страни, като до този момент са арестувани 50 души. Официалните лица изразиха опасенията си, че това е „само върхът на айсберга".
Европа е в ступор. САЩ избраха да останат сами срещу света
Четвъртък, 03 Септември 2015 09:55„От гласа на кобен богти с проклятие си кръстен;
злобен дух, жесток и строг,те заплита в своя пръстен;
всяка радост и любовти отнема тъмен зов;
няма да намериш мир в нощната спокойна шир…“
Джордж Байрон – „Манфред“ *
Европа е в ступор и вцепенение. Неспособна да пребори старите си страхове и грехове, тя остана прикована към срамното си минало от вкаменяващия поглед на Медуза, която 70 години броди из тъмните лабиринти на нейните кошмарни спомени. Призракът на Втората световна война умело беше редуциран до ролята на плашило, което не позволи на Европа и до днес да излезе от пещерата на Горгоните и да продължи пътя си през историята с ясен поглед в бъдещето и съхранена памет за уроците на миналото. Така Старият континент остана пленник на своя срам, до степен на пълна неадекватност спрямо реалностите на настоящето.
Защо се получи така?!
Всъщност честният разговор за същото това минало така и не се състоя. 70 години историческият дебат беше фокусиран почти единствено върху последиците, но не и върху съществените причини, довели Германия, а оттам Европа и света, до ужаса на Втората световна война.
Виновен остана само Хитлер. И Германия – за това, че създаде Хитлер.
Толкова.
Твърде елементарно, за да е истина, нали?!
Казионната историография срамежливо се плъзгаше по повърхността на въпроса – защо Хитлер въобще стана възможен? Как така един луд фюрер с болно его излъга, обедини и поведе цяла нация след себе си в унищожителен поход срещу света? Защо на 19 август 1934 г. в проведеното допитване до народа 90% от германците гласуват за сливане в едно на двете висши държавни длъжности – канцлер и президент – и легитимират съвсем съзнателно едноличната власт на Адолф Хитлер? Кой и защо възражда военно-промишления комплекс и икономиката на Германия след Първата световна война чрез плана Дауес? Защо Франция и Англия не реагират по никакъв начин, когато Хитлер, в нарушение на Версайския договор, през март 1936 г. си връща Рейнския демилитаризиран коридор и две години по-късно просто ей-така между другото присъединява Австрия към Германия с помощта на австрийските националисти? Защо антисемитското говорене на фюрера срещна толкова широка подкрепа в Германия и не само там? Защо на Евианската международна конференция през юли 1938 г., свикана от американския президент Рузвелт в търсене на изход за нарастващия поток еврейски бежанци от Германия и Австрия, нито една от 32-те държави-участнички (с изключение на Доминиканската република) не желае увеличаване на символичните си квоти за прием на еврейски бежанци? Защо „Моята борба“ става бестселър и е преведена на 11 езика още в първите години след издаването си?
Въпроси, които останаха без отговор.
Ето на тези и на други подобни въпроси трябваше да търсят отговори историците след края на Втората световна война. Вместо това обаче, на тях им беше позволено да се фокусират единствено върху заклеймяването на фашизма и недопускането той да се възроди отново на европейската и световната сцена. Германия беше победена и разделена, а с нея и цяла Европа. САЩ и СССР си поделиха света. Старият континент остана разполовен като най-ценен трофей между двете империи. И се превърна във второстепенен геополитически играч, прикриващ по-успешно васалния си статут на Запад, отколкото на Изток.
А всъщност именно оттогава Европа окончателно престана да бъде субект на своята история и съдба.
Нататък е ясно. Бяхме свидетели на всичко останало – как Съветската империя рухна, как Стената падна и ние жадно поехме на Запад към свободата. Как ни беше нужен четвърт век, за да проумеем, че това не е никаква свобода. И че Западна Европа е просто колония на Другата империя. А ние услужливо и глупаво й помогнахме да се разпростре на целия континент, като предоставихме доброволно и угоднически природния, икономическия и човешкия си ресурс в услуга на новия господар.
Днес Европа не е разделена. Тя е щастливо обединена васална територия на световния хегемон САЩ и има ново име – Европейски съюз, с административен център Брюксел. Но най-същественото – Европа вече е обезсилена и подчинена. Тя не е сериозна пречка в битката между двете световни сили – САЩ и Русия. Защото междувременно Русия някак си успя да се изправи, след като беше поднесена неразумно на Запада от своя неолиберален елит, и видиш ли, неочаквано реши да окаже съпротива. Което определено си беше неприятна изненада за метрополията. Така че се наложи досадното подпалване на Украйна. Същата Европа, която получава истеричен пристъп само от споменаването на думичката „нацизъм“, днес съзнателно и послушно затвори очите си пред издевателствата на новите фашисти в Украйна. Това доказа за пореден път пълното лицемерие, демагогия, несъстоятелност и неадекватност на нейния идеологически фундамент и изкара на дневна светлина късата каишка, на която я води нейният господар.
Ако беше само това, все пак щеше да има някаква обозрима надежда за бъдещето.
За съжаление, истината е по-смущаваща – налице е патологичен феномен, който е обладал европейския дух. Европа е в пълен ступор и е абсолютно неспособна на самостоятелно действие, защото старателно е промит дори най-първичният й инстинкт – инстинктът за самосъхранение.
Населението на Стария континент е препрограмирано и фиксирано в една безконечна медитация върху своята вина спрямо евреите и всички видове малцинства, репресирани по времето на Втората световна война. Тази вина се изживява в настоящето като жесток комплекс и е вградена вещо в основата на новите евроатлантически ценности, които се базират на представата за свръхтолерантност към малцинствата до степен на саможертва на собствените цивилизационни устои. Порочният модел се заиграва безпроблемно с чувствителността на съвременния човек, принасящ се доброволно в жертва пред олтара на новия глобален свят, в който всички са не просто равни, но и еднакви. Спуснатите „отгоре“ евроатлантически „ценности“ нямат никакъв аналог и корен в нито една национална култура – те са чужд елемент в тялото на народите. Но въпреки това програмата, внедрена манипулативно в човешкото съзнание, работи безотказно. Нациите постепенно се превръщат в безлична хомогенна маса без раса, етнос и пол, без памет и идентичност, без национален суверенитет. Процесът на подмяната е глобален и е особено успешен на европейския континент. Цивилизационното и културното обезличаване на населението, заедно с всичките екстри, които този процес води след себе си – социална и личностна апатия, липса на продуктивна обществена рефлексия, аполитичност, десакрализация на живота, загуба на изконните животоподдържащи ориентири и на смисъла на съществуването – всичко това е само първата стъпка към обезкървяването на континента откъм автентично коренно население и етническата му подмяна чрез започналото и добре планирано ново преселение на народите от Азия, Африка и Близкия Изток.
Европа целенасочено се варваризира и ислямизира – и този стратегически план вече не може да бъде нито прикрит, нито спрян. А ако бъде все пак спрян, не е възможно това да се случи без да се плати висока цена, защото процесът е твърде напреднал и на практика вече е необратим.
Така, докато Европа продължава да се срамува от себе си и да страда за прогонените и убити от фашистка Германия евреи, новите малцинства я превзеха отвътре и задушиха с гъвкавите си пипала европейската й душа, която им се даде покорно, толерантно и „без бой“ – даде им не само да смучат на воля от социалната й система, а им осигури автономии в градовете си, построи им джамии, остави ги да се самоуправляват, позволи им да не признават законите и традициите на държавите-приемнички. Всичко това стана възможно благодарение на продажния европейски елит, който изпълнява безпрекословно повелите на американския сателит Брюксел. Съпротивата от страна на населението е непродуктивна и безрезултатна, защото междувременно то се превръща планирано в население от някакъв трети пол, неспособен да опази инстинктите на автентичната човешка природа.
Скоро не бях ходила във Виена. Сигурно затова неотдавна ме изуми количеството бурки и фереджета, които са навсякъде по улиците – обикновено бутащи бебешки колички, тоест трайно уседнали и активно размножаващи се. За миг имах усещането, че съм попаднала някъде в арабския свят, във времето преди да бъдат свалени светските режими. Пред катедралата „Свети Стефан“ се провеждаше шумен митинг-протест на арабски активисти, които развяваха знамена с надписи „Свобода“. Явно си беше съвсем законен протест, озвучен по всички правила и огласяващ с високи децибели целия площад. Така и не влязох в катедралата. Предпочетох тя да остане както е в спомените ми отпреди и бързо се изнесох от площада в малка странична уличка, за да изпия едно сантиментално виенско кафе. В същото време пред Виенската опера имаше друг протест в подкрепа на гей-браковете. Странно защо беше озвучен с ориенталски музики и танци. Развяваха се знамената на дъгата. Като отивах към двореца Белведере, в мен беше едно такова… как да ви го кажа… Виена я нямаше тук. Духът й си беше отишъл оттук или просто се беше скрил на потайни и невидими места. После пред двореца видях инсталирано някакво футуристично и некадърно безумие – не знам как да го нарека това нещо, някакъв кич, на фона на бароковия дворцов комплекс от 18 век. И така. Тръгнах си с горчивото усещане, че тук нещо вече генерално е сбъркано и не е наред, че е останала една архитектурна черупка на миналото културно величие, която днес е изпразнена от съдържимото си и е напълнена с някаква нова блудкава течност.
Така е в много градове и столици на Европа. Да не говорим за Осло и скандинавските страни, където на много места положението е изцяло извън контрол и властите не са способни да се справят с него. Вместо поне да се опитат обаче, европейските васали като обезумели бардове, записани на стари грамофонни плочи, продължават да въртят брюкселските песни за солидарност и толерантност – не виждайки, или по-скоро правейки се, че не виждат цунамито от човешки тела, което връхлетя европейския материк и пълзи със страшна сила към сърцето на европейската цивилизация, превземайки педя по педя нашата обща земя.
Европейските лидери се държат напълно неадекватно и малоумно. Те не са в състояние да взимат отговорни и самостоятелни решения. Медиите и пропагандата са впрегнати в максимална степен. Затова и няма останало достатъчно количество будно население, което да е способно да ги разтърси и да ги спре.
Същото беше преди 80 години, когато всички европейски лидери се правеха, че не забелязват появата на Хитлер. Сега не забелязват и фашистката хунта в Киев, не забелязват и Новото велико преселение на народите. Нещо повече – те съзнателно служат на силите, които създадоха тези кризи, защото там, отвъд Атлантика, Големият брат е решил, че не иска да има силна Европа по пътя му към Русия, Китай и Иран.
САЩ са на крачка да реализират пълното си световно господство, хвърляйки Европа в пропастта на собственото й безумие.
Все пак, в някои европейски медии започнаха плахо да се прокрадват догадките, че САЩ финансират огромния трафик на бежанци от Азия, Африка и Близкия изток. Няколко държавни глави призоваха за вразумяване и отпор на ислямската заплаха. Виктор Орбан вече не е сам, Марин льо Пен набира скорост, Чехия, Словакия и Словения се възпротивиха на бежанските квоти… Малкото останало мислещо население в Европа осъзнава ясно причината за огромния бежански поток от юг и югоизток – и тя е дестабилизирането на арабските и африканските държави, както и на Афганистан, чрез военните интервенции на САЩ, които потопиха в кръв и смърт огромни региони, сваляйки светските режими и финансирайки военните формирования, като създадоха Ал Кайда и ИДИЛ, и оттам – Ислямска държава. Истината вече не може да се скрие от света и дори кандидатът за президент Доналд Тръмп публично призна, че САЩ вече са мразени от целия свят. Не само от Путин.
Погубвайки Европа чрез изкуствено създадени конфликти и чрез планираната й ислямизация, САЩ скоро ще останат съвсем сами срещу целия свят.
Но какъв ще бъде този свят, който те ще притежават?!
Какво ще представлява светът без Европа?!
Старата римска максима „Разделяй и владей“ важи за определени локални територии, но няма как да разделиш и да завладееш цялата планета. Това е невъзможно. Всички империи, пожелали да притежават целия свят, са се проваляли. Все някъде, все някога, все някой ще спре и днешната империя. И тогава тя наистина ще разбере, че е останала сама срещу целия свят. Това ще бъде и началото на нейния край. Жалкото е, че Европа и цялото човечество ще платят огромна цена за това прозрение.
Неотдавна Марин льо Пен извика: „Европейският съюз трябва да бъде разрушен!“. Не случайно в последните и най-пресни социологически проучвания тя е посочена от французите като най-предпочитания кандидат за президент. Вместо да се замислят и стреснат от увеличаващата се подкрепа в Европа за националистическите партии и движения, продажните казионни елити продължават да плашат поданиците си с плашилото на Холокоста и да строят паметници на спасените евреи – докато в същото това време си отгледаха чисто новичък Холокост в Украйна и останаха слепи за истинската опасност пред Европа, не чувайки гласа на разума: „Hannibal ante portas!“
Малко преди смъртта си през октомври 2011 г. Муамар Кадафи каза следното в прословутата си реч, с която се обърна към ООН и световните лидери, молейки ги да спрат безумните бомбардировки над Либия и да пощадят невинния либийски народ:
„А сега, вие хора от НАТО, чуйте! Вие бомбардирате стената, която не пропуска африканската миграция в Европа, стената, която спира терористите от Ал-Кайда. Тази стена бе Либия. Вие я разрушавате. Вие сте идиоти. За хилядите емигранти от Африка, за подкрепата на Ал-Кайда, вие ще горите в ада. Така ще бъде. Аз никога не лъжа. Не лъжа и сега“.
След тази реч отговорът на НАТО се изрази в нови бомбардировки над цивилни и граждански обекти и убийството на самия Кадафи.
Същото се случи в Ирак. Същото днес се случва в Сирия. Стотици хиляди жертви на тези войни днес търсят спасение в Европа.
Да, Европа заслужава съдбата си. Политиката на Европейския съюз е насочвана дистанционно и тази политика сее огън и смърт – вече и в самата Европа. Украйна е само началото. Гърция е само началото. Тълпите от бежанци са само началото. Подготвяното секретно Трансатлантическо споразумение за свободна търговия със САЩ е само началото. Лошото тепърва предстои.
Затова предпочитам да го кажа направо и без заобикалки:
Марин льо Пен е права. Европейският съюз трябва да бъде разрушен. ЕС доказа недвусмислено, че е престъпна организация, тумор в сърцето на Стария континент. Тя не само подкрепя войните на САЩ по света. Тя воюва със собствените си народи.
Какво можем да направим ние?
Наскоро проф. Силвия Минева написа следното в социалната мрежа:
”Мистерията с хладилния камион в Австрия е подозрителна като цялата история с бежанските вълни, които все повече заприличват на варварските набези по време на късната Римска империя. С тази разлика, че онези са били стихийни, а сегашните са предварително организирани и планирани съвсем целенасочено, за да се дестабилизира европейският регион. Време е да се направи една доброволна мобилизация за отпор на бежанските вълни. Европейските държави отдавна нямат истински армии и затова се налага да се направят опълчения, след като отдавна е ясно, че НАТО обслужва интереси, различни от тези на европейските народи.“
Виждам как някои от вас се усмихват скептично и дори развеселено от тези думи. Да, аз също знам, че няма да бъде създадено никакво опълчение.
Само че аз знам и друго.
Европа се събужда.
Едновременно бавно и стреснато, но се пробужда от неолибералния си сън.
Дали ще успее да се събуди докрай преди да е станало фатално късно, можем само да гадаем. А нашето, българското събуждане, е просто част от този общ процес. Когато нещата в Европа се обърнат, ще се обърнат и у нас. Ние винаги сме копирали Големите – не само Големите началници, както се изразява нашият сегашен пастир. Понякога сме копирали и Големите народи.
Затова от българския политически „елит“ не очаквайте нищо, преди нещото да се случи в по-важните административни територии на колонията Европа. Политическият ни елит дори не е със статут на колониална администрация. Нашите държавници са със статут на надзиратели в една разсипана балканска подмандатна територия. И те си знаят много добре мястото, както и че нямат право дори да гъкнат – затова са инсталирани на тези постове – за да са послушни и да се изказват правилно. Те са най-продажните, некадърни и безродни типове на Майка България.
Но въпреки че не сме способни да си направим сами опълчение, за да се защитим (в крайна сметка за това не са готови и „напредналите“ с материала европейски народи), можем да поддържаме духа си буден. Защото рано или късно ще бъдем принудени да се защитаваме сами, както това ще се случи и с другите ни европейски събратя. Всъщност, ние и сега се защитаваме и оцеляваме сами. В изоставените български села, подложени безконтролно на циганските набези, нашите майки, бащи, баби и дядовци сами са си опълченци. Ще дойде, рано или късно, един момент, в който ще почне да ни пука за тях – когато бедата почука и на нашата врата. Този момент не е толкова далече, колкото ни се иска.
Рано или късно ще ни се наложи да си спомним, че сме един народ. Ще бъдем принудени да си го спомним, защото няма да има друг начин да оцелеем.
Тази есен предстоят местни избори. С помощта на семейно-приятелско-партийните кръгове, на корпоративния и циганския вот, гарнирани с радиоактивно медийно облъчване и политически апатичен електорат, евроатлантическото статукво ще бъде възпроизведено. Това е предопределено, защото няма друга сериозна политическа алтернатива.
Чувам как някой тук извиква: „Има! Атака и Волен!“
Ще ви отговоря. Атака не успя да узрее до висотата на своите идеи. Не успя да си отговори на най-важния въпрос – „Как?“. Не успя да създаде печеливша стратегия в неравната борба. Просто скачаше стихийно и шумно от битка в битка, от скандал на скандал, и затова винаги губеше. Понякога изговарянето на истината не е достатъчно, приятели. Трябва да знаеш КАК. Трябва да имаш способните хора, които да отговорят на този въпрос и чак след това да се впуснеш с ясен поглед в борбата. Казвам го с болка и горчивина и констатацията на този тъжен факт не ме прави щастлива.
Но това е друга тема и е обект на друг анализ.
Така или иначе това, което можем да направим днес, е да останем с ясно съзнание. Това е първото и най-важното. И ако ситуацията в Европа наистина се обърне, ако народите се раздвижат от вцепенението си, да бъдем подготвени и ние за това като част от голямото европейско семейство. На местните избори можем да разклатим непоклатимостта на евроатлантическото статукво. Това не е невъзможно. И е важно. Въпреки разочарованията си, да подкрепим антиглобалистките партии, да им бъдем активен и критичен коректив и да не им отнемаме шанса да пораснат.
Не слушайте тези сред нас, които ви казват, че няма изход и всичко е безнадеждно. Те искат да повярвате в това. Дръжте се като субект, въпреки че сте обект на собствената си съдба.
Рано или късно кобният час ще настъпи за всички.
Един шамар по статуквото винаги е полезен. Той Е някакво начало. Другият, големият шамар, ще дойде неизбежно – с цялата сила на Историята. Защото те могат да излъжат нас, и дори да излъжат себе си. Но това, което научих в моята любима гимназия, е че Историята никога не може да бъде излъгана. От никого.
Краят на този свят, такъв, какъвто го познаваме днес, вече се прокрадва зад хоризонта. Дали ще оцелеем в световния Армагедон и как ще прекрачим в бъдещето, което днес си кове светът, зависи от всички нас.
Повярвайте, приятели, вие, които осъзнавате всичко това и сте обърнали с надежда поглед на Изток. Наивно и смешно е да си мислите, че съдбата на света зависи САМО от Русия. Някой просто иска да вярвате в това, за да останете безобидни деца и никога да не пораснете.
Защото този Някой знае, че съдбата ни зависи от всички нас.
Някой, който избра да остане сам срещу целия свят.
Христи Христова, memoriabg.com
Ислям и неонацизъм – бъдещето на Европа
Вторник, 15 Септември 2015 17:27/Поглед.инфо/ „Ислямска държава” е дестабилизиращият фактор, който поражда бежанския поток към Европа. Но само оперативно. Трагедията с бежанците е съпроводена от масови сълзливи истерии на фалшива съпричастност, заедно с информационно затъмнение по най-важната тема: КОИ СА ПРИЧИНИТЕ за събитията. Освен медиите, мълчат и политиците. Дори и тези, които се обявяват срещу Системата (например Виктор Орбан, Алексис Ципрас, Милош Земан, Роберт Фицо), но желаят да останат в Еврозоната.
Европейските коментари и анализи се свеждат до примитивно идеологизиран дебат, в който липсва най-същественото: че генезисът на проблемите е американската геостратегия в Африка, Азия и Европа. Посредством видимото прекрояване на границите в Близкия изток, всъщност основната цел на САЩ е Европа. В момента САЩ унищожават в Европа всички континентални подпори на Евразийския полюс.
Континенталният стълб на Европа са дуото Франция и Германия. Франция, която счита за свой наследствен враг англосаксонците и Германия, която по принцип е континентална, т.е. естествен съюзник на Русия. Най-големият кошмар за англосаксонците винаги е бил съюзът между Берлин и Москва. След укрепването на Германия, това, което се нарича „средна Европа” (или още германски свят), бе възстановено. Това са териториите на Германия плюс бившата Австро-Унгарска империя, тоест ядрото на континентална Европа. Ето и причината бежанската вълна да се насочи основно към Германия, Австрия, Франция, Унгария, Чехия, Словакия и др.
В същото това време президентът на Полша Анджей Дуда заявява, че не може да помогне на другите страни-членки на ЕС с потока от нелегални емигранти от Близкия изток и Северна Африка, защото очаква наплив на „стотици хиляди” бежанци от Украйна. „Поради това, че в Полша ще дойдат стотици хиляди бежанци от Украйна, просто няма да остане място за тези от Сирия” – подчертава Дуда. Но тук трябва да се отбележи, че Полша е обект на особено внимание от страна на САЩ след промените от 1989 г. Варшава и поляците винаги са били считани за геополитическо острие срещу Евразия и Москва. Полша, като наследник на Жечпосполита (Полско-литовската държава), е много стар исторически враг на Русия, който е имал, а има и сега, обща граница с руснаците. С това се обяснява и гравитирането на балтийските републики около Варшава.
Стратегията на САЩ за Европа включва укрепване на полската държавност и запазване на относителна етночистота. Тоест в един бъдещ момент мюсюлманският фактор да не разруши автентичния цивилизационен код на територията на бившата Жечпосполита. Докато в същото време останалите страни в Европа ще бъдат разкъсвани от етнически и религиозни конфликти, екстремистки гета и културно-чужди-на-европейската-цивилизация малцинствени групи.
Вторият магистрален удар от мюсюлманския бежански поток в Европа е насочен към тотално унищожаване на православието на Балканите. Защото православието е естествен и вечен канал за културното, историческото и цивилизационно присъствие на Русия на Балканите. Затова неслучайно потокът от емигранти се пуска по трасето Гърция, България, Македония, Сърбия (Албания, Косово, Босна остават встрани от потока). Даже в момента се предлагат идеи за бежански хъбове в България и Сърбия. Турските каналджии отнемат документите на бежанците и националността на много от тези, които навлизат в България, не може да бъде установена. Вече изобщо не става дума само за бежанци от Сирия. Става дума за етнорелигиозно проникване в християнска Европа. Забележете, че богатите арабски държави в Персийския залив не са приели нито един бежанец, въпреки че са част от проблема. Те дори участваха в създаването на проблема – сирийската гражданска война и конструирането на „Ислямска държава”. Великобритания също затвори тунела под Ламанша в Кале и се готви да проведе референдум догодина за излизане от ЕС, съответно за да се огради и изолира от настъпващия хаос в континентална Европа.
Интересно се получава. Германската държава, в която и досега непрекъснато възникват етнорелигиозни гета, ще поеме най-голямата тежест от нашествието на огромното количество бежанци. Германските медии водят масирана кампания да убедят германците колко приятно нещо са бежанците и как трябва да бъдат приемани с любов и търпение. Този факт подчертава инванзираната медийна среда в Германия и интересите, които тя обслужва. Битката за умовете на германците е безпощадна. Германия трябва да бъде плавно разградена, за да отстъпи в бъдеще водещата си роля на Полша. Напрежението, което ще се провокира в германското общество от насилственото и механично смесване на различните цивилизационни групи, ще върне голяма част от германците към традиционния за Европа расизъм. Нека го наречем нов евронацизъм. Който няма да има нищо общо с този на Хитлер и Третия райх. Защото тази възродена по нов начин идеология няма да бъде експанзионистична, а тъкмо обратното: ще бъде отбранителна, защитна. Но историята се повтаря. И Германия отново ще бъде използвана с вътрешните си емоции, енергия, политическа сила, както през 30-те. Европа отново ще бъде арена на битка между сили, които са външни за континента. Този път ще се използва и най-новото оръжие в хибридните войни, където всичко е позволено – радикалния ислям. Затова бъдещият евронацизъм ще бъде насочен към запазване на културната идентичност на Европа, към християнството, не даже като жива религия, а като ценностна система, историческа идентичност и родова памет. Ако щете като архитектурно наследство, ако щете като изкуство. В политическото пространство постепенно смисълът на политическата битка ще се измести от социалното и политическото към националното и родовото. Ще бъде направен опит тази нова вълна да бъде яхната и ползвана в стратегическата доктрина на САЩ за надмощие и запазване на хегемонията.
Наред с конструирането на доминацията на Полша в Европа, надигащият се евронацизъм ще бъде култивиран и насочван в посока на Изток. Такъв лабораторен експеримент вече беше проведен с възраждането на бандеровците в Украйна. Политкоректността, въведена с ранг на закон, която забранява расистките изказвания и настроения, винаги е била невалидна за русофобията. В Европа нямаш право да мразиш мюсюлманите, чужденците, негрите, войнстващия ислям, хомосексуалистите, педофилите, содомитите и пр., обаче е съвсем в реда на нещата да ненавиждаш руснаците и да изразяваш това по всевъзможни начини. Русофобията е институционализирана на най-високо ниво, тя е толерирана, поощрявана и дори е предпоставка за добра кариера. Всъщност русофобията е единствената разрешена форма на ксенофобия в Европа. Има нещо дълбоко непочтено в това двуличие. То е резултат на специални усилия от страна на САЩ чрез т.нар. мрежови и информационни войни за обработване на общественото съзнание и конструирането на убеждения, възгледи, нагласи, отношения, чувства.
Обществените нагласи са оръжие, което удобно се използва срещу противниците на хегемона. Именно по тези причини германските умове се промиват от медиите колко е приятно да се завладее Германия от застрашително количество бежанци. Това е фундаменталният проблем за бъдещето на Европа. Кой да доминира Европа!
Еволюцията на френския Национален фронт до президентските избори във Франция през 2017 г. е от ключово значение. В действителност към този момент партията, оглавявана от Марин льо Пен, е единствената в Европа, която е „извън-Системата”, и която е способна да стигне до властта в структури, които разполагат със значителни средства да реагират в европейски мащаб. Франция, въпреки състоянието, до което е докарана от Франсоа Оланд, е ключова страна в Европа. И е автономна ядрена сила. За тези, които питат къде е в този план Великобритания, отговорът е: Между Вашингтон и Лондон отдавна е сключен договорът „Макмахон” (1946 г.)! Съгласно него Великобритания е зависима от САЩ в областта на ядреното оръжие. При евентуалното избиране на Марин льо Пен за президент на Франция, ядреният статут на страната ще позволи на Париж по-голяма свобода за съпротива срещу хегемона, дори ако се наложи да излезе от НАТО или от ЕС. Интересни са размислите на датския професор и историк Бен Янсен. Специалист по въпросите на Студената война, натовец и русофоб, той казва: „Относно бежанците проблемът е, че европейците не се съпротивяват на чуждата култура, която се стреми да ги колонизира, култура, която не принадлежи на Европа. Култура, която търси да ограби плодовете, постигнати с много тежък труд от европейците”. Бен Янсен е уверен, че европейците „доброволно се самоубиват” в резултат на едно изкуствено усещане за комплексна вина и слабо познаване на историята. „Ние сме свидетели на нещо, което никога не се е случвало в историята… Доброволно обкръжаване на една цяла цивилизация” – казва датският професор.
Янсен, като всички подобни анализатори, белязани от англосаксонизма, съвсем съзнателно не упоменава причините за европейския хаос, като подчертава единствено вината на европейците. Без да изказва факта, че Европа на практика е жертва на геостратегическия капан на САЩ. Единственото спасение за Европа е да сработи инстинктът за самосъхранение у Франция и Германия. Да се измъкнат от клопката, наречена русофобия, която ги прави инструмент на геостратегията на САЩ. И да тръгнат по пътя на изграждането на обединена Европа, такава, каквато ни бе завещана от Шарл дьо Гол: Европа на съпротивата срещу всеки опит да бъде поставена на колене.
Материалът е на Боян Чуков, поместен в a-specto.bg
Европейските фенове страдат заради азиатския пазар
Сряда, 27 Декември 2017 12:28Опасно близо е онази събота, в която ние - футболните запалянковци от Европа, ще трябва да се надигнем от креватите още преди обяд, за да гледаме финала на Шампионската лига на УЕФА, нашият континентален клубен турнир №1. Който ще се играе в Пекин, Делхи, Мумбай или кой знае къде другаде, по дяволите, из Азия.
Не вярвате ли? А в колко часа ви се наложи да гледате дербито между Реал и Барса преди празниците? Клетите зрители от Испания - страната, родила този най-рейтингов клубен мач в света (650 млн. зрители), трябваше да прежалят обедната си „сиеста", за да седнат пред екраните в съвсем необичайно за тях време.
Както обясниха от ръководството на футболната лига на Испания, началният час на двубоя е бил продиктуван от чисто търговски интереси. „Дадохме възможност на нашите привърженици в Азия да гледат Реал и Барса в подходящ за тях час. И, разбира се, целта ни е да привлечем още почитатели", разясниха от дирекцията по комуникациите на лигата. Това беше отговорът на масовите протести в Испания срещу провеждането на дербито по никое време.
Двубоят на стадион „Сантяго Бернабеу" почна в 13 ч. средноевропейско време. Точно тогава в Шанхай часовниците отмериха 20 ч., в Джакарта показваха 19 ч., а в Ню Делхи - 17 ч. Удобно за средния азиатец, наистина.
Грижите за азиатските запалянковци са хубаво нещо. Но не и за сметка на европейския футболен зрител. Който, на всичкото отгоре, си плаща като поп, за да го цакат накрая в името на Индия, Пакистан и Индонезия.
Нека видим всеки континент какви пари дава, за да гледа мачовете от испанската Първа дивизия. Общо от света под формата на тв-права за последния сезон в лигата са постъпили 1.6 милиарда евро. От тях повече от милиард плащаме ние, европейските зрители. 911 млн. идват, съвсем естествено, от джобовете на феновете от Испания. Плюс още 148 млн. от останалите страни на Стария континент, в това число и България. Други 212 млн. евро се плащат от Южна и Северна Америка. И едва 122 млн. постъпват от зоната Азия - Океания.
Нормалната футболна и търговска логика гласи, че на първо място трябва да бъде интересът на зрителите от Европа. Нали те плащат най-много за тв-права? Затова Реал и Барса, както и всички останали европейски дербита, е редно да се играят в час, който е удобен преди всичко за тях. А не за азиатците! Те са с 4.5 милиарда население, но иначе плащат десет пъти по-малко за телевизионните права.
Иначе казано - когато говорят един милиард евро, останалите трябва да мълчат.
Но целта на испанските футболни шефове е повече от явна - да стъпят здраво на територията на Азия, която днес в по-голямата си част се намира във владение на английската Висша лига, с 3.3 милиарда евро от тв-права. Знае се, че в Китай и ред други азиатски страни се разраства средната класа, която е готова да си плаща за футбол и особено за футболни артикули - фанелки, шапки и др. Но именно Азия е царството на нелегалните тв-излъчвания на мачове от Европа. Откъде-накъде пиратите трябваше да бъдат облагодетелствани и с началния час на Реал - Барса?
По-рано тази година двата испански клуба се явиха и на пазара в САЩ. Но това поне не се случи за сметка на европейските зрители. Футболните гастрольори от Мадрид и Каталуня бяха заведени да играят там на лятно турне, а билетите за мача им на стадион „Хард рок" в Маями достигнаха цена от 4500 долара.
Това е нормално, още в началото на 50-те години най-силният отбор в света Милионариос (Богота) е идвал да играе подобни мачове в Испания, с великия Алфредо ди Стефано в състава си. Но да прецакаш интереса на европейския зрител в името на този от Азия, това вече идва в повече.
Президентът на Барса Жозеп-Мария Бартоломеу си намери удобно оправдание за азиатската афера и в това, че неговият отбор играе с надпис върху екипите на японската корпорация Rakuten срещу 55 милиона евро на година. Макар че едва ли в спонсорския договор има клауза, според която каталунците трябва да си играят шампионатните мачове от испанската Първа дивизия по азиатско време. Подобна е ситуацията с Атлетико (Мадрид), Еспаньол и Валенсия, които също разчитат на спонсори от този континент. Означава ли това, че мадридското дерби Реал - Атлетико от първенството на Испания трябва да се проведе в Пекин?
Някои наблюдатели предвиждат, че съвсем скоро испанските футболни босове ще хвърлят по-сериозно око на пазара в Северна Америка. Той е също толкова обещаващ, при това с многомилионно испаноезично население. Нищо чудно догодина да гледаме Реал и Барса посред нощ, за да им е удобно на американците.
Впрочем аферата с испанското дерби е само черешката на тортата. Пак от същите азиатски съображения Интер и Милан играха точно на обяд миналия април. А в името на парите световните футболни босове вече дадоха световното първенство през 2022 г. на малкото емирство Катар. Нищо, че мачовете ще са през ноември и декември, което ще разбие европейския футболен календар и зрителските нагласи, според които световното се гледа с бира в ръка през лятото. Важното е бизнесът да върви.
А запалянковото от Европа? Него кучета го яли...
България имаше нужда от Лудогорец и Ботев в Европа
Вторник, 06 Август 2013 23:27Българският футбол вече диша по-свободно. Футболният фен може да се любува на големи футболни имена още няколко мача благодарение на Лудогорец и Ботев. И за първи път от много години два провинциални отбора обединяват голяма част от футболните запалянковци. Колкото и да си кривим душите българското ни самосъзнание е над всичко и малко или много всеки един от нас стискаше палци за разградчани днес и ще стиска палци за Ботев в другиден.
Все още обаче няма отбор, който да стигне успехите на ЦСКА и Левски. Но тези два отбора имаха нужда от своята почивка в европейските турнири. Българският футбол трябваше да докаже, че извън границите на София футболът е жив. И това само трябва да ни радва. И докато единият столичен гранд предвидливо реши да не играе в Лига Европа, за да изгради боеспособен състав, другият вече забравихме, че за поредна година се изложи жестоко. Глътката въздух, която ни освободи от омагьосания кръг на участията на столичните отбори в европейските турнири, ни обедини като фенове, накара ни , ако не от друго, то поне от любопитство да застанем пред екраните и да се радваме, когато тези провинциални отбори побеждават. Това е доказателството, че надежда има за нашия футбол. Това е и стимул за столичните отбори да бъдат конкурентоспособни на новите евробойци.
Едва ли скоро ще има отбор в България, който фенове на различни отбори, ще отидат да подкрепят на стадиона. Защото Лазур бе пълен, но не само с жълто-черни фенове. Там имаше бургазлии, софиянци, врачани – всички обединени, като юмрук, който искаше да види красива игра от българския представител. Защото днес всички се зарадвахме на победата в Белград, дори някои от нас да не го признаят, просто защото сме българи. Просто защото скоро не сме се радвали на такива футболни успехи. И като футболни фенове сме жадни да виждаме такива успехи. Успехи, които не са окрасени в червено или синьо. Успехи, които ни дават надежда.
Но трябва да отбележим, че тези успехи са плод на работа и поучаване от грешките си. Защото Лудогорец си взеха поука от миналогодишното си участие, а в Ботев са жадни за своите моменти на слава. Тези резултати доказват и едно – постоянната смяна на състава и треньорите не е решение. Футболът ни има нужда от постоянство, но и много пари. Да, всичко това е плод и на много пари. Пари, които се инвестират в отбора, а не които отиват по джобовете на знайни и незнайни „парашутисти”. И ако се чудите защо ЦСКА и Левски не са на мястото на Лудогорец и Ботев, просто сравнете начина на работа в тези отбори.
Тези резултати на пловдивчани и разградчани са доказателство и за още нещо – резултатите на националния ни отбор също не са случайни. Българският футбол е жив! Жив е, но не в сърцето на София, а в Бургас и Разград. Сега трябва да сме горди, макар различни във футболната ни принадлежност! Сега трябва да се радваме и да вярваме в нашия футбол! Браво Лудогорец! Браво Ботев!
Виктория Танева
Време е за Европейско!
Четвъртък, 09 Юни 2016 20:17По-малко от 24 часа остават до началото на най-обещаващото футболно събитие тази година! 56 години след провеждането на първата Купа на европейските нации и 32 след триумфа на "петлите" на родна земя, футболният елит на Стария континент отново си дава среща по френските терени. Нов формат, големи очаквания към фаворитите, амбициозни дебютанти и милиони привърженици, затаили дъх в очакване на първия съдийски сигнал. Точно в 22:00 ч. домакините от Франция ще посрещнат Румъния на "Стад дьо Франс" и ще зададат тон на шоуто, което предстои в следващия месец!
Само титла ще е успех за домакините
Инициатор на идеята за европейско първенство, двукратен шампион и домакин - повече от логично е единственият приемлив резултат за Франция да е титлата. Треньорът Дидие Дешан вдигна трофея като капитан през 2000 г., а сега има шансът да го стори и като треньор. В случай, че "петлите" триумфират, Дешан ще повтори достижението на Берти Фогтс да е шампион и като футболист, и като национален селекционер.
Големият отсъстващ в състава е нападателят Карим Бензема, който беше отстранен след обвинение за шантаж на съотборника си Матьо Валбуена. Сред френските привърженици обаче няма място за притеснение - в нападение са опитният Оливие Жиру и младата надежда Антони Марсиал, подпомагани от провелия феноменален сезон Антоан Гризман, докато в полузащита играта се очаква да дирижира Пол Погба.
Надежда за Англия, Белгия дебне шанса си
Сред обичайните заподозрени единствено Англия не е печелила европейска титла. "Трите лъва" дори не са играли на финал, като най-сериозното им постижение е трето място във финалния етап през 1968 г. и 1/2-финал на домакинския турнир през 1996 г. Настъплението на новото поколение футболисти в селекцията на Рой Ходжсън определено ще внесе свежест. Джейми Варди и Хари Кейн късаха мрежите цял сезон във Висшата лига, Деле Али спечели наградата за най-добър млад играч в шампионата, а Маркус Рашфорд дебютира с гол за Англия. Тук са и опитните бойци Уейн Рууни и Джеймс Милнър, които могат да измъкнат тима в критични ситуации.
Победителят от последните две първенства Испания също изживява смяна на поколенията. Без лидерите от златните си години Шави, Шаби Алонсо, Торес и Вия, "Ла Фурия" търси нов облик, който да продължи да носи успехи. Висенте дел Боске предприе някои изненадващи ходове в своята селекция, като това превръща Испания в една от загадките на турнира. И все пак героите Иниеста, Фабрегас и Силва не са казали последната си дума.
Междувременно световният шампион Германия ще щурмува за трети път европейската титла под ръководството на Йоаким Льов. След финал през 2008 г. и полуфинал през 2012 г., Йоги е устремен да отбележи десетата си година начело на Бундестима с пореден успех. Единственият проблем може да е липсата на алтернатива на Марио Гомес на върха на атаката, но на всички постове селекцията изглежда надеждна. Практически без слаби места, за Маншафта е задължително да потвърди тезата, че "накрая винаги печелят германците".
Но всяко първенство си има и приятната изненада. Отборът на Белгия изглежда достатъчно силен с играчи като де Брюйне, Азар и Куртоа, за да застраши доминацията на фаворитите. Белгийците прогресират все повече, след като на последното световно играха 1/4-финал, а в края на 2015 г. дори бяха начело в ранглистата на ФИФА. Възпитаниците на Марк Вилмотс ще дебнат своя шанс, за да блеснат, преодолявайки някой от фаворитите в борбата за трофея.
От Албания до Исландия
5 отбора ще запишат своя дебют в шампионата на Стария континент. Това са Албания, Уелс, Словакия, Северна Ирландия и Исландия. Балканската страна по ирония на съдбата ще запише първия си мач срещу Швейцария, в чийто състав присъстват етнически албанци като Джердан Шакири, Валон Бехрами и Гранит Джака. Последният дори ще играе срещу брат си Таулант, който носи екипа на Албания.
Уелс е може би най-добре подготвен от новобранците. с Гарет Бейл и Аарън Рамзи, графството има потенциал за участие в директните елиминации. Словаците са в една група с Уелс, но при начилието на Англия и Русия за тях ще е истински подвиг да постигнат нещо значимо. Задачата на Северна Ирландия срещу Полша, Украйна и световния шампион Германия също изглежда непосилна. Приятна изненада може да очакваме и от исландците, чиято група с Португалия, Австрия и Унгария изглежда преодолима.
Шансовете
Водещите букмейкъри твърдо определят Франция за потенциален шампион, като коефициентът за домакините е 3. Следва Германия с 4, докато шансовете Испания да защити отново титлата са оценени на 5. Като безспорен ауцайдер е определян дебютантът Албания. Коефициентът за "черните орли" възлиза на 500. Любителите на рисковани залози могат да направят залог в полза на Унгария или Северна Ирландия. Коефициентът на двете страни е 350.
Но стига прогнози, време е да видим 24-те отбора и техните звезди в действие. Време е за Евро 2016!
Повече от 500 взеха участие в Европейската среща на футболните фенове
Събота, 21 Юли 2012 08:31През изминалата седмица се проведе дългоочакваната среща на футболните фенове в Истанбул. Около 500 ултраси от 32 страни взеха участие, където феновете споделиха мнения и опит на теми- билети, черно тото, правостоящи места, безопасност по стадионите и др.. Срещата вече се организира за пети път, а участие взеха и фенове на Борусия Дортмунд.
Началото е поставено през 2008 година и всяка година се провежда в страна от Европа, организира се от т.н. организация "Football Supporters Europe" , която представлява сдружение на европейските фенове от 41 страни. Сбирката тази година бе организирана от фен клубовете на най-големите отбори в Турция, а именно- Фенербахче, Бешикташ и Галатасарай, които за първи път се обединяват да работят заедно. За първи път на срещата присъстваха и представители на УЕФА, FIFpro, разследващи журналисти.
В петък следобед на стадиона на Фенербахче се проведе футболен турнир, срещи с основна цел размяна на опит при хореографиите, а по-късно се проведе и дискусия на тема "Нашата визия за футбола".
На следващия ден се засегна и наболялата тема напоследък в Германия, свързана с правостоящите по стадионите.
Мнение изказа представителят на фен клуба на Борусия Йенс Фолке, който заяви, че в не един разговор с представители на английските фен клубове те са изразявали своето желание за възвръщане на правостоящите места по английските стадиони.
"Хората в Англия искат да се откажат от това, което в момента се опитват да наложат в Германия", добави още той. Основни теми бяха също продажбата на билети на черно, постоянно повишаващите се цени на билетите, както и черното тото.
На следващия ден се проведоха още няколко дискусии, като основните бяха забраната на турските отбори за подготовка на немска земя и исканата оставка на президента на ФИФА Йозеф Блатер. Последната вечер от срещата на феновете бе белязана от пиро шоу на феновете на Галатасарай и разходка из Босфора с кораб.
Специално за FanFace.bg: Виктория Танева, bvbbulgaria.blogspot.com