Време е за делa срещу журналистите!
Сряда, 16 Февруари 2011 20:03Крайно време е в България да се заведат дела срещу простата пасмина, наричаща се "спортни журналисти"!
Отварям Спортал - простотии и съчинения, отварям DB - простотии, съчинения и провокации към насилие, отварям и тоя сайт (Sport1.bg - бел.ред.) и какво да видя - същото!
Кой има полза от насаждането на омраза сред феновете, кой има полза от изкуственото покачване на напрежението?! Със сигурност това не са нито Левски, нито ЦСКА, нито футболът и феновете!
Утре, когато един идиот, надъхан от ГА наръга друг идиот, надъхан от Ефрем, всички медии ще ревнат и ще се обявят против насилите, ще го заклемят, но никой няма да потърси сметка на въпросните олигофрени, наричащи се журналисти!
Static, от форума на Sport1.bg
От Миньор официално обявиха, че най-важният мач за тях е срещу Левски
Четвъртък, 02 Август 2012 19:08Че за феновете на Миньор (Перник) най-важният мач в България е този срещу Левски, е известно още от края на миналия век, когато отношенията между двата клуба, респективно феновете се обостриха неимоверно, а омразата стана безгранична и вечна.
Къде на шега, къде наистина в миньорския град обичат да казват, че при излизане на официалната програма на "А" група всеки един от тях поглежда кога е сблъсъкът със "сините" и го отбелязва на домашния си календар.
Поредното доказателство за това дадоха шефовете на "чуковете", след като обявиха цените на билетите за домакинските мачове през новия сезон. За всички двубои на миньорци на Стадиона на мира ще се влиза срещу 5 лв. с изключение на един - този с Левски, когато цената скача на 10 лв.
Публикуваме снимка с цените на билетите и абонаментните карти на всички елитни отбори, като тези на Миньор са оградени в жълто.
Синята омраза
Петък, 15 Април 2011 14:14Когато пишем за различни проблеми на съвременното българско общество, дори и да не искаме, опираме до способността ни да мразим. Естествено, животът е гаден, хлябът – скъп, шефът – стиснат, мечтите – неосъществими, децата – и те пари искат, абе, откъдето и да го погледнеш си е е..ло майката. И кой тогава е виновен? Естествено всеки друг, но не и ние. Е, като е така навсякъде, защо и футболът да прави изключение? И омразата избуява, насилието и безумието – също.
Нямам намерение да идеализирам миналото, тъй като причините да сме такива днес са точно там. Но човек, без да иска, като се връща назад, забравя лошото или поне не го възприема като толкова страшно, както го е правил навремето. Мисля, че е ясно за тези, с които разменяме мисли в този форум, че съм човек, както би се изразил Данте: „на попрището жизнено в средата”. С други думи, помня доста неща, но и все още се надяам да доживея други. Та – на въпроса. През 80-те години на миналия век клубните пристрастия бяха факт. В моя ученически клас се интересувахме от футбол и съответно поддържахме различни отбори. Едва ли е учудващо, че най-много бяхме привържениците на ЦСКА и Левски. Имаше и на други отбори. Може и да съм забравил някои подробности, но ясно си спомням как, когато тимовете ни играеха в европейските турнири, ходехме заедно на мач и поддържахме българските тимове. За днешните пъпчиви тийнейджъри едва ли е разбираемо, че фен на ЦСКА като мен е бил в сектор Б, когато Левски играеше с Щутгарт или пък как така сме били рамо до рамо с мои съченици левскари на мача ЦСКА – Ливърпул. Може и да е странно, но е факт.
После дойде демокрацията. Пардон, това, което ние наричаме демокрация. И се започна... Едва ли и аз правя изключение и веднага обяснявам защо. В последните 15-16 години, когато Левски играе в евротурнирите, аз не съм за тях. Компромисът със съвестта ми на българин се състои в това, че не съм и против тях. Или не гледам мачовете им, или дори и да го направя е без емоция и без да се интересувам от това как играят, какво постигат и докъде стигат. Причината? Мачът ЦСКА – Ювентус /3:2/. Или 0:3 за статистиците. Тогава едно истинско говедо /не като клубна принадлежност, а като манталитет/, заслепено от просташката си омраза, не можа да понесе епохалната армейска победа и написа донос до Европа. Няма да му назовавам името, защото за мъртвите или добро, ири нищо. Служебната загуба на ЦСКА, дошла с активно българско участие от синия сектор, и доволството на синята България от това, окончателно ме отблъсна от отбора, който разчита повече на документи, отколкото на аргументи на терена. Другата причина е абсолютно измислената анкета, в която Гунди бе поставен пред Сточиков. Тук държа да направя едно уточнение. Аз не казвам, че Стоичков трябва да бъде поставен пред Аспарухов. Също толкова безсмислено е противопоставянето, дошло пак от продажните медии, между Пеле и Марадона. Как така ще съпоставяш хора играли в различни епохи и на различни постове? Както Пеле и Марадона, така и Гунди и Ицо, бяха легенди – всеки за своето време. Да, човек може да има симпатии. Не ангажирам никого с моето мнение, но според мен футболистите, доставили ми най-голяма естетическа наслада /за съжаление само от архивните кадри/ са Гаринча – в световен мащаб и Димитър Якимов – в български. Може и да не са водещите голмайстори, но в играта им има магия, романтика, красота, кавалерство и най-важното – подчиняване на личното его на колективната игра. Нещо, което днес донякъде, повтарям само донякъде, има Лео Меси. И се появиха от клоаката някакви скудоумни журналистчета, които първо противопоставиха Гунди на Ицо, а после, водени не толкова от любовта си към Аспарухов, а от омразата си към Стоичков, който си правеше каквото си поиска с отбора им, и най-вече – постигна с Барса това, което те още 50 живота да живеят не ще могат да доближат, поставиха синята деветка пред Златната топка и Златната обувка. Този субективизъм, плод на омразата към всичко, което е надигнало глава от българското блато, го гледахме години наред и по отношение на Бербатов. Само защото Ицо и Митко са играли в ЦСКА! Такъв отбор, с такива хейтъри аз не мога и няма да поддържам, ако ще да играе със сборен отбор на Марс.
Ако аз се простирам все пак дотук, то какво да кажат младите привърженици на ЦСКА, които са видели само зло от вечния враг? Да го обичат? Няма как да стане. Никога фен на червените не е искал Левски да бъде закрит като отбор. Сините не искат футболно противопоставяне. В тъмната безвременна бездна, в която мъждука самосъзнанието им, няма място за футболна битка. Те дори не разбират, колко по-сладко е да победиш на терена вечния съперник, отколкото да нямаш вечен съперник. Те искат да са само те, всичко да започва и да свършва с тях – да окървавяват мирни митинги на граждани, да раняват собствените си привърженици с бомби, а после друг да опере пешкира, да веят нацистките си знамена безнаказано, да продават дрога, да получават без да са дали, да съществуват върху труповете на ликвидирани отбори, да играят там, където не заслужават и да жънат там, където не са сели.
На червените фенове само ще кажа: Гунди не беше като тая сган, която скверни не само неговата памет, но и паметта на Апостола. И паметникът му не трябва да бъде поругаван. Не прехвърляйте отношението си към днешните крадци на имена, купи и турнири към хора, които са били легенди на българския футбол. Гунди беше това, което Борат, Автоматчика, Осмокласника, Николай, Бенката, Обецата, Кокала, Ефрем, Хитреца, Керимов и цялата пасмина от псевдошефове, псевдотреньори, псевдофутболисти, псевдожурналисти и псевдофенове никога не могат да бъдат. Така че оставете ги да правят мехурчета в собственото си блато, те друго и без това не могат. И уважавайте онези левскари, които не си служат с измами и фалшификации, а просто си обичат отбора.
Васил Василев - Перпиняк (коментарът е публикуван в Sport1.bg)
Изпепеляващата омраза на феновете
Събота, 24 Декември 2011 11:58Каква роля играят футболните фенове? Могат ли да предизвикат освобождаването на един треньор или обратното - да не позволят на президентите да изгонят определен наставник?
Могат, разбира се. В цял свят привържениците са неразделна част от всеки футболен клуб и тяхното мнение и позиция са движеща сила, с която трябва да се съобразява всеки. Феновете обичат до смърт и мразят още по-силно. Кой и защо си навлече гнева на родните привърженици този полусезон?
Първи бе бившият мениджър на Левски Георги Иванов. Гонзо и разбирачите Още в третия кръг феновете на Левски скочиха на Георги Иванов след измъчената победа с 1:0 над Монтана на Герена. Сините победиха с гол на Сьорд Арс от дузпа, а още след края на първото полувреме привържениците ревнаха "Оставка, оставка". След мача Гонзо не им остана длъжен. - Истинските фенове трябва да подкрепят Левски, а вместо това разбирачите от сектор "А" ми поискаха оставката - заяви Гонзо след мача.
Последва моментална реакция от собственика на тима Тодор Батков, който накара Георги Иванов да се извини публично на "разбирачите". Стадионът в Перник посиня Два дни преди срещата между Миньор и Левски стадионът на жълто-черните посиня. Неизвестни хулигани изрисуваха със синя боя секторите, които са предназначени за публиката на домакините.
Ултраси на Левски бяха оставили послание, гласящо: „Смърт за орките“. С това те визираха запалянковците на Миньор, оприличавайки ги на митичните подземни същества. Друг от надписите пък бе: „Когато Гонзо стъпи на терена, кюмюро сваля гащи до колена“. Агитките на двата отбора винаги са били врагове.
През миналата година запалянко на Левски беше уцелен със сачма в главата след изстрел с въздушна пушка. А иначе в Англия и Испания било по-интересно... Ливадата Йовов Слабото представяне на Левски през есента го усети и Христо Йовов.
Капитанът на сините бе плют от феновете след всеки слаб мач на тима. - Започнаха да си мислят, че едва ли не могат да определят кои футболисти да играят. Левскарите трябва да идват на стадиона, за да подкрепят отбора. Всеки фен за мен е фен, ако ми помага, докато играя, а не ако ми пречи - заяви Йовов след нападките. Реакцията на привържениците не закъсня. Форумите бяха залети с мнения за родения в Своге нападател.
"Тая ливада въобще не трябва да попада сред титулярите! Всички му знаят финтовете и на 10-ата минута вече е изплезил езика, ама устата му е като фурнаджийска лопата! Егати наглия човек! Феновете му били виновни. Е такива пропуски като неговите няма! И стига с това "Бижутера"! Вкара един случаен гол, вярно - много важен и красив, ама Тиери Анри почти всеки мач вкарва такива попадения. Е той какъв трябва да е при това положение - Господ?", гласеше един от по-културните коментари.
Счупените автобуси
С приближаването на вечното дерби простотиите не закъсняха. На 15 октомври неизвестни лица потрошиха автобуса на ЦСКА, паркиран до хотел "Витоша" в Студентски град. С камъни бяха счупени стъклата от дясната страна. Имаше издраскани обиди, както и свастики. Строшени бяха регистрационните номера на автобуса, които съвпадат с годината на основаването на ЦСКА - 1948.
Няма ги емблемите на "Мерцедес" отпред и отзад, изкъртена е и едната чистачка. Познайте какво се случи 24 часа по-късно? Ден след като клубният автобус на ЦСКА бе потрошен, подобна съдба последва и возилото на Левски. Върху автобуса на сините с червен спрей бяха надраскани обиди към тима. Вандалската проява се състоя през нощта на събота срещу неделя, докато автобусът на Левски бе паркиран в Бургас, където се намирали сините играчи преди срещата с Черноморец в мач от 9-ия кръг на “А” група.
Двете запалени коли на Бандаловски И след отминалото вечно дерби ексцесиите продължиха. Джипът на футболиста на червените Иван Бандаловски изгоря като факла два дни след срещата между ЦСКА и Левски.
Десният бек не взе участие при победата над Левски с 1:0 заради контузия, но изгледа мача от трибуните на националния стадион "Васил Левски". Мерцедесът на Бандаловски бе унищожен напълно. Играчът е юноша на кръвния враг Левски и мнозина предположиха, че запаленото возило е един вид отмъщение затова, че играчът предаде синята идея и премина на Армията. Точно месец по-късно Бандата отново се опари. В ранните часове на 28 октомври още един автомобил на бранителя бе запален.
- Втората кола, която изгоря, не е моя, а на баща ми. Нищо повече не мога да ви кажа - заяви Бандаловски.
Препиканото знаме
Грандиозен скандал се разигра след края на срещата от 12-ия кръг на "A" група между Славия и Видима-Раковски (1:1). Фен на белите скочи на бой на Георги Какалов заради напикано знаме.
Привърженикът обвини дългокосия футболист, че се е опитал да се изплюе върху знамето на най-стария столичен клуб, а след това да уринира върху него.
- Преди 3-4 години Какалов се изпика върху емблемата на Славия на мач за Купата на България между Ботев Пд и Славия! Тогава бе при жълто-черните и играхме срещу тях. Oпита се да изплюе върху нашето знаме! Ако си мисли, че сме го забравили - не сме! Ако това беше станало на мач на ЦСКА - Левски, досега феновете да са го намерили и потрошили от бой още след мача. Поне да си беше признал, а той твърди, че не го е направил. Ако го нарека травестит, ще обидя всички травестити в България. Трябва да разбере, че е персона нон грата и където го пипнем, няма да му простим - закани се фенът на Славия.
- Не съм плюл и пикал върху тяхно знаме. Какво си измислят? Ако имат доказателства, да ги покажат! Та аз преди три години бях в Беларус, ако не помнят. Пълни измишльотини! Яд ги е, че им взехме точка и че Славия игра слабо. Ние даже в края ги изпуснахме - заяви пък Какалов.
Спасе, ти си гном
Луд скандал между нападателя на ЦСКА Спас Делев и част от привържениците на тима се разрази броени минути след равенството 2:2 на червените срещу Лудогорец. Ултрасите на армейците нападнаха Делев веднага след като излезе от съблекалнята, а футболистът също не им остана длъжен. Феновете бяха бесни на отбора за изпуснатите три точки и най-вече за слабата игра на своя доскорошен любимец.
- Кажи, защо спахте цяло второ полувреме, бе? Кажи бе, Спасе? - скочиха феновете на ЦСКА.
- А защо част от вас ни освиркваха, след като водехме с 2:0? - отговори Делев на въпроса с въпрос. Това още повече вбеси ултрасите, които засипаха играча от село Ключ с обиди, най-меките от които бяха "джудже" и "гном". Все асоциации свързани с ръста на футболиста...
Филип Зуберски, 7 дни спорт
Що за нация от озлобени и глупави хорица сме?
Неделя, 04 Септември 2011 04:15Що за нация от озлобени и глупави хорица сме? Всичко накрая опира до "прасетата са виновни" или "не, говедата провалиха всичко!" Националния отбор се състои от футболисти на различни клубове.
Днес (събота, 3.09. - бел. ред.) на контролата на ЦСКА 40% от публиката бяха англичани, останали от вчерашния мач. Дошли хората от интерес да видят, искат нещо - да оставят някой лев в заведенията и хотелите, а болшинството от публиката вчера се скъса да ги псува по някаква причина.
Омразата се е превърнала в основния двигател на нацията. Мразим съседи, противници, шефове, богати, бедни. Мразим най-вече себеподобните си. Мразим ги, защото са от Левски, мразим ги, защото са от ЦСКА, защото обичат Бойко, защото не обичат Бойко. Мразим всичко и всеки.
Нищо няма да излезе от такава държава с такъв народ!
НБК СОФИЯ, от форума на Sport1.bg
Тоширо: Защо да съм от грандовете, а не горд фен на родния Локо (ГО)?
Понеделник, 04 Юни 2012 13:11FanFace.bg възобновява практиката да търси и намира интересни лица от българските агитки. Днешният ни гост е фанатичен фен на отбор, който сигурно на по-младите привърженици в България едва ли ще говори нещо, или в най-добрия случай много малко. Всички приятели и неприятели го знаят като Тоширо, един от основателите на фракцията "Jolly Roger Firm". Сърцето му бие в черно и бяло заради несъизмеримата и вечна любов по Локомотив (Горна Оряховица). Тим, който последните няколко години отсъства от картата на професионалния футбол и поради една или друга причина е пуснал котва в Северозападната "В" група.
Горнооряховските "железничари" обаче имат с какво да се похвалят. Както се казва клиширано, и те са дали нещо на света. Първата асоциация с тима е героят от САЩ'94, и не на последно място голямо футболно и човешко сърце Ивайло Йорданов. Оттам към големия футбол тръгна и друго добре познато име, макар и направил по-сериозна кариера в кръвния местен враг Етър – Бончо Генчев. Задължително трябва да споменем, че не един и два пъти Левски и ЦСКА са си тръгвали с наведени глави от стадиона край река Янтра в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век, като безспорният връх на Локо е през сезон 1990/1991, в който бие като домакин и двата столични гранда с по 2:0, а в крайното класиране на "А" група завършва осми.
Вече намекнахме за големия футболен сблъсък от региона между "черно-белите" и "виолетовите". Нетолкова популярен в България, но спокойно може да се каже, че откъм напрежение и омраза сериозно се доближава до Вечното дерби и големите битки на Пловдив и Варна. Думите съвсем не са пресилени, като в това ще се убедите от следващите редове…
- Първо се представи.
- Казвам се Тодор, викат ми Тоширо. На 35 години съм, работя в охранителния бизнес.
- Защо Локомотив (ГО), а не например някой от българските грандове?
- Първият ти въпрос поражда и води след себе си много други, и аз бих ти отговорил на него с генералния за цяла България въпрос:
"Защо грандовете, а не родният тим!?"
По принцип това е една много дълга и наболяла тема. Аз считам, че неподкрепянето на родния клуб е един от основните проблеми за лошото състояние на родния футбол и води до абсолютното "размиване" на българския фен като цяло, защото губи своята идентичност.
- Как заобича "железничарите"? Кой те запали? Кога стана това, на кой мач?
- Първият ми мач беше e през далечната 1987 в "А" група. Мисля, че беше през ноември и гостувахме в град Плевен на местния Спартак. Мачът носеше заряд на регионално дерби и имаше доста сблъсъци между феновете на двата отбора. Аз
бях с баща ми, който беше също "черно-бяло сърце" и бе с основна заслуга да стана фен на отбора,
както и някои от по-големите членове на нашата агитка в един малко по-късен период от време. Това беше денят, който остави трайни впечатления в мен и спомогна за оформянето ми като футболен фен.
- Какви чувства предизвиква у теб името на клуба, когато го чуеш или прочетеш?
- Изключителна гордост предизвикват не само клубът, но и градът, в който съм роден и израснал. Изключително съм горд, че съм подкрепял отбора и съм бил неотлъчно зад него в най-успешния му период в "А" група, но не мога да не се гордея и сега с момчетата, които продължават да го подкрепят, въпреки незавидното положение в долните ешелони. Днес, когато мога само да чета и слушам за любимия отбор, поради факта че съм далеч в чужбина. Другото чувство е разбира се носталгията.
- От кой мач на "червено-черните" пазиш най-хубав спомен и за кой не искаш да се сещаш?
- Само една лека поправка като за начало на този отговор. Независимо от това как са сменяли цветовете на отбора през годините,
ние винаги сме приемали черно-бялото за свой основен цвят,
а гореспоменатия от теб за резервен! Искам първо да уточня, че за нас, истинските фенове, невинаги загуба на отбора означава лош спомен! Естествено, всяка една победа над кръвния враг Етър носи огромната наслада за нас, но за мен като ултра фен е по-важен резултатът между феновете. През годините имахме доста впечатляващи победи срещу челниците, но
най-добрата бе именно срещу нашия кръвен враг с 3:1.
Очакваше се голяма домакинска аудитория, не само защото гостуваше този съперник, но и защото отборът ни бе победил водача в класирането два кръга преди това. Знаехме, че са организирали пътуването си с автобуси. През деня, естествено, се занимавахме с подготовката за събитието, обсъждахме кога и как е най-добре да ги атакуваме. "Болярите" пристигнаха непосредствено преди мача, може би за да избегнат евентуални сблъсъци и неприятности. Предвид случилото се през есента в Търново ченгетата бяха взели изключително големи мерки за сигурност. На стадиона имаше може би около 15 000 души, нетърпеливи за голямото дерби на окръга. По време на мача се крояха планове как ще можем да докопаме "болярите", тъй като бяха пазени зорко от ченгетата преди мача. Голямата еуфория започна, след като нашият отбор поведе с 2:1 15 минути преди края на мача. При третия гол в 90-ата минута стадионът буквално експлоадира и екзалтацията се пренесе по улиците след мача.
Радостта ескалира и се превърна в огромно желание за "лов на лилави"!
Основната група ловци беше 150 души. Бяхме обезумели от радост, но желанието за "ловуване"надделяваше. Потърсихме начин да достигнем автобусите, с които бяха дошли, но за голямо наше учудване разбрахме, че те са били еднопосочни, и че болярската агитка щеше да бъде ескортирана или към авто, или към жп гарата. Откриващите се възможности за засада ни накараха да се реорганизираме. "Болярите" бяха все още вътре, трябваше да се действа. Решихме да се разделим, но не поравно. Знаехме, че жп гарата е малко вероятен вариант, заради разстоянието и многото открити пространства по пътя, които ченгетата много добре знаеха, че ще бъдат умело използвани от нас за атака. Около 40 души тръгнаха за варианта през жп гарата. Притесненията ни, че намаляваме числено след този ход се изпариха, след като видяхме, че желанието е обхванало и повечето фенове, които в "нормалните" мачове се разотиваха веднага след края. В този ден не беше така.
Чувствах, че ще се случи нещо като преди много години, нещо така дълго разказвано от нашите бащи, които водени от същото желание за докопване на врага са ги гонили по баира чак до Арбанаси, по краткия път между двата града!
Сега такъв вариант разбира се нямаше, защото гористите местности около пътя към Арбанаси предлагаха точно това, което ние искахме, за да осъществим нашия пъклен план. Врагът напусна обезопасения стадион. Последва хаос. Няколко бомби придружиха лилавите в първите им стъпки навън. Следвахме ги като хрътки опитвайки да счупим масивния кордон на последвалото кръстовище, групата от 40 души тръгнали към жп гарата и разбрали, че това няма да бъде пътят на ескорт, атакува "болярите" с камъни и бутилки. Паниката беше неописуема. Все повече и повече хора се присъединяваха към горнооряховската тълпа. Виждах дори хора, които излизаха от близките къщи, други помагаха за въоражаването ни. С учудване видях как
жена на средна възраст подаде нещо като кол на някой от тълпата.
Сега вече бях сигурен, че за този ден ще се говори дълги години след това и за него ще се разказват легенди. Виждахме автогарата през гъст пушек и дим от поредната миниум-бронз смес, от високите етажи на забиклящите ни блокове ясно се виждаха летящите предмети, предназначени за "болярската" група. Последваха 15 минути на враждебност, докато спасителните автобуси ги вземат. Виждах ясно лицата им, много от които видимо уплашени. Последваха и първите арести. Видях как отвеждат няколко от нашите пеша до близко намиращото се РПУ. Ставаше все по-невъзможно да извършим наказването. Група от около 20 души решихме да тръгнем по пътя на автобусите през градската болница към Лясковец. Заобиколихме покрай Градската градина и ул. "Пирот", бягахме като луди. По пътя забелязахме малки групи от хора, които бяха непознати за нас - без шалове, без фланелки някои от тях се мушнаха подозрително в близките магазини. Нямахме време за това, а и не беше в наш стил, защото те бяха просто обикновени "лилави" фенове. Целта ни бяха вече задаващите се два автобуса. Отдалеч виждахме отново пушилката, придружена с вой на полицейски сирени. Започнахме да търсим "боеприпаси" и веднага обърнахме няколко боклукчийски контейнера. Бяхме вече отчаяни в опитите си да се саморазправим. Нямаше да има битка стил "фул контакт", това беше повече от ясно.
Автобусите преминаха и залп от камъни и всякакви предмети ги последва с гоненето им почти до табелата обозначаваща края на града!
Обърнах се и видях "Добре дошли в Горна Оряховица" от другата страна на пътя. Хората идващи отдолу, бяха избягали цялото разстояние от автогарата дотук, следвайки автобуса и вече хвърляха камъните си почти по нас! Нямахме повече сили, но предстоеше още... Организирана полицейска акция по разпръскването ни беше на свой ред. Бягах като обезумял по преките улички към града. Това беше единственият шанс да избегна ареста. На една пресечка се обърнах и видях, че ме преследва не какво да е, а цяла патрулка. Побягнах отново с пълни сили и на следващия завой забелязах двор на къща с ниска ограда. Без да имам време да мисля я прескочих и се приземих в двора, легнах по гръб и чух ревящият двигател да минава покрай нея. Лежах, гледах небето и успокоявах дишането си. Сърцето ми биеше лудо, пулсът дънеше в слепоочията ми. Успокоил дишането си започнах неистово да се смея може би достигнал пределната точка на адреналина. Реших да изчакам и от умора съм заспал. Събудих се по тъмно, огледах се и прескочих отново, прибрах се почти неусетно в къщи.
- Защо Локо (ГО) е във "В" група и не може да се върне в професионалния футбол?
- Много сложен и болезнен въпрос. Причините са комплексни, но основните са: лошото отношение на Общината като цяло за спорта в града, безброй пропуснати възможности по отношение на привличането на основен спонсор, който да възроди клуба и да го стабилизира в по-горните етажи на футбола и, естествено, цялостният упадък на страната ни, икономическото положение и т.н. Горна винаги е бил силен инфраструктурен и икономически град и това го правеше донякъде и независим! Наличието на заводи и фабрики, кoито бяха едни от най-големите на Балканите като Захарен завод и Консервената фабрика, правеха града силен и мощен откъм ресурси. Да не говорим за транспортните линкове, подходящи за реализирането на какъвто и да било бизнес като най-големия жп възел и летище, способно да поема дори международни полети и отговарящо на най-високите стандарти и изисквания! Завършвам отново с въпроси!
Какво има в повече старата столица в сравнение с Горна освен културно-историческото наследство разбира се, и не играем ли ние своеобразната и важна роля, която е имала крепостта "Раховец" преди много години, а имено защитаване на постъпите към "Царевец" и Старопрестолния град!?
Защо, мислите, заводите на "Видима" не бяха построени в Горна, а в Севлиево? Kлубът вече е и общински, така че очакваме включване, или другояче казано: От умрял-писмo!
- Какво ти е мнението за сегашното ръководство на клуба?
- Мисля, че сегашното ръководство е твърде младо и неопитно, за да води такъв клуб като Локомотив. Допускат се много грешки в спортно-технически аспект и се позволяват груби вмешателства и нарушения в стил "шуробаджанащина"! Това е просто недупостимо и трябват силна и твърда ръка, воля и характер, за да се изкоренят подобни своеволия! Не може обаче да се отрече добрата работа с детско-юношеската школа.
- Какво очакваш да се случи в близко бъдеще с Локомотив?
- Очаквам да има едно абсолютно ново начало.
Пълен рестарт.
Цялостно подменяне на остарелите модели, методи и дори хора, които видимо са повече от неуспешни! Използване на вече споменатата ДЮШ, продължаване на развитието и превръщането й в основен източник за млади, талантливи и най-вече верни на клуба футболисти. Относно материалната и полева база смятам няма нужда да споменавам, че притежаваме осветлението, което е било предназначено за Националния стадион, обаче спира и остава при нас. Но през годините беше варварски ограбено, изпочупено от вечно интегриращите се и се нуждае от възстановяване на светлинните тела и боядисване! Регистрирани и нерегистрирани в Общината множество проекти и идеи около стадиона като Аква парк в наблизо намиращия се "Детски кът", ледена пързалка и комплекс за зимни спортове, включващ пускането на лифт към местността "Камъка" и писта под нея, обновяването на тенис кортовете, пътищата и еко пътеките, водещи към метностите "Чуруковец" и "Божур", които затварят кръга към "Камъка" .Цялостното ремонтиране на Спортна зала "Никола Петров" и стадион "Локомотив", разбира се. Мисля, че ако към това добавим и няколко хотели и къщи за гости в близост (каквито вече има, както и бетонна отливка за зимната пързалка) и наличието на 3-4 тренировъчни игрища, се получава един огромен комплекс със страхотна база и възможност за всякакви спортове, отдих, туризъм и забавления от всякакъв вид за всеки сезон! По този начин ще привлечем много спортни отбори не само от България, но и чужбина, както и семейства с деца от околните селища.
- Къде виждаш отбора в близките година-две?
- Твърде малко е това време за постигането на кой знае какви трайни успехи, но мисля в челните места на класирането с ясни идеи и бистър поглед към "Б" група.
- Какво предизвиква у теб името Етър?
- Най-лесният въпрос досега: Само и единствено отвращение и чиста безгранична омраза!
- Кое е най–паметното ти преживяване от дербитата с "виолетовите"?
- Без никакво колебание казвам
пробивът, който осъществихме до козирката на стадион "Ивайло" в Търново.
Това беше наистина уникално като замисъл от наша страна и върхът на глупостта от страна на ченгетата, което не е голяма изненада честно казано! След реактивирането на враждата между двата лагера, която според мен съществува още от 60-те години и винаги е била някъде там помежду ни, това беше единственият път, в който агитките бяха допуснати толкова близо една до друга, за да разчистят сметките.
Никога няма да забравя лицата на всички "боляри", когато видяха как 40 "черно-бели" се разходиха на парад пред собственната им крепост и реално, след като си свършиха работата, си тръгнаха безнаказано по обратния път!
Просто аналог на тази случка няма. Единственият път, когато те се опитаха да направят нещо подобно в Горна, разхождайки се като завоеватели далеч от предначертания път, завърши много срамно за тях.
- Въпреки, че са ви най–големите противници имаш ли приятели сред тях?
- Само един!
- Липсва ли ти мачът с Етър?
- Определено! Огромната ненавист и съперничеството ни карат да се молим за неуспеха на другия, но когато се стигне до отпадането на единия и дербито липсва,
се чувства лека празнота, колкото и странно да звучи това!
Убеден съм, че и те мислят така, както и други кръвни врагове, но някои от тях не знам поради каква причина не си го признават.
- Известно ми е, че имате и сериозно съперничество с друг отбор от региона – Янтра. Какви преживявания имаш от срещите с габровци?
- Ооо, страхотно място за гостуване, ако търсиш конфронтации. Mисля, че имам всичките възможни гостувания там и мога да кажа, че всяко едно от тях носеше огромния заряд на регионално дерби. Определено нямаше чак такава омраза като с Етър, но
Янтра имаха доста стабилни момчета, винаги готови за подвизи, и ако трябва да съм честен, винаги даваха сериозен отпор.
Особено в началото на 90-те мисля, че имахме сериозни изпитания там. Спомням си, че при едно такова гостуване имаше сблъсъци дори вътре на самия стадион, като част от техните успяха да пробият през секторите и минаха по трибуните на половината стадион, сражавайки се с полицията, за да ни достигнат! След мача дори
успяха да накажат едно от големите ни знамена
и нашите по големи момчета се биха доста храбро и продължително, за да го върнат отново в наше владение! Накрая полицията задържа всички ни в чакалнята на гарата за разпознаване, защото имаше сериозно ранени, а някои дори с прободни рани! Единственият техен недостатък, така да се каже, беше отново домакинския характер на агитката им и липсата им като гостуваща такава, но определено аз имам голям респект и ги поставям сред първите в България по това време. В следващите години нашите гостувания там бяха все така мощни, но при тях нещо се пречупи, може би смяната на поколенията повлия. При последното ни гостуване там минахме на парад през целия град преди и след мача, но нищо не се случи, което беше нещо необичайно за Габрово!
- Членуваш ли в някоя фракция на "черно-белите"? Ако да, коя е тя? Къде е твоето място в йерархията? Разкажи повече за нея и нейната дейност (година на основаване, брой членове, как се финансира, подготвя ли хореографии, осъществява ли екскурзии при гостуванията, продажба на фен артикули и т.н.).
- Да. Имаме си фракция, създадена през 1999 г. и се казва J.R.F. - "Jolly Roger Firm" или "Компанията Веселия Роджър". Имах изключителната чест да съм сред основателите на фирмата, която
в зародиша си беше така да се каже с Про-Бритиш ориентация, защото е създадена от десетина момчета, които освен фенове на Локо Г.О. са и фенове на британския футбол на клубно и национално ниво.
Британският стил на игра и хули фен културата, а не характерната за Балканите ултрас култура! Сам разбираш, че това автоматично изключва някои от следващите ти въпроси като например пирото, но да караме по план. В най-добрите си дни се събирахме около 60 души за минути просто с едно телефонно обаждане. Говорим за едно ядро от хора с абсолютно еднаква идеология, което имайки предвид големината на града ни считам, че си беше доста добро число. Мога да се съглася донякъде, че причината за създаване на фирмата е изпадането на Локо от "А" група и потъването в долните дивизии, но в основата си организацията е посветена на истинското приятелство не само по стадионите, но и в живота като цяло, което само по себе си прави компанията доста уникална и идентична. Подготовката на хореографията се изразяваше в направата на големи знамена, изразявайки и изобразявайки собственните ни идеи и символи. Продължаваме да вземаме дейно участие в изработването на фен артикулите. Финансирането е във вид на дарение, разбира се като с това подпомагаме официалния фен клуб, който се занимава с организирането на екскурзии за гостуванията.
- Какви са политическите възгледи на вашата група? Влияят ли по някакъв начин на взаимоотношенията по между ви в случай, че не съвпаднат?
- Липсват каквито и да било политически възгледи!
Никога не е ставало на въпрос между нас за тази гнилоч в обществото! Най-безскрупулните нечовеци бих казал! Групировката е абсолютно анти каквито и да било опити да се свързва играта футбол и нейните фенове с политиката.
Нормално е да има и между нас хора, активно занимаващи се с това, но те са единици и дори и да е имало някакви спорове по тези въпроси, те не са оставяли кой знае какъв горчив привкус. Абсурдно е да се говори за развалени взаимотнешения помежду ни поради тези причини.
- На кой мач, на който ти си присъствал, създадохте най-добрата атмосфера и съответно най – добрата хореография и пирошоу?
- Като изключим пирошоуто, което определено не е в стила ни поради простата причина, че обичаме да подкрепяме любимия отбор само с ръце и гласове, смятам, че във всяко едно гостуване (а ние бяхме определено гостуваща публика) сме давали всичко от себе си, за да подкрепим футболистите. Естествено мачове като гореспоменатият с Габрово, както и гостувания в Стара Загора, Сливен и Търново, където винаги сме имали многочислена агитка, изпъкват като създадена атмосфера.
Но някак си лесно е, когато имаш нужните ресурси и най вече бройката да направиш готина хореография, както се казва - така всеки може!
Грандовете имат хиляди фенове, лесно е да се съберат пари във фенклуба и да се купят материалите за "Инферното", пък и имаш достатъчно хора да разпънат големия флаг над главите си и да покриеш целия сектор. Въпросът е какво правиш, когато хората ти са по-малко от знамената, които имаш? Що се отнася до такива гостувания, мисля, че ние сме рекордьори по посещения от рода на 20-30-40 души, но във всеко едно кътче на страната с обозначена агитка,
подкрепяйки докрай в повечето случай губещата страна,
защото отборът ни беше известен като силен домакин, но не и гост! Примерно 20 души в Добрич - пътуване с влак 6 часа. Или Кърджали - същата бройка и пътуване 8 часа. Така че много е относителен отговорът на този въпрос. Относно миниум бронзките - правехме и използвахме доста. Правенето и пренасянето им беше доста опасно, но пък вкарването на стадиона повече от лесно. Димки правехме от амониева силитра и вестници! Понеже съм от старото време, мога да разкажа за един такъв случай в Пловдив, където играхме с необичаен съперник за това време, а имено Спартак. Бяхме около 25 души, беше много горещо и си спомням, че едвам носехме раниците на гърбовете си, пълни със знамена, димки и бомби. Сигурно се падаха по 2-3 на човек от вид! Бяхме добре въоръжени за футболен мач. Времето предразполагаше към огромно количество бира и скоро предложението всички да са голи до кръста дойде логично и спонтанно. Спомням си, че пиехме до гребния канал, който даваше необходимата прохлада, пък и мачът щеше да се играе на Градския стадион в Пловдив. Няколко момчета от Локо (Пд), с които се бяхме запознали няколко кръга преди това на мач помежду ни в Горна, бяха дошли
да засвидетелстват увaжение към "черно-бялата" идея.
С добре смазани гърла бяхме настанени на горния етаж зад едната врата. Само 20 минути след като влязохме, на по-голямата част от извивката на тръбния парапет пред нас имаше около 30 знамена, някои от които се провесваха доста надолу към първия етаж и се опасявахме да не бъдат дръпнати и наказани, от кого обаче не стана ясно! Изглеждаше така сякаш скоро многохилядна публика ще напълни сектора в минутите до мача, но уви останахме си само ние плюс няколкото "черно-бели" побратими, които влязоха да гледат мача с нас. Мисля, че няма смисъл да казвам, че стадионът беше празен, а за домакинска агитка и дума не можеше да става! Мачът започна и нашите гърла изригнаха. Насреща отговори само ехото и то доста силно заради добрата акустика на стадиона. Чувах само повтарящото се: "Не спирай" и "Всички мощно". В агитки с такава бройка като тази не можеш да си позволиш да млъкнеш или починеш! Няма кой да те замести или смени и след края на мача гласът ти задължително го няма и го възстановяваш цяла седмица за следващото изпитание! Гласовете ни бяха съпроводени само от оглушителното думкане на хърлените бомби и отчетливото пляскане на ръцете ни, а силното слънце с мъка пробиваше дима от амониевата силитра, разнасящ се навсякъде. Дори малкото хора почитатели на домакините бяха загубили интерес към ставащото на терена и учудено бяха вперили погледи зад вратата, може би с логичната мисъл:
"Тези нормални ли са!?"
И така в продължение на 90 минути нонстоп, защото това е твоят дълг, твоето призвание, това заради което си пътувал стотици километри, и което чакаш с нетърпение цяла седмица. Затова не можеш да си позволиш да се изложиш. Разчиташ само на себе си и на тесен кръг от хора около теб. Точно затова казах, че е относително за мен - този нищо и никакъв мач е добър пример за добра подкрепа и хорео, въпреки че нямаше атмосфера и заряд поради малката численост и липсващия опонент.
Помня домакинство с Левски - 22 000 души на стадиона при максимален капацитет от 15 000. Имаше хора по стълбовете на осветлението и по високите тополи обикалящи външната ограда!
Цяла седмица преди това рязахме стари вестници и събирахме ролки с ленти от касови апарати! Имаше цели чували с такива материали готови за събитието и когато мачът започна, теренът изглеждаше така, сякаш не ние хвърляме от секторите, а някой изсипва въпросните чували от небето. Всичко беше заринато и срещата закъсня с около 30 минути, за да бъде почистен теренът.
- Пак с твое присъствие ни кажи кои са мачовете, които са били най-масово посетени от фенове на Локомотив (ГО)? По колко средно ходите сега на домакинските срещи и на гостуванията?
- Вече разказах за рекордната посещаемост като домакини на Левски и невероятната атмосфера, която създадохме около мача и мисля, че това е най-доброто, което сме имали в Горна, но виж като гости имам доста още какво да разкажа... Гостувахме на Берое (Стара Загора) и съвсем естествено нашият купон започна във влака, където около 200 "черно-бели" започнаха своя ежеседмичен ритуал, наливайки се с вино, ракия и бира. Обичайните разправии с ченгета и кондуктори минаха от ред или поне бяха заглушени от двата големи тъпана, които ни съпровождаха навсякъде по това време. Естествено проблемът беше, че както винаги пътувахме със 100 % намаление, което си беше нещо като мода и това бе широко дискутирано с органите на реда и почти винаги се измъквахме с оправданието, че
все пак сме жепейци и е някак си нелепо да плащаме за този вид транспорт!
Алкохолът обаче дойде в повече и някои от нас бяха свалени да подишат чист въздух и да почакат за следващия влак. Обикновено по тази линия това ставаше на гарите в Стара планина, където провинилите се имаха възможност да изтрезнеят доста бързо сред природата и следващият влак винаги носеше със себе си свежи попълнения, така да се каже. Винаги в такива случай съм чакал с нетърпение тръгването и пристигането на влака. Тези моменти са велики и аз помня доста от тях. На гарата в Зарата (както се пее в песента, която обикновено пеехме на влизане) обедният влак накара местните хора да се чудят дали случайно някъде не са изтървали животните от цяла зоологическа градина!
Още не намалил скоростта през прозорците и вратите на влака започна масово слизане, придружено с търкаляне по перона.
За секунди учудените лица на местните започнаха да изразяват страх и ужас. Гарата опустя, ченгетата се увеличиха, а ние завзехме небеизвестния голям парк до гарата с песни и окачени по дърветата знамена. Решихме да останем там и да изчакаме групата свалени, пък и беше много рано за мача. Изведнъж отнякъде се разнесе мълвата за прииждаща вълна от "зелени" фенове, която е тръгнала към нас. Парка беше моментално опустошен и превърнат в крепост. Обръщахме пейки чупехме ги, събирахме камъни на камара и каквото падне и може да бъде използвано за оръжие. Очаквахме нетърпеливо врага, който така и не идваше. Два часа след пристигането ни нямаше и помен от феновете на домакините, липсващата група от наши фенове пристигна и бяха шокирани от видяното и от подготовката ни в очакване на беройци. Последва бурен смях и самоирония за глупавата идея да се доверим на този слух. Като цяло за 7-8 гостувания там така и не срещнахме сериозна съпротива и лично аз
не бих дал кредит и респект на заралии още повече, че всички знаем за алианса им с "лилавите"!
Това гостуване стана известно сред нас като "Барикадите" по разбираеми причини.
- Посещавате ли други спортни събития освен футболните?
- Имаме силен отбор по хандбал и много други спортове, развиващи се в спортна зала "Никола Петров" под името "Локомотив", но аз лично никога не съм ги посещавал. Футболният отбор е единствената ми страст.
- Ти лично на кое място поставяш агитката на Локомотив (ГО) спрямо останалите в България откъм вярност, подкрепа, колорит, посещаемост, численост...
- Числеността е субфактор, зависещ от общата посещаемост. Те са свързани и вървят ръка за ръка. В смисъл, ако имаш добро посещение на домакински мач, има по-голяма вероятност от получилия се пълнеж в агитката да се появят примерно 5 нови момчета за следващото гостуване, които след време да влязат в ядрото. Вече всичко това си зависи от много други фактори като моментно състояние на отбора и брой на населението на самия град. За да направиш подобно сравнение и да дадеш резонен отговор без излишно самохвалство, трябва да се направи пропорционално изчисление включващо всички фактори и реалната бройка от фенове участвала в периода за който правиш извадката! Сам разбираш, че няма как да сравня Горна с някой от големите градове и да кажа, че сме най-добрите, защото няма да е реално. Вземайки предвид всичко това, отговарям на въпроса ти по следния начин:
"А" група за всички времена сред първите 10 по всички твои параграфи.
Що се отнася само за гостуваща агитка, можеш да си направиш труда и да проучиш примерно шампионския сезон на Етър и голмайсторския на Ивайло Йорданов (1991 г.) колко пътуващи фенове е имал шампионът на България и колко средняка в групата! Отчитаме моментното състояние и населението на двата града по това време, махаме бройката от дербитита помежду ни и получаваме верния отговор.
- С кои агитки имате приятелски взаимоотношения и с кои други, освен с тази на Етър, сте врагове? Как са се породили приятелството с първите и враждата с вторите?
- Тук започва да става горещо! Отварям бира и продължаваме! Виждам, че интервюто с мен придобива внушителни размери! Не знам дали има някакави ограничения в това отношение и дали отговорите да бъдат кратки и точни или дълги и изчерпателни, но определено има много въпроси като този, провокиращи втория вариант отговори...
КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ!
FanFace.bg: Поради факта, че интервюто с Тоширо е адски дълго, решихме да го разделим на две части. Втората ще публикуваме в петък (8 юни). Умишлено спряхме точно на този въпрос, след който последваха доста драматични и буквално кървави разкази от срещите между агитките на Локомотив (ГО) и Етър, в които нашият гост е бил централно действащо лице. Ще качим и исторически снимки от директни сблъсъци между "черно-бели" и "виолетови" фенове покрай едно от дербитата, изиграло се на 11 септември 2004 г. във Велико Търново.
Акцентите от втората част на интервюто:
- Какво възнамерява да издаде Тоширо в бъдеще, което има пряка връзка с темите от това интервю?
- Какво се случва, за да се намразят до безумие "черно-бели" и "виолетови", след като допреди това са се събирали по купони?
- Застрашен ли е бил животът на Тоширо след едно от дербитата с Етър във Велико Търново?
- Коя е най-голямата засада, която той и хулигани от агитката на Локо са правили на "виолетовите" в Горна Оряховица?
- Какво съветва Тоширо младите фенове на отбора?
Станислав Антонов контрира феновете на Спартак Варна: Не разбирам сляпата омраза
Вторник, 17 Април 2012 22:51Зам. председателя на ФК "Спартак 1918" (Вн) Станислав Антонов обяви, че той е човекът, който разписва абсолютно всеки документ в клуба и, че Янко Станев не е стъпвал на стадиона от близо година.
Председател на "Спартак 1918" е Георги Вълев. Цялото изявление с подписа на Станислав Антонов:
Не разбирам сляпата омраза. Винаги съм смятал, че хората по рождение са добри и трябва да имат шанс да развиват това свое качество. Това е и причината катопредседател на фен клуб „Шипченски сокол” да приема предложението да стана зам.председател на управителния съвет на „Спартак”.
Вече две години се занимавам с това, отделям от времето и средствата си за този отбор. Това което виждам и което се случва, не ми харесваше още в началото, още по-малко ми харесва сега. Клуб с над четири милиона задължения, без желание някой да поеме издръжката му и вървящ към небитието. Накрая се намериха двама дръзнали да се нагърбят с тази задача Янко Станев и Пламен Стилиянов и защо? За да се образува веднагаалтернативен отбор за спонсорството на който чакаха на опашка арабски шейхове и една част от феновете да си намерят нов враг, но не традиционния, отборът на „Черноморе”, а ръководството на „Спартак”.
Един цял сезон доктор Станев подкрепяше отбора лично, и морално и материално. Насърчаваше футболистите, даваше пари и живееше с техните проблеми. Без да има официален ангажимент към клуба. В замяна на какво? Да бъде оплюван системно от хора, които каквато и квалификация да им дам няма да е вярна, затова ще сметна, че явно нямат друга работа. А когато енергията ти се разходва единствено и само да плюеш, ти вероятно си безделник. А със същите усилия човек би могъл да засее дръвче пред блока, в който живее и с много по-голямо основание да протестира пред комшията, който си е изхвърлил боклука през терасата.
На последния домакински мач се появиха плакати и срещу спонсора на „Спартак” и всичко това с мълчаливото съгласие на органите на реда. Вероятно Закона за футболното хулиганство важи само и единствено за собствениците на клубовете и също вероятно, ако някой от сектора, в който седя и от който гледам мачовете вдигне плакат с надпис „Вън полицейската мафия от град Варна” или някакъв подобен, то това няма да бъде счетено за обидно от управляващия комисар и ще бъде напълно в реда на нещата. А може би някой тихонасърчава тези процеси и бездействието на полицията и гнева на част от феновете.
Значи… ако има такъв, той е голям страхливец, ако не е в състояние лично да изрази мнението си и да направи публични обвинения и обиди.
Ето вече близо година Янко Станев не идва на стадиона, нито прави срещи с футболистите и тоне защото няма желание, а за да спре тормоза над отбора. И все пак, продължават някакви протести. Постоянно има обиди и скандирания.
Хора, сбъркали сте адреса!
Казвам ви го чистосърдечно, и като фен, и като човек. Аз съм мафията за която говорите. Клуба се издържа само от дарения, а на стадиона тренират деца не само на„Спартак”. Материално – техническата база никога не е била по-комплексна и продължава да се развива. Във Футболен клуб „Спартак 1918” има само един подпис, моя. Никой освен мен няма достъп до сметките на клуба, и никой освен мен не назначава и не освобождава футболисти, треньори и поддържащ персонал.
Насочете обидите и обвиненията си към реални лица от клуба. Всеки може да дойде в къщата ми на плажа, а ако не може да я намери, ще го закарам с чисто новия сиавтомобил лично!
Спрете с глупостите и ако сте фенове подкрепете отбора!
Поздрав!
инж. Станислав Антонов
*Заб.: Публикуваме изявлението без редакторска намеса!
Омразата кара ФК Левски и ЦСКА да съществуват
Сряда, 25 Април 2012 23:58ФК Левски и ЦСКА са едно и също явление. Те са брат и сестра, две страни на една монета. Не каква да е, а от 50 ст. Те не са жълти стотинки като Славия, разните вариации на Локомотив, Ботев или който и да е друг клуб в България. Събрани заедно те правят 1 лв. - валутата, която се крепи и винаги е била подкрепяна от държавата.
Смисълът на тези два клуба е да показват омразата си един към друг и това ги крепи. Всъщност те не осъзнават, че именно тази омраза ги кара да съществуват и колкото и да проповядват, че "врагът" трябва да се затрие, те знаят, че ако това стане, то тяхното битие ще трае кратко и ще последват своя омразен побратим.
Разликата между тях не е цветът. Разликата е, че единият клуб има по-дълга история и е бил някога типично софийски, другият пък макар и един от последно създадените (една година след Лудогорец), е най-титулуваният, естествено след брат си ФК Левски. Не купите и шампионските титли направиха ЦСКА фактор, а имено "омразата" на синия тим към този със съветската абривиетура.
Като заключение казвам КУР за всички ония, който забравиха своите местни и квартални отбори, КУР за тези, които са типичният пример за българина, който иска винаги да е с победителите и предава своето, за да стане част от нещо по-известно, пък било и то чуждо.
Мнението е на неизвестен фен и е публикувано в няколко Интернет форума
И в селските дербита има омраза!
Четвъртък, 16 Юни 2011 10:13Много хора са свикнали, когато стане дума за футболно дерби у нас, да се правят асоциации с ЦСКА - Левски, Ботев Пд - Локо Пд, Черноморец Бс - Нефтохимик и т.н.
В долните дивизи, там където футболът е на аматьорско ниво, феновете са на професионално такова. Доказват го и снимките от дербито между селата Лесичово и Калугерово...
ВИДЕО: "Евро 2012 - Стадиони на омраза"
Четвъртък, 31 Май 2012 02:41Популярното телевизионно предаване "Панорама" на британския канал BBC излъчи филм за хулиганите, които вилнеят по стадионите в Полша и Украйна, и които се очаква да създават сериозни проблеми по време на предстоящото Европейско първенство по футбол в двете страни.
Лентата е озаглавена с недвусмисленото "Евро 2012 - Стадиони на омраза" и разказва за анти-семитските и расистки настроения на ултрасите в държавите-домакини на шампионата на Стария континент.