От Миньор официално обявиха, че най-важният мач за тях е срещу Левски
Четвъртък, 02 Август 2012 19:08Че за феновете на Миньор (Перник) най-важният мач в България е този срещу Левски, е известно още от края на миналия век, когато отношенията между двата клуба, респективно феновете се обостриха неимоверно, а омразата стана безгранична и вечна.
Къде на шега, къде наистина в миньорския град обичат да казват, че при излизане на официалната програма на "А" група всеки един от тях поглежда кога е сблъсъкът със "сините" и го отбелязва на домашния си календар.
Поредното доказателство за това дадоха шефовете на "чуковете", след като обявиха цените на билетите за домакинските мачове през новия сезон. За всички двубои на миньорци на Стадиона на мира ще се влиза срещу 5 лв. с изключение на един - този с Левски, когато цената скача на 10 лв.
Публикуваме снимка с цените на билетите и абонаментните карти на всички елитни отбори, като тези на Миньор са оградени в жълто.
Тоширо: Защо да съм от грандовете, а не горд фен на родния Локо (ГО)?
Понеделник, 04 Юни 2012 13:11FanFace.bg възобновява практиката да търси и намира интересни лица от българските агитки. Днешният ни гост е фанатичен фен на отбор, който сигурно на по-младите привърженици в България едва ли ще говори нещо, или в най-добрия случай много малко. Всички приятели и неприятели го знаят като Тоширо, един от основателите на фракцията "Jolly Roger Firm". Сърцето му бие в черно и бяло заради несъизмеримата и вечна любов по Локомотив (Горна Оряховица). Тим, който последните няколко години отсъства от картата на професионалния футбол и поради една или друга причина е пуснал котва в Северозападната "В" група.
Горнооряховските "железничари" обаче имат с какво да се похвалят. Както се казва клиширано, и те са дали нещо на света. Първата асоциация с тима е героят от САЩ'94, и не на последно място голямо футболно и човешко сърце Ивайло Йорданов. Оттам към големия футбол тръгна и друго добре познато име, макар и направил по-сериозна кариера в кръвния местен враг Етър – Бончо Генчев. Задължително трябва да споменем, че не един и два пъти Левски и ЦСКА са си тръгвали с наведени глави от стадиона край река Янтра в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век, като безспорният връх на Локо е през сезон 1990/1991, в който бие като домакин и двата столични гранда с по 2:0, а в крайното класиране на "А" група завършва осми.
Вече намекнахме за големия футболен сблъсък от региона между "черно-белите" и "виолетовите". Нетолкова популярен в България, но спокойно може да се каже, че откъм напрежение и омраза сериозно се доближава до Вечното дерби и големите битки на Пловдив и Варна. Думите съвсем не са пресилени, като в това ще се убедите от следващите редове…
- Първо се представи.
- Казвам се Тодор, викат ми Тоширо. На 35 години съм, работя в охранителния бизнес.
- Защо Локомотив (ГО), а не например някой от българските грандове?
- Първият ти въпрос поражда и води след себе си много други, и аз бих ти отговорил на него с генералния за цяла България въпрос:
"Защо грандовете, а не родният тим!?"
По принцип това е една много дълга и наболяла тема. Аз считам, че неподкрепянето на родния клуб е един от основните проблеми за лошото състояние на родния футбол и води до абсолютното "размиване" на българския фен като цяло, защото губи своята идентичност.
- Как заобича "железничарите"? Кой те запали? Кога стана това, на кой мач?
- Първият ми мач беше e през далечната 1987 в "А" група. Мисля, че беше през ноември и гостувахме в град Плевен на местния Спартак. Мачът носеше заряд на регионално дерби и имаше доста сблъсъци между феновете на двата отбора. Аз
бях с баща ми, който беше също "черно-бяло сърце" и бе с основна заслуга да стана фен на отбора,
както и някои от по-големите членове на нашата агитка в един малко по-късен период от време. Това беше денят, който остави трайни впечатления в мен и спомогна за оформянето ми като футболен фен.
- Какви чувства предизвиква у теб името на клуба, когато го чуеш или прочетеш?
- Изключителна гордост предизвикват не само клубът, но и градът, в който съм роден и израснал. Изключително съм горд, че съм подкрепял отбора и съм бил неотлъчно зад него в най-успешния му период в "А" група, но не мога да не се гордея и сега с момчетата, които продължават да го подкрепят, въпреки незавидното положение в долните ешелони. Днес, когато мога само да чета и слушам за любимия отбор, поради факта че съм далеч в чужбина. Другото чувство е разбира се носталгията.
- От кой мач на "червено-черните" пазиш най-хубав спомен и за кой не искаш да се сещаш?
- Само една лека поправка като за начало на този отговор. Независимо от това как са сменяли цветовете на отбора през годините,
ние винаги сме приемали черно-бялото за свой основен цвят,
а гореспоменатия от теб за резервен! Искам първо да уточня, че за нас, истинските фенове, невинаги загуба на отбора означава лош спомен! Естествено, всяка една победа над кръвния враг Етър носи огромната наслада за нас, но за мен като ултра фен е по-важен резултатът между феновете. През годините имахме доста впечатляващи победи срещу челниците, но
най-добрата бе именно срещу нашия кръвен враг с 3:1.
Очакваше се голяма домакинска аудитория, не само защото гостуваше този съперник, но и защото отборът ни бе победил водача в класирането два кръга преди това. Знаехме, че са организирали пътуването си с автобуси. През деня, естествено, се занимавахме с подготовката за събитието, обсъждахме кога и как е най-добре да ги атакуваме. "Болярите" пристигнаха непосредствено преди мача, може би за да избегнат евентуални сблъсъци и неприятности. Предвид случилото се през есента в Търново ченгетата бяха взели изключително големи мерки за сигурност. На стадиона имаше може би около 15 000 души, нетърпеливи за голямото дерби на окръга. По време на мача се крояха планове как ще можем да докопаме "болярите", тъй като бяха пазени зорко от ченгетата преди мача. Голямата еуфория започна, след като нашият отбор поведе с 2:1 15 минути преди края на мача. При третия гол в 90-ата минута стадионът буквално експлоадира и екзалтацията се пренесе по улиците след мача.
Радостта ескалира и се превърна в огромно желание за "лов на лилави"!
Основната група ловци беше 150 души. Бяхме обезумели от радост, но желанието за "ловуване"надделяваше. Потърсихме начин да достигнем автобусите, с които бяха дошли, но за голямо наше учудване разбрахме, че те са били еднопосочни, и че болярската агитка щеше да бъде ескортирана или към авто, или към жп гарата. Откриващите се възможности за засада ни накараха да се реорганизираме. "Болярите" бяха все още вътре, трябваше да се действа. Решихме да се разделим, но не поравно. Знаехме, че жп гарата е малко вероятен вариант, заради разстоянието и многото открити пространства по пътя, които ченгетата много добре знаеха, че ще бъдат умело използвани от нас за атака. Около 40 души тръгнаха за варианта през жп гарата. Притесненията ни, че намаляваме числено след този ход се изпариха, след като видяхме, че желанието е обхванало и повечето фенове, които в "нормалните" мачове се разотиваха веднага след края. В този ден не беше така.
Чувствах, че ще се случи нещо като преди много години, нещо така дълго разказвано от нашите бащи, които водени от същото желание за докопване на врага са ги гонили по баира чак до Арбанаси, по краткия път между двата града!
Сега такъв вариант разбира се нямаше, защото гористите местности около пътя към Арбанаси предлагаха точно това, което ние искахме, за да осъществим нашия пъклен план. Врагът напусна обезопасения стадион. Последва хаос. Няколко бомби придружиха лилавите в първите им стъпки навън. Следвахме ги като хрътки опитвайки да счупим масивния кордон на последвалото кръстовище, групата от 40 души тръгнали към жп гарата и разбрали, че това няма да бъде пътят на ескорт, атакува "болярите" с камъни и бутилки. Паниката беше неописуема. Все повече и повече хора се присъединяваха към горнооряховската тълпа. Виждах дори хора, които излизаха от близките къщи, други помагаха за въоражаването ни. С учудване видях как
жена на средна възраст подаде нещо като кол на някой от тълпата.
Сега вече бях сигурен, че за този ден ще се говори дълги години след това и за него ще се разказват легенди. Виждахме автогарата през гъст пушек и дим от поредната миниум-бронз смес, от високите етажи на забиклящите ни блокове ясно се виждаха летящите предмети, предназначени за "болярската" група. Последваха 15 минути на враждебност, докато спасителните автобуси ги вземат. Виждах ясно лицата им, много от които видимо уплашени. Последваха и първите арести. Видях как отвеждат няколко от нашите пеша до близко намиращото се РПУ. Ставаше все по-невъзможно да извършим наказването. Група от около 20 души решихме да тръгнем по пътя на автобусите през градската болница към Лясковец. Заобиколихме покрай Градската градина и ул. "Пирот", бягахме като луди. По пътя забелязахме малки групи от хора, които бяха непознати за нас - без шалове, без фланелки някои от тях се мушнаха подозрително в близките магазини. Нямахме време за това, а и не беше в наш стил, защото те бяха просто обикновени "лилави" фенове. Целта ни бяха вече задаващите се два автобуса. Отдалеч виждахме отново пушилката, придружена с вой на полицейски сирени. Започнахме да търсим "боеприпаси" и веднага обърнахме няколко боклукчийски контейнера. Бяхме вече отчаяни в опитите си да се саморазправим. Нямаше да има битка стил "фул контакт", това беше повече от ясно.
Автобусите преминаха и залп от камъни и всякакви предмети ги последва с гоненето им почти до табелата обозначаваща края на града!
Обърнах се и видях "Добре дошли в Горна Оряховица" от другата страна на пътя. Хората идващи отдолу, бяха избягали цялото разстояние от автогарата дотук, следвайки автобуса и вече хвърляха камъните си почти по нас! Нямахме повече сили, но предстоеше още... Организирана полицейска акция по разпръскването ни беше на свой ред. Бягах като обезумял по преките улички към града. Това беше единственият шанс да избегна ареста. На една пресечка се обърнах и видях, че ме преследва не какво да е, а цяла патрулка. Побягнах отново с пълни сили и на следващия завой забелязах двор на къща с ниска ограда. Без да имам време да мисля я прескочих и се приземих в двора, легнах по гръб и чух ревящият двигател да минава покрай нея. Лежах, гледах небето и успокоявах дишането си. Сърцето ми биеше лудо, пулсът дънеше в слепоочията ми. Успокоил дишането си започнах неистово да се смея може би достигнал пределната точка на адреналина. Реших да изчакам и от умора съм заспал. Събудих се по тъмно, огледах се и прескочих отново, прибрах се почти неусетно в къщи.
- Защо Локо (ГО) е във "В" група и не може да се върне в професионалния футбол?
- Много сложен и болезнен въпрос. Причините са комплексни, но основните са: лошото отношение на Общината като цяло за спорта в града, безброй пропуснати възможности по отношение на привличането на основен спонсор, който да възроди клуба и да го стабилизира в по-горните етажи на футбола и, естествено, цялостният упадък на страната ни, икономическото положение и т.н. Горна винаги е бил силен инфраструктурен и икономически град и това го правеше донякъде и независим! Наличието на заводи и фабрики, кoито бяха едни от най-големите на Балканите като Захарен завод и Консервената фабрика, правеха града силен и мощен откъм ресурси. Да не говорим за транспортните линкове, подходящи за реализирането на какъвто и да било бизнес като най-големия жп възел и летище, способно да поема дори международни полети и отговарящо на най-високите стандарти и изисквания! Завършвам отново с въпроси!
Какво има в повече старата столица в сравнение с Горна освен културно-историческото наследство разбира се, и не играем ли ние своеобразната и важна роля, която е имала крепостта "Раховец" преди много години, а имено защитаване на постъпите към "Царевец" и Старопрестолния град!?
Защо, мислите, заводите на "Видима" не бяха построени в Горна, а в Севлиево? Kлубът вече е и общински, така че очакваме включване, или другояче казано: От умрял-писмo!
- Какво ти е мнението за сегашното ръководство на клуба?
- Мисля, че сегашното ръководство е твърде младо и неопитно, за да води такъв клуб като Локомотив. Допускат се много грешки в спортно-технически аспект и се позволяват груби вмешателства и нарушения в стил "шуробаджанащина"! Това е просто недупостимо и трябват силна и твърда ръка, воля и характер, за да се изкоренят подобни своеволия! Не може обаче да се отрече добрата работа с детско-юношеската школа.
- Какво очакваш да се случи в близко бъдеще с Локомотив?
- Очаквам да има едно абсолютно ново начало.
Пълен рестарт.
Цялостно подменяне на остарелите модели, методи и дори хора, които видимо са повече от неуспешни! Използване на вече споменатата ДЮШ, продължаване на развитието и превръщането й в основен източник за млади, талантливи и най-вече верни на клуба футболисти. Относно материалната и полева база смятам няма нужда да споменавам, че притежаваме осветлението, което е било предназначено за Националния стадион, обаче спира и остава при нас. Но през годините беше варварски ограбено, изпочупено от вечно интегриращите се и се нуждае от възстановяване на светлинните тела и боядисване! Регистрирани и нерегистрирани в Общината множество проекти и идеи около стадиона като Аква парк в наблизо намиращия се "Детски кът", ледена пързалка и комплекс за зимни спортове, включващ пускането на лифт към местността "Камъка" и писта под нея, обновяването на тенис кортовете, пътищата и еко пътеките, водещи към метностите "Чуруковец" и "Божур", които затварят кръга към "Камъка" .Цялостното ремонтиране на Спортна зала "Никола Петров" и стадион "Локомотив", разбира се. Мисля, че ако към това добавим и няколко хотели и къщи за гости в близост (каквито вече има, както и бетонна отливка за зимната пързалка) и наличието на 3-4 тренировъчни игрища, се получава един огромен комплекс със страхотна база и възможност за всякакви спортове, отдих, туризъм и забавления от всякакъв вид за всеки сезон! По този начин ще привлечем много спортни отбори не само от България, но и чужбина, както и семейства с деца от околните селища.
- Къде виждаш отбора в близките година-две?
- Твърде малко е това време за постигането на кой знае какви трайни успехи, но мисля в челните места на класирането с ясни идеи и бистър поглед към "Б" група.
- Какво предизвиква у теб името Етър?
- Най-лесният въпрос досега: Само и единствено отвращение и чиста безгранична омраза!
- Кое е най–паметното ти преживяване от дербитата с "виолетовите"?
- Без никакво колебание казвам
пробивът, който осъществихме до козирката на стадион "Ивайло" в Търново.
Това беше наистина уникално като замисъл от наша страна и върхът на глупостта от страна на ченгетата, което не е голяма изненада честно казано! След реактивирането на враждата между двата лагера, която според мен съществува още от 60-те години и винаги е била някъде там помежду ни, това беше единственият път, в който агитките бяха допуснати толкова близо една до друга, за да разчистят сметките.
Никога няма да забравя лицата на всички "боляри", когато видяха как 40 "черно-бели" се разходиха на парад пред собственната им крепост и реално, след като си свършиха работата, си тръгнаха безнаказано по обратния път!
Просто аналог на тази случка няма. Единственият път, когато те се опитаха да направят нещо подобно в Горна, разхождайки се като завоеватели далеч от предначертания път, завърши много срамно за тях.
- Въпреки, че са ви най–големите противници имаш ли приятели сред тях?
- Само един!
- Липсва ли ти мачът с Етър?
- Определено! Огромната ненавист и съперничеството ни карат да се молим за неуспеха на другия, но когато се стигне до отпадането на единия и дербито липсва,
се чувства лека празнота, колкото и странно да звучи това!
Убеден съм, че и те мислят така, както и други кръвни врагове, но някои от тях не знам поради каква причина не си го признават.
- Известно ми е, че имате и сериозно съперничество с друг отбор от региона – Янтра. Какви преживявания имаш от срещите с габровци?
- Ооо, страхотно място за гостуване, ако търсиш конфронтации. Mисля, че имам всичките възможни гостувания там и мога да кажа, че всяко едно от тях носеше огромния заряд на регионално дерби. Определено нямаше чак такава омраза като с Етър, но
Янтра имаха доста стабилни момчета, винаги готови за подвизи, и ако трябва да съм честен, винаги даваха сериозен отпор.
Особено в началото на 90-те мисля, че имахме сериозни изпитания там. Спомням си, че при едно такова гостуване имаше сблъсъци дори вътре на самия стадион, като част от техните успяха да пробият през секторите и минаха по трибуните на половината стадион, сражавайки се с полицията, за да ни достигнат! След мача дори
успяха да накажат едно от големите ни знамена
и нашите по големи момчета се биха доста храбро и продължително, за да го върнат отново в наше владение! Накрая полицията задържа всички ни в чакалнята на гарата за разпознаване, защото имаше сериозно ранени, а някои дори с прободни рани! Единственият техен недостатък, така да се каже, беше отново домакинския характер на агитката им и липсата им като гостуваща такава, но определено аз имам голям респект и ги поставям сред първите в България по това време. В следващите години нашите гостувания там бяха все така мощни, но при тях нещо се пречупи, може би смяната на поколенията повлия. При последното ни гостуване там минахме на парад през целия град преди и след мача, но нищо не се случи, което беше нещо необичайно за Габрово!
- Членуваш ли в някоя фракция на "черно-белите"? Ако да, коя е тя? Къде е твоето място в йерархията? Разкажи повече за нея и нейната дейност (година на основаване, брой членове, как се финансира, подготвя ли хореографии, осъществява ли екскурзии при гостуванията, продажба на фен артикули и т.н.).
- Да. Имаме си фракция, създадена през 1999 г. и се казва J.R.F. - "Jolly Roger Firm" или "Компанията Веселия Роджър". Имах изключителната чест да съм сред основателите на фирмата, която
в зародиша си беше така да се каже с Про-Бритиш ориентация, защото е създадена от десетина момчета, които освен фенове на Локо Г.О. са и фенове на британския футбол на клубно и национално ниво.
Британският стил на игра и хули фен културата, а не характерната за Балканите ултрас култура! Сам разбираш, че това автоматично изключва някои от следващите ти въпроси като например пирото, но да караме по план. В най-добрите си дни се събирахме около 60 души за минути просто с едно телефонно обаждане. Говорим за едно ядро от хора с абсолютно еднаква идеология, което имайки предвид големината на града ни считам, че си беше доста добро число. Мога да се съглася донякъде, че причината за създаване на фирмата е изпадането на Локо от "А" група и потъването в долните дивизии, но в основата си организацията е посветена на истинското приятелство не само по стадионите, но и в живота като цяло, което само по себе си прави компанията доста уникална и идентична. Подготовката на хореографията се изразяваше в направата на големи знамена, изразявайки и изобразявайки собственните ни идеи и символи. Продължаваме да вземаме дейно участие в изработването на фен артикулите. Финансирането е във вид на дарение, разбира се като с това подпомагаме официалния фен клуб, който се занимава с организирането на екскурзии за гостуванията.
- Какви са политическите възгледи на вашата група? Влияят ли по някакъв начин на взаимоотношенията по между ви в случай, че не съвпаднат?
- Липсват каквито и да било политически възгледи!
Никога не е ставало на въпрос между нас за тази гнилоч в обществото! Най-безскрупулните нечовеци бих казал! Групировката е абсолютно анти каквито и да било опити да се свързва играта футбол и нейните фенове с политиката.
Нормално е да има и между нас хора, активно занимаващи се с това, но те са единици и дори и да е имало някакви спорове по тези въпроси, те не са оставяли кой знае какъв горчив привкус. Абсурдно е да се говори за развалени взаимотнешения помежду ни поради тези причини.
- На кой мач, на който ти си присъствал, създадохте най-добрата атмосфера и съответно най – добрата хореография и пирошоу?
- Като изключим пирошоуто, което определено не е в стила ни поради простата причина, че обичаме да подкрепяме любимия отбор само с ръце и гласове, смятам, че във всяко едно гостуване (а ние бяхме определено гостуваща публика) сме давали всичко от себе си, за да подкрепим футболистите. Естествено мачове като гореспоменатият с Габрово, както и гостувания в Стара Загора, Сливен и Търново, където винаги сме имали многочислена агитка, изпъкват като създадена атмосфера.
Но някак си лесно е, когато имаш нужните ресурси и най вече бройката да направиш готина хореография, както се казва - така всеки може!
Грандовете имат хиляди фенове, лесно е да се съберат пари във фенклуба и да се купят материалите за "Инферното", пък и имаш достатъчно хора да разпънат големия флаг над главите си и да покриеш целия сектор. Въпросът е какво правиш, когато хората ти са по-малко от знамената, които имаш? Що се отнася до такива гостувания, мисля, че ние сме рекордьори по посещения от рода на 20-30-40 души, но във всеко едно кътче на страната с обозначена агитка,
подкрепяйки докрай в повечето случай губещата страна,
защото отборът ни беше известен като силен домакин, но не и гост! Примерно 20 души в Добрич - пътуване с влак 6 часа. Или Кърджали - същата бройка и пътуване 8 часа. Така че много е относителен отговорът на този въпрос. Относно миниум бронзките - правехме и използвахме доста. Правенето и пренасянето им беше доста опасно, но пък вкарването на стадиона повече от лесно. Димки правехме от амониева силитра и вестници! Понеже съм от старото време, мога да разкажа за един такъв случай в Пловдив, където играхме с необичаен съперник за това време, а имено Спартак. Бяхме около 25 души, беше много горещо и си спомням, че едвам носехме раниците на гърбовете си, пълни със знамена, димки и бомби. Сигурно се падаха по 2-3 на човек от вид! Бяхме добре въоръжени за футболен мач. Времето предразполагаше към огромно количество бира и скоро предложението всички да са голи до кръста дойде логично и спонтанно. Спомням си, че пиехме до гребния канал, който даваше необходимата прохлада, пък и мачът щеше да се играе на Градския стадион в Пловдив. Няколко момчета от Локо (Пд), с които се бяхме запознали няколко кръга преди това на мач помежду ни в Горна, бяха дошли
да засвидетелстват увaжение към "черно-бялата" идея.
С добре смазани гърла бяхме настанени на горния етаж зад едната врата. Само 20 минути след като влязохме, на по-голямата част от извивката на тръбния парапет пред нас имаше около 30 знамена, някои от които се провесваха доста надолу към първия етаж и се опасявахме да не бъдат дръпнати и наказани, от кого обаче не стана ясно! Изглеждаше така сякаш скоро многохилядна публика ще напълни сектора в минутите до мача, но уви останахме си само ние плюс няколкото "черно-бели" побратими, които влязоха да гледат мача с нас. Мисля, че няма смисъл да казвам, че стадионът беше празен, а за домакинска агитка и дума не можеше да става! Мачът започна и нашите гърла изригнаха. Насреща отговори само ехото и то доста силно заради добрата акустика на стадиона. Чувах само повтарящото се: "Не спирай" и "Всички мощно". В агитки с такава бройка като тази не можеш да си позволиш да млъкнеш или починеш! Няма кой да те замести или смени и след края на мача гласът ти задължително го няма и го възстановяваш цяла седмица за следващото изпитание! Гласовете ни бяха съпроводени само от оглушителното думкане на хърлените бомби и отчетливото пляскане на ръцете ни, а силното слънце с мъка пробиваше дима от амониевата силитра, разнасящ се навсякъде. Дори малкото хора почитатели на домакините бяха загубили интерес към ставащото на терена и учудено бяха вперили погледи зад вратата, може би с логичната мисъл:
"Тези нормални ли са!?"
И така в продължение на 90 минути нонстоп, защото това е твоят дълг, твоето призвание, това заради което си пътувал стотици километри, и което чакаш с нетърпение цяла седмица. Затова не можеш да си позволиш да се изложиш. Разчиташ само на себе си и на тесен кръг от хора около теб. Точно затова казах, че е относително за мен - този нищо и никакъв мач е добър пример за добра подкрепа и хорео, въпреки че нямаше атмосфера и заряд поради малката численост и липсващия опонент.
Помня домакинство с Левски - 22 000 души на стадиона при максимален капацитет от 15 000. Имаше хора по стълбовете на осветлението и по високите тополи обикалящи външната ограда!
Цяла седмица преди това рязахме стари вестници и събирахме ролки с ленти от касови апарати! Имаше цели чували с такива материали готови за събитието и когато мачът започна, теренът изглеждаше така, сякаш не ние хвърляме от секторите, а някой изсипва въпросните чували от небето. Всичко беше заринато и срещата закъсня с около 30 минути, за да бъде почистен теренът.
- Пак с твое присъствие ни кажи кои са мачовете, които са били най-масово посетени от фенове на Локомотив (ГО)? По колко средно ходите сега на домакинските срещи и на гостуванията?
- Вече разказах за рекордната посещаемост като домакини на Левски и невероятната атмосфера, която създадохме около мача и мисля, че това е най-доброто, което сме имали в Горна, но виж като гости имам доста още какво да разкажа... Гостувахме на Берое (Стара Загора) и съвсем естествено нашият купон започна във влака, където около 200 "черно-бели" започнаха своя ежеседмичен ритуал, наливайки се с вино, ракия и бира. Обичайните разправии с ченгета и кондуктори минаха от ред или поне бяха заглушени от двата големи тъпана, които ни съпровождаха навсякъде по това време. Естествено проблемът беше, че както винаги пътувахме със 100 % намаление, което си беше нещо като мода и това бе широко дискутирано с органите на реда и почти винаги се измъквахме с оправданието, че
все пак сме жепейци и е някак си нелепо да плащаме за този вид транспорт!
Алкохолът обаче дойде в повече и някои от нас бяха свалени да подишат чист въздух и да почакат за следващия влак. Обикновено по тази линия това ставаше на гарите в Стара планина, където провинилите се имаха възможност да изтрезнеят доста бързо сред природата и следващият влак винаги носеше със себе си свежи попълнения, така да се каже. Винаги в такива случай съм чакал с нетърпение тръгването и пристигането на влака. Тези моменти са велики и аз помня доста от тях. На гарата в Зарата (както се пее в песента, която обикновено пеехме на влизане) обедният влак накара местните хора да се чудят дали случайно някъде не са изтървали животните от цяла зоологическа градина!
Още не намалил скоростта през прозорците и вратите на влака започна масово слизане, придружено с търкаляне по перона.
За секунди учудените лица на местните започнаха да изразяват страх и ужас. Гарата опустя, ченгетата се увеличиха, а ние завзехме небеизвестния голям парк до гарата с песни и окачени по дърветата знамена. Решихме да останем там и да изчакаме групата свалени, пък и беше много рано за мача. Изведнъж отнякъде се разнесе мълвата за прииждаща вълна от "зелени" фенове, която е тръгнала към нас. Парка беше моментално опустошен и превърнат в крепост. Обръщахме пейки чупехме ги, събирахме камъни на камара и каквото падне и може да бъде използвано за оръжие. Очаквахме нетърпеливо врага, който така и не идваше. Два часа след пристигането ни нямаше и помен от феновете на домакините, липсващата група от наши фенове пристигна и бяха шокирани от видяното и от подготовката ни в очакване на беройци. Последва бурен смях и самоирония за глупавата идея да се доверим на този слух. Като цяло за 7-8 гостувания там така и не срещнахме сериозна съпротива и лично аз
не бих дал кредит и респект на заралии още повече, че всички знаем за алианса им с "лилавите"!
Това гостуване стана известно сред нас като "Барикадите" по разбираеми причини.
- Посещавате ли други спортни събития освен футболните?
- Имаме силен отбор по хандбал и много други спортове, развиващи се в спортна зала "Никола Петров" под името "Локомотив", но аз лично никога не съм ги посещавал. Футболният отбор е единствената ми страст.
- Ти лично на кое място поставяш агитката на Локомотив (ГО) спрямо останалите в България откъм вярност, подкрепа, колорит, посещаемост, численост...
- Числеността е субфактор, зависещ от общата посещаемост. Те са свързани и вървят ръка за ръка. В смисъл, ако имаш добро посещение на домакински мач, има по-голяма вероятност от получилия се пълнеж в агитката да се появят примерно 5 нови момчета за следващото гостуване, които след време да влязат в ядрото. Вече всичко това си зависи от много други фактори като моментно състояние на отбора и брой на населението на самия град. За да направиш подобно сравнение и да дадеш резонен отговор без излишно самохвалство, трябва да се направи пропорционално изчисление включващо всички фактори и реалната бройка от фенове участвала в периода за който правиш извадката! Сам разбираш, че няма как да сравня Горна с някой от големите градове и да кажа, че сме най-добрите, защото няма да е реално. Вземайки предвид всичко това, отговарям на въпроса ти по следния начин:
"А" група за всички времена сред първите 10 по всички твои параграфи.
Що се отнася само за гостуваща агитка, можеш да си направиш труда и да проучиш примерно шампионския сезон на Етър и голмайсторския на Ивайло Йорданов (1991 г.) колко пътуващи фенове е имал шампионът на България и колко средняка в групата! Отчитаме моментното състояние и населението на двата града по това време, махаме бройката от дербитита помежду ни и получаваме верния отговор.
- С кои агитки имате приятелски взаимоотношения и с кои други, освен с тази на Етър, сте врагове? Как са се породили приятелството с първите и враждата с вторите?
- Тук започва да става горещо! Отварям бира и продължаваме! Виждам, че интервюто с мен придобива внушителни размери! Не знам дали има някакави ограничения в това отношение и дали отговорите да бъдат кратки и точни или дълги и изчерпателни, но определено има много въпроси като този, провокиращи втория вариант отговори...
КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ!
FanFace.bg: Поради факта, че интервюто с Тоширо е адски дълго, решихме да го разделим на две части. Втората ще публикуваме в петък (8 юни). Умишлено спряхме точно на този въпрос, след който последваха доста драматични и буквално кървави разкази от срещите между агитките на Локомотив (ГО) и Етър, в които нашият гост е бил централно действащо лице. Ще качим и исторически снимки от директни сблъсъци между "черно-бели" и "виолетови" фенове покрай едно от дербитата, изиграло се на 11 септември 2004 г. във Велико Търново.
Акцентите от втората част на интервюто:
- Какво възнамерява да издаде Тоширо в бъдеще, което има пряка връзка с темите от това интервю?
- Какво се случва, за да се намразят до безумие "черно-бели" и "виолетови", след като допреди това са се събирали по купони?
- Застрашен ли е бил животът на Тоширо след едно от дербитата с Етър във Велико Търново?
- Коя е най-голямата засада, която той и хулигани от агитката на Локо са правили на "виолетовите" в Горна Оряховица?
- Какво съветва Тоширо младите фенове на отбора?
Хулигани на Берое смлели от бой фен на Нефтохимик в Чирпан
Четвъртък, 24 Март 2011 02:41В кървав екшън се превърнала визитата на феновете на Нефтохимик в Чирпан тази сряда, научи FanFace.bg от свой информатор. Или по-точно за един от тях. "Шейховете" гостували на едноименния отбор в мач от 25-ия кръг на Югоизточната "В" група, завършил с победа 2:1.
Около 5-6 привърженици от Бургас пропътували разстоянието до Чирпан. Същевременно двойно по-голяма бройка хулигани от Стара Загора и фенове на Берое тръгнала към стоящия на по-малко от 50 км. град.
През второто полувреме на мача един от феновете на Нафтата решил да излезе извън стадиона. Тогава няколко беройци го нападнали и буквално го смлели от бой. Главата му била цепната, поради което е бил закаран до местна болница, а впоследствие и шит.
От агитката на Нафтата твърдят, че техният съратник е бил бит с метални пръти. Източникът на FanFace.bg обаче категорично отрича това.
Ето и коментарът на фен-сайта на Нефтохимик за инцидента в Чирпан:
"Няма да подминем и "мъжката" проява на "фенове" на ФК Берое, дошли да търсят саморазправа с нашите фенове. В съотношение 5:1 "мъжете" от Стара Загора издебнаха и нападнаха наш фен с метални пръти извън рамките на стадиона. Момчето получи множество рани и въпреки опита да му откраднат шалчето той отстоя зелената реликва. "Аз шал на левскари и цесекари не съм давал,камо ли на тези...", каза след побоя момчето."
Враждата между феновете на Берое и Нефтохимик не датира от вчера. Преди няколко години при едно гостуване на заралии в Бургас около 30 привърженици на Нафтата атакували седем беройци в едно от заведенията в града и им откраднали знамената.
Старозагорци се реванширали по време на двубой между двата тима в Града под Аязмото, когато насред стадиона успели да пленят знаме на бургазлии. Оттогава насетне ултрасите на двата тима не пропускат всяка една удобна възможност да атакуват противника.
Графитна война между ултраси на ЛКС (Лодз) и ЦСКА (Москва)
Петък, 22 Юни 2012 13:41Враждата между агитките на полския ЛКС (Лодз) и руския ЦСКА (Москва) бе възобновена и на графитна основа. Всеизвестна е омразата между двата лагера, тъй като "армейците" са в приятелски взаимоотношения с кръвния враг от град Лодз - Видзев.
В самото начало на Евро 2012 дори имаше нападение на хулигани на ЛКС над такива на двата тима, които кротко запиваха в едно от заведенията в центъра на града. Няколко дни след това в Лодз се появи графит "Fuck CSKA", очевидно дело на момчета от ЛКС. Ултраси на "червено-сините" от Москва не останаха длъжни и отвърнаха с "Jebać ŁKS".
Фен на Нафтата: Нека им е гадно на тези от Берое, че потискаме приятелките им от Етър!
Понеделник, 07 Май 2012 01:16Привърженик на Нефтохимик разказа пред FanFace.bg версията на бургазлии за сблъсъка им с агитката на Етър в Поморие преди два дни.
Както вече ви съобщихме, ултраси на Нафтата отидоха в близкия до Бургас град, за да провокират "виолетовите", като основната причина за това освен битката между двата тима за влизане в "А" група е приятелството на великотърновци с омразните на бургазлии фенове на Берое.
По думите на фена на "шейховете" те са изненадали и ударили две групи запалянковци от Старопрестолния град преди срещата им с Черноморец (Поморие).
"Едната група беше от 7-8 техни, а другата - от трима. Бяха се пръснали из града преди мача. Взехме им шалове и фланелки (на снимката горе - бел. ред.). Казват, че сме взели тениски на малки? Виж снимката и сам си направи изводите! На мен са ми големи, а нося XL размер. Не е срамно да те бият, срамно е да лъжеш. Иначе малки сополи ни скочиха на стадиона - такива сополи, като от един друг мой "любим" град", сподели пред нашия сайт привърженикът на Нефтохимик.
Той припомни гостуването на Нафтата във Велико Търново на предния мач, когато група от 50 души от Бургас са атакували 10 на Етър: "Всички избягаха, само един хванахме отстрани на главния вход на стадиона им. Замина си със счупен нос".
"Феновете на Нефтохимик скачат при всеки удобен случай на тези от Берое и техните приятелки от Етър! Не е някакъв критерий, че сме ступали Етър, но нека да им е гадно на Берое, че техните приятелки са потискани!", каза за финал фенът от агитката на "зелените" от Бургас.
"Сини" фенове счупили автобуса на ЦСКА
Вторник, 26 Април 2011 13:22Автобусът на ЦСКА, който пострада вчера по време на визитата на червените в Монтана, е бил атакуван с камъни заради отмъщение, разкрива Спортал.
Причина вандалите да счупят стъклото на луксозното возило е стара вражда между сини и червени запалянковци в града.
Тя се зародила през октомври миналата година, когато Левски гостува на Монтана и спечели срещата с убедителното 3:0.
Тогава неизвестни вандали, за които се предполага, че са привърженици на ЦСКА, са обстрелвали автобуса на сините с камъни и още тогава е имало закани, че местните ултраси на Левски ще си го върнат през пролетта.
"14"-ките отговориха на Дучето и Главата
Петък, 22 Април 2011 20:56Една от фенските групировки на ЦСКА - "14", публикува на своята Интернет страница обръщение към шефа на Централния фенклуб Димитър Ангелов-Дучето, с когото са в открита война.
FanFace.bg публикува пълния текст без редакторска намеса:
Обръщаме се към председателя на Централния фенклуб на ПФК ЦСКА АД Димитър Ангелов -Дуче и неговия секретар Ивайло Цветков - Главата по повод появилите се напоследък намеци и твърдения в публичното пространство по адрес на група привърженици на ЦСКА, както и последвалите словоизлияния на мегафона по време на полуфиналната среща за купата на България с Литекс.
След като в телефонни разговори и такива на живо ни заявявахте уважение, а пред камерите на разни новоизлюпени медии излиза друго, ние се чувстваме принудени да комуникираме с Вас точно по този начин.
Първо: В нашата група пристрастени и зависими от наркотични вещества няма, и това може да се докаже не толкова трудно. Но Господата са наясно с това, така че по-добре би било да мълчат. Не беше толкова далеч времето когато същите тези хора бяха наречени от същото лице "момчетата с киселото мляко, които прогонили дилърите от стадиона", което също може да се потвърди - годината е 2006та, 19ти април. Интересите Ви и породените от тях интриги обаче край нямат. Кой какъв е извън стадиона обаче, не е работа на тези двама господа да коментират - чисто и просто не са най-праведните, че да го правят.
Второ: Когато питате къде ни е знамето, ние няма да Ви отвърнем с "Къде е вашето?". Нито пък ще изкараме някое от другите ни знамена, както направихте Вие с това на фенклуба.
Та кажете на хората къде ни е знамето и как попадна там! Задоволството ви от този факт обаче явно е по-голямо дори от това на приятелките ни отсреща. Както се казва, с "приятели" като Вас, врагове не ни трябват. Личните Ви дрязги, породени от финансови и други интереси, няма да подчинят сектора!
Със знаме или не, ще запазим имената си неопетнени (за разлика от Вас), приятелството помежду ни и добродетели за хората след нас. Интрижки в сектора и на т.нар "БГ сцена" не могат да сложат край на неща градени с любов повече от десетилетие.
Трето: Преди броени дни г-н Ангелов, участва в "кръгла маса" на тема "Опазване на обществения ред на футболни срещи". От години този човек защитава тезата за охрана на сектора от стюарди. Случилото се в сектор Г на мача за Купата - няколко счупени от неизвестни фенове седалки, които се разпадат само при стъпване върху тях, да крещиш "Вън", да призоваваш "Смърт" и да пращаш провокатори при неудобните за теб хора, от чието местоположение в Сектора не излетя нито една отломка – това ли е представата за стюардска дейност?
Четвърто: Следващия път, когато твоите "доверени хора" ти обърнат гръб и започнат да делят баницата без теб, дори няма да ти изслушаме смешния плач, както го направихме през изминалото лято. Запазихме неутралитет в конфликта между "заинтересованите страни", а ти не си помогна като се обявиш на наша страна в конфликта с некадърното управление на Клуба, предпочитайки да си оставиш отворена вратичката към заветния хонорар и всички трезвомислещи армейци го осъзнаха и снеха уважението и доверието си от теб. Както го направиха и всички групи, участвали в онази среща в Пловдив.
Явно занапред диалогът с Вас ще бъде осъществяван по този начин, защото при нас алчността, двуличието и лицемерието, манипулациите и изкривяването на фактите, не са на почит. И макар истината винаги да е оставала "ъндърграунд", тя трябва да се зачита и уважава! Жалко, ако някои истински милеещи за ЦСКА хора все още се подвеждат по манипулациите Ви.
Сектор "Г" се разцепва на две заради Дучето
Петък, 22 Април 2011 16:27Задава се голямо разделение на Сектор "Г". Освен шамарите, които част от привържениците си размениха на стадиона по време на дербито с Литекс, сега няколко фракции заявиха намерение да се отделят от Централния клуб на привържениците на ЦСКА поради несъгласие с тоталитарните и комерсиални методи на управление на неговия председател Димитър Ангелов.
Групировките са от Северозападна България ("Ултра Фронт ЦСКА" от Враца, "Бойс" от Видин, "Легион" от Плевен), от София ("Червени братя", "Горди", "14"), от Пловдив ("Торсида"), Чирпан и др. Въпросните фракции са сред най-запалените привърженици на 31-кратните шампиони.
Тази част от агитката планира да създаде собствена организация, като се очаква следващата седмица да бъдат разяснени всички подробности за нейната структура и намерения.
"Предстои да създадем собствено движение с намерение тотално да се разграничим от Централния клуб на привържениците на ЦСКА поради несъгласие с тоталитарните и комерсиални методи на управление на неговия председател Димитър Ангелов. Планираме да създадем собствена организация, като следващата седмица да обявим повече подробности за нейната структура и намерения. Целта ни е връщане на фокуса от парите към любовта – обратно към безрезервната подкрепа към клуба за сметка на комерсиализацията от последните години. Организацията е отворена за присъединяване на други съмишленици", пишат феновете в отворено писмо до Sportal.bg.
ВИЖТЕ ОЩЕ ВЕДНЪЖ КАКВО КАЗАХА ИЛИЙКАТА И ГЛАВАТА ЗА ИНЦИДЕНТА НА МАЧА ЦСКА - ЛИТЕКС!
ВИЖТЕ ОЩЕ ВЕДНЪЖ КАДРИТЕ ОТ БОЯ В СЕКТОР "Г" ПО ВРЕМЕ НА ПОЛУФИНАЛА ЗА КУПАТА НА БЪЛГАРИЯ!
Фенка на Миньор и Левски призова: Спрете с омразата!
Неделя, 17 Април 2011 18:00Привърженичка на Миньор и Левски реши да призове феновете на двата отбора да спрат с враждата помежду си.
Както е известно, напрежението между агитките от Перник и София винаги ескалира, когато се срещат отборите, така както бе и преди седмица на Стадиона на мира.
"Аз съм левскарка и клоня към миньорци. Повечето фенове казват, че няма човек, който да обича и двата отбора, но явно има! Писна ми от тази враждебност между тези две агитки", казва Дуци в писмо до сайта ZaPernik.com.
"Забелязвам с каква злоба си "общуват", но тези думи са повече от прекалени. Не искам да заставам от никоя страна на тези два футболни отбoра, тъй като всеки един е уникален по собствен начин", добавя тя.