Тоширо: Защо да съм от грандовете, а не горд фен на родния Локо (ГО)?
Понеделник, 04 Юни 2012 13:11FanFace.bg възобновява практиката да търси и намира интересни лица от българските агитки. Днешният ни гост е фанатичен фен на отбор, който сигурно на по-младите привърженици в България едва ли ще говори нещо, или в най-добрия случай много малко. Всички приятели и неприятели го знаят като Тоширо, един от основателите на фракцията "Jolly Roger Firm". Сърцето му бие в черно и бяло заради несъизмеримата и вечна любов по Локомотив (Горна Оряховица). Тим, който последните няколко години отсъства от картата на професионалния футбол и поради една или друга причина е пуснал котва в Северозападната "В" група.
Горнооряховските "железничари" обаче имат с какво да се похвалят. Както се казва клиширано, и те са дали нещо на света. Първата асоциация с тима е героят от САЩ'94, и не на последно място голямо футболно и човешко сърце Ивайло Йорданов. Оттам към големия футбол тръгна и друго добре познато име, макар и направил по-сериозна кариера в кръвния местен враг Етър – Бончо Генчев. Задължително трябва да споменем, че не един и два пъти Левски и ЦСКА са си тръгвали с наведени глави от стадиона край река Янтра в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век, като безспорният връх на Локо е през сезон 1990/1991, в който бие като домакин и двата столични гранда с по 2:0, а в крайното класиране на "А" група завършва осми.
Вече намекнахме за големия футболен сблъсък от региона между "черно-белите" и "виолетовите". Нетолкова популярен в България, но спокойно може да се каже, че откъм напрежение и омраза сериозно се доближава до Вечното дерби и големите битки на Пловдив и Варна. Думите съвсем не са пресилени, като в това ще се убедите от следващите редове…
- Първо се представи.
- Казвам се Тодор, викат ми Тоширо. На 35 години съм, работя в охранителния бизнес.
- Защо Локомотив (ГО), а не например някой от българските грандове?
- Първият ти въпрос поражда и води след себе си много други, и аз бих ти отговорил на него с генералния за цяла България въпрос:
"Защо грандовете, а не родният тим!?"
По принцип това е една много дълга и наболяла тема. Аз считам, че неподкрепянето на родния клуб е един от основните проблеми за лошото състояние на родния футбол и води до абсолютното "размиване" на българския фен като цяло, защото губи своята идентичност.
- Как заобича "железничарите"? Кой те запали? Кога стана това, на кой мач?
- Първият ми мач беше e през далечната 1987 в "А" група. Мисля, че беше през ноември и гостувахме в град Плевен на местния Спартак. Мачът носеше заряд на регионално дерби и имаше доста сблъсъци между феновете на двата отбора. Аз
бях с баща ми, който беше също "черно-бяло сърце" и бе с основна заслуга да стана фен на отбора,
както и някои от по-големите членове на нашата агитка в един малко по-късен период от време. Това беше денят, който остави трайни впечатления в мен и спомогна за оформянето ми като футболен фен.
- Какви чувства предизвиква у теб името на клуба, когато го чуеш или прочетеш?
- Изключителна гордост предизвикват не само клубът, но и градът, в който съм роден и израснал. Изключително съм горд, че съм подкрепял отбора и съм бил неотлъчно зад него в най-успешния му период в "А" група, но не мога да не се гордея и сега с момчетата, които продължават да го подкрепят, въпреки незавидното положение в долните ешелони. Днес, когато мога само да чета и слушам за любимия отбор, поради факта че съм далеч в чужбина. Другото чувство е разбира се носталгията.
- От кой мач на "червено-черните" пазиш най-хубав спомен и за кой не искаш да се сещаш?
- Само една лека поправка като за начало на този отговор. Независимо от това как са сменяли цветовете на отбора през годините,
ние винаги сме приемали черно-бялото за свой основен цвят,
а гореспоменатия от теб за резервен! Искам първо да уточня, че за нас, истинските фенове, невинаги загуба на отбора означава лош спомен! Естествено, всяка една победа над кръвния враг Етър носи огромната наслада за нас, но за мен като ултра фен е по-важен резултатът между феновете. През годините имахме доста впечатляващи победи срещу челниците, но
най-добрата бе именно срещу нашия кръвен враг с 3:1.
Очакваше се голяма домакинска аудитория, не само защото гостуваше този съперник, но и защото отборът ни бе победил водача в класирането два кръга преди това. Знаехме, че са организирали пътуването си с автобуси. През деня, естествено, се занимавахме с подготовката за събитието, обсъждахме кога и как е най-добре да ги атакуваме. "Болярите" пристигнаха непосредствено преди мача, може би за да избегнат евентуални сблъсъци и неприятности. Предвид случилото се през есента в Търново ченгетата бяха взели изключително големи мерки за сигурност. На стадиона имаше може би около 15 000 души, нетърпеливи за голямото дерби на окръга. По време на мача се крояха планове как ще можем да докопаме "болярите", тъй като бяха пазени зорко от ченгетата преди мача. Голямата еуфория започна, след като нашият отбор поведе с 2:1 15 минути преди края на мача. При третия гол в 90-ата минута стадионът буквално експлоадира и екзалтацията се пренесе по улиците след мача.
Радостта ескалира и се превърна в огромно желание за "лов на лилави"!
Основната група ловци беше 150 души. Бяхме обезумели от радост, но желанието за "ловуване"надделяваше. Потърсихме начин да достигнем автобусите, с които бяха дошли, но за голямо наше учудване разбрахме, че те са били еднопосочни, и че болярската агитка щеше да бъде ескортирана или към авто, или към жп гарата. Откриващите се възможности за засада ни накараха да се реорганизираме. "Болярите" бяха все още вътре, трябваше да се действа. Решихме да се разделим, но не поравно. Знаехме, че жп гарата е малко вероятен вариант, заради разстоянието и многото открити пространства по пътя, които ченгетата много добре знаеха, че ще бъдат умело използвани от нас за атака. Около 40 души тръгнаха за варианта през жп гарата. Притесненията ни, че намаляваме числено след този ход се изпариха, след като видяхме, че желанието е обхванало и повечето фенове, които в "нормалните" мачове се разотиваха веднага след края. В този ден не беше така.
Чувствах, че ще се случи нещо като преди много години, нещо така дълго разказвано от нашите бащи, които водени от същото желание за докопване на врага са ги гонили по баира чак до Арбанаси, по краткия път между двата града!
Сега такъв вариант разбира се нямаше, защото гористите местности около пътя към Арбанаси предлагаха точно това, което ние искахме, за да осъществим нашия пъклен план. Врагът напусна обезопасения стадион. Последва хаос. Няколко бомби придружиха лилавите в първите им стъпки навън. Следвахме ги като хрътки опитвайки да счупим масивния кордон на последвалото кръстовище, групата от 40 души тръгнали към жп гарата и разбрали, че това няма да бъде пътят на ескорт, атакува "болярите" с камъни и бутилки. Паниката беше неописуема. Все повече и повече хора се присъединяваха към горнооряховската тълпа. Виждах дори хора, които излизаха от близките къщи, други помагаха за въоражаването ни. С учудване видях как
жена на средна възраст подаде нещо като кол на някой от тълпата.
Сега вече бях сигурен, че за този ден ще се говори дълги години след това и за него ще се разказват легенди. Виждахме автогарата през гъст пушек и дим от поредната миниум-бронз смес, от високите етажи на забиклящите ни блокове ясно се виждаха летящите предмети, предназначени за "болярската" група. Последваха 15 минути на враждебност, докато спасителните автобуси ги вземат. Виждах ясно лицата им, много от които видимо уплашени. Последваха и първите арести. Видях как отвеждат няколко от нашите пеша до близко намиращото се РПУ. Ставаше все по-невъзможно да извършим наказването. Група от около 20 души решихме да тръгнем по пътя на автобусите през градската болница към Лясковец. Заобиколихме покрай Градската градина и ул. "Пирот", бягахме като луди. По пътя забелязахме малки групи от хора, които бяха непознати за нас - без шалове, без фланелки някои от тях се мушнаха подозрително в близките магазини. Нямахме време за това, а и не беше в наш стил, защото те бяха просто обикновени "лилави" фенове. Целта ни бяха вече задаващите се два автобуса. Отдалеч виждахме отново пушилката, придружена с вой на полицейски сирени. Започнахме да търсим "боеприпаси" и веднага обърнахме няколко боклукчийски контейнера. Бяхме вече отчаяни в опитите си да се саморазправим. Нямаше да има битка стил "фул контакт", това беше повече от ясно.
Автобусите преминаха и залп от камъни и всякакви предмети ги последва с гоненето им почти до табелата обозначаваща края на града!
Обърнах се и видях "Добре дошли в Горна Оряховица" от другата страна на пътя. Хората идващи отдолу, бяха избягали цялото разстояние от автогарата дотук, следвайки автобуса и вече хвърляха камъните си почти по нас! Нямахме повече сили, но предстоеше още... Организирана полицейска акция по разпръскването ни беше на свой ред. Бягах като обезумял по преките улички към града. Това беше единственият шанс да избегна ареста. На една пресечка се обърнах и видях, че ме преследва не какво да е, а цяла патрулка. Побягнах отново с пълни сили и на следващия завой забелязах двор на къща с ниска ограда. Без да имам време да мисля я прескочих и се приземих в двора, легнах по гръб и чух ревящият двигател да минава покрай нея. Лежах, гледах небето и успокоявах дишането си. Сърцето ми биеше лудо, пулсът дънеше в слепоочията ми. Успокоил дишането си започнах неистово да се смея може би достигнал пределната точка на адреналина. Реших да изчакам и от умора съм заспал. Събудих се по тъмно, огледах се и прескочих отново, прибрах се почти неусетно в къщи.
- Защо Локо (ГО) е във "В" група и не може да се върне в професионалния футбол?
- Много сложен и болезнен въпрос. Причините са комплексни, но основните са: лошото отношение на Общината като цяло за спорта в града, безброй пропуснати възможности по отношение на привличането на основен спонсор, който да възроди клуба и да го стабилизира в по-горните етажи на футбола и, естествено, цялостният упадък на страната ни, икономическото положение и т.н. Горна винаги е бил силен инфраструктурен и икономически град и това го правеше донякъде и независим! Наличието на заводи и фабрики, кoито бяха едни от най-големите на Балканите като Захарен завод и Консервената фабрика, правеха града силен и мощен откъм ресурси. Да не говорим за транспортните линкове, подходящи за реализирането на какъвто и да било бизнес като най-големия жп възел и летище, способно да поема дори международни полети и отговарящо на най-високите стандарти и изисквания! Завършвам отново с въпроси!
Какво има в повече старата столица в сравнение с Горна освен културно-историческото наследство разбира се, и не играем ли ние своеобразната и важна роля, която е имала крепостта "Раховец" преди много години, а имено защитаване на постъпите към "Царевец" и Старопрестолния град!?
Защо, мислите, заводите на "Видима" не бяха построени в Горна, а в Севлиево? Kлубът вече е и общински, така че очакваме включване, или другояче казано: От умрял-писмo!
- Какво ти е мнението за сегашното ръководство на клуба?
- Мисля, че сегашното ръководство е твърде младо и неопитно, за да води такъв клуб като Локомотив. Допускат се много грешки в спортно-технически аспект и се позволяват груби вмешателства и нарушения в стил "шуробаджанащина"! Това е просто недупостимо и трябват силна и твърда ръка, воля и характер, за да се изкоренят подобни своеволия! Не може обаче да се отрече добрата работа с детско-юношеската школа.
- Какво очакваш да се случи в близко бъдеще с Локомотив?
- Очаквам да има едно абсолютно ново начало.
Пълен рестарт.
Цялостно подменяне на остарелите модели, методи и дори хора, които видимо са повече от неуспешни! Използване на вече споменатата ДЮШ, продължаване на развитието и превръщането й в основен източник за млади, талантливи и най-вече верни на клуба футболисти. Относно материалната и полева база смятам няма нужда да споменавам, че притежаваме осветлението, което е било предназначено за Националния стадион, обаче спира и остава при нас. Но през годините беше варварски ограбено, изпочупено от вечно интегриращите се и се нуждае от възстановяване на светлинните тела и боядисване! Регистрирани и нерегистрирани в Общината множество проекти и идеи около стадиона като Аква парк в наблизо намиращия се "Детски кът", ледена пързалка и комплекс за зимни спортове, включващ пускането на лифт към местността "Камъка" и писта под нея, обновяването на тенис кортовете, пътищата и еко пътеките, водещи към метностите "Чуруковец" и "Божур", които затварят кръга към "Камъка" .Цялостното ремонтиране на Спортна зала "Никола Петров" и стадион "Локомотив", разбира се. Мисля, че ако към това добавим и няколко хотели и къщи за гости в близост (каквито вече има, както и бетонна отливка за зимната пързалка) и наличието на 3-4 тренировъчни игрища, се получава един огромен комплекс със страхотна база и възможност за всякакви спортове, отдих, туризъм и забавления от всякакъв вид за всеки сезон! По този начин ще привлечем много спортни отбори не само от България, но и чужбина, както и семейства с деца от околните селища.
- Къде виждаш отбора в близките година-две?
- Твърде малко е това време за постигането на кой знае какви трайни успехи, но мисля в челните места на класирането с ясни идеи и бистър поглед към "Б" група.
- Какво предизвиква у теб името Етър?
- Най-лесният въпрос досега: Само и единствено отвращение и чиста безгранична омраза!
- Кое е най–паметното ти преживяване от дербитата с "виолетовите"?
- Без никакво колебание казвам
пробивът, който осъществихме до козирката на стадион "Ивайло" в Търново.
Това беше наистина уникално като замисъл от наша страна и върхът на глупостта от страна на ченгетата, което не е голяма изненада честно казано! След реактивирането на враждата между двата лагера, която според мен съществува още от 60-те години и винаги е била някъде там помежду ни, това беше единственият път, в който агитките бяха допуснати толкова близо една до друга, за да разчистят сметките.
Никога няма да забравя лицата на всички "боляри", когато видяха как 40 "черно-бели" се разходиха на парад пред собственната им крепост и реално, след като си свършиха работата, си тръгнаха безнаказано по обратния път!
Просто аналог на тази случка няма. Единственият път, когато те се опитаха да направят нещо подобно в Горна, разхождайки се като завоеватели далеч от предначертания път, завърши много срамно за тях.
- Въпреки, че са ви най–големите противници имаш ли приятели сред тях?
- Само един!
- Липсва ли ти мачът с Етър?
- Определено! Огромната ненавист и съперничеството ни карат да се молим за неуспеха на другия, но когато се стигне до отпадането на единия и дербито липсва,
се чувства лека празнота, колкото и странно да звучи това!
Убеден съм, че и те мислят така, както и други кръвни врагове, но някои от тях не знам поради каква причина не си го признават.
- Известно ми е, че имате и сериозно съперничество с друг отбор от региона – Янтра. Какви преживявания имаш от срещите с габровци?
- Ооо, страхотно място за гостуване, ако търсиш конфронтации. Mисля, че имам всичките възможни гостувания там и мога да кажа, че всяко едно от тях носеше огромния заряд на регионално дерби. Определено нямаше чак такава омраза като с Етър, но
Янтра имаха доста стабилни момчета, винаги готови за подвизи, и ако трябва да съм честен, винаги даваха сериозен отпор.
Особено в началото на 90-те мисля, че имахме сериозни изпитания там. Спомням си, че при едно такова гостуване имаше сблъсъци дори вътре на самия стадион, като част от техните успяха да пробият през секторите и минаха по трибуните на половината стадион, сражавайки се с полицията, за да ни достигнат! След мача дори
успяха да накажат едно от големите ни знамена
и нашите по големи момчета се биха доста храбро и продължително, за да го върнат отново в наше владение! Накрая полицията задържа всички ни в чакалнята на гарата за разпознаване, защото имаше сериозно ранени, а някои дори с прободни рани! Единственият техен недостатък, така да се каже, беше отново домакинския характер на агитката им и липсата им като гостуваща такава, но определено аз имам голям респект и ги поставям сред първите в България по това време. В следващите години нашите гостувания там бяха все така мощни, но при тях нещо се пречупи, може би смяната на поколенията повлия. При последното ни гостуване там минахме на парад през целия град преди и след мача, но нищо не се случи, което беше нещо необичайно за Габрово!
- Членуваш ли в някоя фракция на "черно-белите"? Ако да, коя е тя? Къде е твоето място в йерархията? Разкажи повече за нея и нейната дейност (година на основаване, брой членове, как се финансира, подготвя ли хореографии, осъществява ли екскурзии при гостуванията, продажба на фен артикули и т.н.).
- Да. Имаме си фракция, създадена през 1999 г. и се казва J.R.F. - "Jolly Roger Firm" или "Компанията Веселия Роджър". Имах изключителната чест да съм сред основателите на фирмата, която
в зародиша си беше така да се каже с Про-Бритиш ориентация, защото е създадена от десетина момчета, които освен фенове на Локо Г.О. са и фенове на британския футбол на клубно и национално ниво.
Британският стил на игра и хули фен културата, а не характерната за Балканите ултрас култура! Сам разбираш, че това автоматично изключва някои от следващите ти въпроси като например пирото, но да караме по план. В най-добрите си дни се събирахме около 60 души за минути просто с едно телефонно обаждане. Говорим за едно ядро от хора с абсолютно еднаква идеология, което имайки предвид големината на града ни считам, че си беше доста добро число. Мога да се съглася донякъде, че причината за създаване на фирмата е изпадането на Локо от "А" група и потъването в долните дивизии, но в основата си организацията е посветена на истинското приятелство не само по стадионите, но и в живота като цяло, което само по себе си прави компанията доста уникална и идентична. Подготовката на хореографията се изразяваше в направата на големи знамена, изразявайки и изобразявайки собственните ни идеи и символи. Продължаваме да вземаме дейно участие в изработването на фен артикулите. Финансирането е във вид на дарение, разбира се като с това подпомагаме официалния фен клуб, който се занимава с организирането на екскурзии за гостуванията.
- Какви са политическите възгледи на вашата група? Влияят ли по някакъв начин на взаимоотношенията по между ви в случай, че не съвпаднат?
- Липсват каквито и да било политически възгледи!
Никога не е ставало на въпрос между нас за тази гнилоч в обществото! Най-безскрупулните нечовеци бих казал! Групировката е абсолютно анти каквито и да било опити да се свързва играта футбол и нейните фенове с политиката.
Нормално е да има и между нас хора, активно занимаващи се с това, но те са единици и дори и да е имало някакви спорове по тези въпроси, те не са оставяли кой знае какъв горчив привкус. Абсурдно е да се говори за развалени взаимотнешения помежду ни поради тези причини.
- На кой мач, на който ти си присъствал, създадохте най-добрата атмосфера и съответно най – добрата хореография и пирошоу?
- Като изключим пирошоуто, което определено не е в стила ни поради простата причина, че обичаме да подкрепяме любимия отбор само с ръце и гласове, смятам, че във всяко едно гостуване (а ние бяхме определено гостуваща публика) сме давали всичко от себе си, за да подкрепим футболистите. Естествено мачове като гореспоменатият с Габрово, както и гостувания в Стара Загора, Сливен и Търново, където винаги сме имали многочислена агитка, изпъкват като създадена атмосфера.
Но някак си лесно е, когато имаш нужните ресурси и най вече бройката да направиш готина хореография, както се казва - така всеки може!
Грандовете имат хиляди фенове, лесно е да се съберат пари във фенклуба и да се купят материалите за "Инферното", пък и имаш достатъчно хора да разпънат големия флаг над главите си и да покриеш целия сектор. Въпросът е какво правиш, когато хората ти са по-малко от знамената, които имаш? Що се отнася до такива гостувания, мисля, че ние сме рекордьори по посещения от рода на 20-30-40 души, но във всеко едно кътче на страната с обозначена агитка,
подкрепяйки докрай в повечето случай губещата страна,
защото отборът ни беше известен като силен домакин, но не и гост! Примерно 20 души в Добрич - пътуване с влак 6 часа. Или Кърджали - същата бройка и пътуване 8 часа. Така че много е относителен отговорът на този въпрос. Относно миниум бронзките - правехме и използвахме доста. Правенето и пренасянето им беше доста опасно, но пък вкарването на стадиона повече от лесно. Димки правехме от амониева силитра и вестници! Понеже съм от старото време, мога да разкажа за един такъв случай в Пловдив, където играхме с необичаен съперник за това време, а имено Спартак. Бяхме около 25 души, беше много горещо и си спомням, че едвам носехме раниците на гърбовете си, пълни със знамена, димки и бомби. Сигурно се падаха по 2-3 на човек от вид! Бяхме добре въоръжени за футболен мач. Времето предразполагаше към огромно количество бира и скоро предложението всички да са голи до кръста дойде логично и спонтанно. Спомням си, че пиехме до гребния канал, който даваше необходимата прохлада, пък и мачът щеше да се играе на Градския стадион в Пловдив. Няколко момчета от Локо (Пд), с които се бяхме запознали няколко кръга преди това на мач помежду ни в Горна, бяха дошли
да засвидетелстват увaжение към "черно-бялата" идея.
С добре смазани гърла бяхме настанени на горния етаж зад едната врата. Само 20 минути след като влязохме, на по-голямата част от извивката на тръбния парапет пред нас имаше около 30 знамена, някои от които се провесваха доста надолу към първия етаж и се опасявахме да не бъдат дръпнати и наказани, от кого обаче не стана ясно! Изглеждаше така сякаш скоро многохилядна публика ще напълни сектора в минутите до мача, но уви останахме си само ние плюс няколкото "черно-бели" побратими, които влязоха да гледат мача с нас. Мисля, че няма смисъл да казвам, че стадионът беше празен, а за домакинска агитка и дума не можеше да става! Мачът започна и нашите гърла изригнаха. Насреща отговори само ехото и то доста силно заради добрата акустика на стадиона. Чувах само повтарящото се: "Не спирай" и "Всички мощно". В агитки с такава бройка като тази не можеш да си позволиш да млъкнеш или починеш! Няма кой да те замести или смени и след края на мача гласът ти задължително го няма и го възстановяваш цяла седмица за следващото изпитание! Гласовете ни бяха съпроводени само от оглушителното думкане на хърлените бомби и отчетливото пляскане на ръцете ни, а силното слънце с мъка пробиваше дима от амониевата силитра, разнасящ се навсякъде. Дори малкото хора почитатели на домакините бяха загубили интерес към ставащото на терена и учудено бяха вперили погледи зад вратата, може би с логичната мисъл:
"Тези нормални ли са!?"
И така в продължение на 90 минути нонстоп, защото това е твоят дълг, твоето призвание, това заради което си пътувал стотици километри, и което чакаш с нетърпение цяла седмица. Затова не можеш да си позволиш да се изложиш. Разчиташ само на себе си и на тесен кръг от хора около теб. Точно затова казах, че е относително за мен - този нищо и никакъв мач е добър пример за добра подкрепа и хорео, въпреки че нямаше атмосфера и заряд поради малката численост и липсващия опонент.
Помня домакинство с Левски - 22 000 души на стадиона при максимален капацитет от 15 000. Имаше хора по стълбовете на осветлението и по високите тополи обикалящи външната ограда!
Цяла седмица преди това рязахме стари вестници и събирахме ролки с ленти от касови апарати! Имаше цели чували с такива материали готови за събитието и когато мачът започна, теренът изглеждаше така, сякаш не ние хвърляме от секторите, а някой изсипва въпросните чували от небето. Всичко беше заринато и срещата закъсня с около 30 минути, за да бъде почистен теренът.
- Пак с твое присъствие ни кажи кои са мачовете, които са били най-масово посетени от фенове на Локомотив (ГО)? По колко средно ходите сега на домакинските срещи и на гостуванията?
- Вече разказах за рекордната посещаемост като домакини на Левски и невероятната атмосфера, която създадохме около мача и мисля, че това е най-доброто, което сме имали в Горна, но виж като гости имам доста още какво да разкажа... Гостувахме на Берое (Стара Загора) и съвсем естествено нашият купон започна във влака, където около 200 "черно-бели" започнаха своя ежеседмичен ритуал, наливайки се с вино, ракия и бира. Обичайните разправии с ченгета и кондуктори минаха от ред или поне бяха заглушени от двата големи тъпана, които ни съпровождаха навсякъде по това време. Естествено проблемът беше, че както винаги пътувахме със 100 % намаление, което си беше нещо като мода и това бе широко дискутирано с органите на реда и почти винаги се измъквахме с оправданието, че
все пак сме жепейци и е някак си нелепо да плащаме за този вид транспорт!
Алкохолът обаче дойде в повече и някои от нас бяха свалени да подишат чист въздух и да почакат за следващия влак. Обикновено по тази линия това ставаше на гарите в Стара планина, където провинилите се имаха възможност да изтрезнеят доста бързо сред природата и следващият влак винаги носеше със себе си свежи попълнения, така да се каже. Винаги в такива случай съм чакал с нетърпение тръгването и пристигането на влака. Тези моменти са велики и аз помня доста от тях. На гарата в Зарата (както се пее в песента, която обикновено пеехме на влизане) обедният влак накара местните хора да се чудят дали случайно някъде не са изтървали животните от цяла зоологическа градина!
Още не намалил скоростта през прозорците и вратите на влака започна масово слизане, придружено с търкаляне по перона.
За секунди учудените лица на местните започнаха да изразяват страх и ужас. Гарата опустя, ченгетата се увеличиха, а ние завзехме небеизвестния голям парк до гарата с песни и окачени по дърветата знамена. Решихме да останем там и да изчакаме групата свалени, пък и беше много рано за мача. Изведнъж отнякъде се разнесе мълвата за прииждаща вълна от "зелени" фенове, която е тръгнала към нас. Парка беше моментално опустошен и превърнат в крепост. Обръщахме пейки чупехме ги, събирахме камъни на камара и каквото падне и може да бъде използвано за оръжие. Очаквахме нетърпеливо врага, който така и не идваше. Два часа след пристигането ни нямаше и помен от феновете на домакините, липсващата група от наши фенове пристигна и бяха шокирани от видяното и от подготовката ни в очакване на беройци. Последва бурен смях и самоирония за глупавата идея да се доверим на този слух. Като цяло за 7-8 гостувания там така и не срещнахме сериозна съпротива и лично аз
не бих дал кредит и респект на заралии още повече, че всички знаем за алианса им с "лилавите"!
Това гостуване стана известно сред нас като "Барикадите" по разбираеми причини.
- Посещавате ли други спортни събития освен футболните?
- Имаме силен отбор по хандбал и много други спортове, развиващи се в спортна зала "Никола Петров" под името "Локомотив", но аз лично никога не съм ги посещавал. Футболният отбор е единствената ми страст.
- Ти лично на кое място поставяш агитката на Локомотив (ГО) спрямо останалите в България откъм вярност, подкрепа, колорит, посещаемост, численост...
- Числеността е субфактор, зависещ от общата посещаемост. Те са свързани и вървят ръка за ръка. В смисъл, ако имаш добро посещение на домакински мач, има по-голяма вероятност от получилия се пълнеж в агитката да се появят примерно 5 нови момчета за следващото гостуване, които след време да влязат в ядрото. Вече всичко това си зависи от много други фактори като моментно състояние на отбора и брой на населението на самия град. За да направиш подобно сравнение и да дадеш резонен отговор без излишно самохвалство, трябва да се направи пропорционално изчисление включващо всички фактори и реалната бройка от фенове участвала в периода за който правиш извадката! Сам разбираш, че няма как да сравня Горна с някой от големите градове и да кажа, че сме най-добрите, защото няма да е реално. Вземайки предвид всичко това, отговарям на въпроса ти по следния начин:
"А" група за всички времена сред първите 10 по всички твои параграфи.
Що се отнася само за гостуваща агитка, можеш да си направиш труда и да проучиш примерно шампионския сезон на Етър и голмайсторския на Ивайло Йорданов (1991 г.) колко пътуващи фенове е имал шампионът на България и колко средняка в групата! Отчитаме моментното състояние и населението на двата града по това време, махаме бройката от дербитита помежду ни и получаваме верния отговор.
- С кои агитки имате приятелски взаимоотношения и с кои други, освен с тази на Етър, сте врагове? Как са се породили приятелството с първите и враждата с вторите?
- Тук започва да става горещо! Отварям бира и продължаваме! Виждам, че интервюто с мен придобива внушителни размери! Не знам дали има някакави ограничения в това отношение и дали отговорите да бъдат кратки и точни или дълги и изчерпателни, но определено има много въпроси като този, провокиращи втория вариант отговори...
КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ!
FanFace.bg: Поради факта, че интервюто с Тоширо е адски дълго, решихме да го разделим на две части. Втората ще публикуваме в петък (8 юни). Умишлено спряхме точно на този въпрос, след който последваха доста драматични и буквално кървави разкази от срещите между агитките на Локомотив (ГО) и Етър, в които нашият гост е бил централно действащо лице. Ще качим и исторически снимки от директни сблъсъци между "черно-бели" и "виолетови" фенове покрай едно от дербитата, изиграло се на 11 септември 2004 г. във Велико Търново.
Акцентите от втората част на интервюто:
- Какво възнамерява да издаде Тоширо в бъдеще, което има пряка връзка с темите от това интервю?
- Какво се случва, за да се намразят до безумие "черно-бели" и "виолетови", след като допреди това са се събирали по купони?
- Застрашен ли е бил животът на Тоширо след едно от дербитата с Етър във Велико Търново?
- Коя е най-голямата засада, която той и хулигани от агитката на Локо са правили на "виолетовите" в Горна Оряховица?
- Какво съветва Тоширо младите фенове на отбора?
Тоширо: Момчета, продължете започнатото! Има ли ви, има и Локо!
Петък, 08 Юни 2012 03:29След първата част от интервюто с фена на Локомотив (Горна Оряховица) Тоширо, която предизвика огромен брой коментари и прочити, дойде ред да публикуваме и втората. Продължаваме оттам, където спряхме предния път.
- С кои агитки имате приятелски взаимоотношения и с кои други, освен с тази на Етър, сте врагове? Как са се породили приятелството с първите и враждата с вторите?
- Тук започва да става горещо! Отварям бира и продължаваме! Виждам, че интервюто с мен придобива внушителни размери! Не знам дали има някакви ограничения в това отношение и дали отговорите да бъдат кратки и точни или дълги и изчерпателни, но определено има много въпроси като този, провокиращи втория вариант отговори. Попаднахте на човек, който обича доста да разказва, още повече че съм бил пряк свидетел на повечето от нещата и мога да дам необходимите отговори и вече съм го направил (макар и несистематизирано като тук) в своите писмени разкази, които планувам да реализирам във вид на книга в стила "хулилит", която да бъде издадена в английски и български езиков вариант, но най-вероятно първо тук в Англия където живея! Надявам се да нямате нищо против скритата реклама, която току-що направих от трибуната на вашия уебсайт, но вие сте първите, пред които обявявам това публично и бих бил безкрайно благодарен, ако позволите и публикувате цялото ни интервю, като по този начин помагате за популяризирането и реализирането на проекта. Благодаря Ви предварително! (FanFace.bg: Дадено, но само ако живот и здраве след време получим минимум едно копие от нея ;)) Позволих си да прочета интервюто ви с представителя на хората отвъд баира и виждам, че въпроса "Как е възникнала враждата ни?" остава с висящ отговор и леки догадки! Позволявам си да задоволя и подхраня любопитството на публиката тук, като цитирам цял пасаж от главата "7 Мили" (всъщност са километри, но е за благозвучност) от книгата която се надявам съвсем скоро да стане реалност:
Връщам се назад в годините на hard rock и heavy метъл музиката. Дълги коси кубинки, нашивки, тесни дънки. По цял ден музика, пиене, жени и разврат! Въобще страшна картинка! Мисля, че това е същият феномен, като тук в Англия, когато в "екстази" периода, най-лудите английските хулигани заменят трибуните с музикалните клубове при това за доста дълъг период от време.
"Правете любов, а не война" - това важеше и между "лилави" и "черно-бели"!
Тогава Г.О. Бойс ходеха често с "лилави" момичета, малко по-рядко беше обратното, но цареше мир!? Като изключим някои пиянски, свади всичко между двата лагера минаваше с леки инциденти няколко юмрука от едната и от другата страна. Да не говорим за по хипарските години, когато старите Г.О. Бойс бяха приятели с болярите!
Организираха се съвместни посещения по плажовете на Черно море, въобще период на абсолютен мир между двата града. Може би 7-те километра живописна природа деляща двете места предразполагаше за такива срещи! Местността се казва "Арбанаси" и се намира точно между градовете, което практически я прави ничия земя още повече, че географски тя е възвишението, което ги дели. Повярвайте ми това е едно от най красивите и пленяващи места в страната.
Именно там се намираше парти къщата на Адриан, един от най добрите ми приятели. Самата постройка беше в стил замък и беше доста голяма и просторна.
Вътре съм виждал 40 Г.О. Бойс заедно с 30 "боляри"
и като прибавим още 20 от съседни райони като Габрово и Ловеч се получаваше един микс от хора на едно място, в което ако избухнеше разправа дори Стивън Кинг нямаше да може да опише събитията в своите разкази! В днешни дни това би било немислимо, невъзможно, нещо граничещо с безумие, събитие с пагубни последици за хората и от разрушителен характер за самото място. Не, че "замъкът на Адриан" не беше разрушен с времето от постоянните партита и лошата поддръжка.
Смея да твърдя, че може би от годините, в които нашите бащи са гонили техните до въпросното възвишение, където преди време болярите дръзват да напишат на самия път "смърт на горнооряховските печенеги" до ден днешен всичко е минавало без сериозни инциденти. Самият факт, че двата града са толкова близо и това, че Търново е старата столица на България малко или много винаги ни е карало да се чувстваме като хора населяващи един от кварталите на техния град. Знаете как големите градове претопяват всичко около себе си, изсмукват и извличат всички необходими им ресурси от околните населени места.
Преди време е имало дори проект, целящ събирането на три града - техният, нашият и още един най-малкия от трите!
Благодаря на бога, че това не се е случило!
Само като си помисля, че сега щяха да ме наричат "боляр" и вместо черно-бяла фланелка щях да нося лилава, ме кара да се отвращавам.
Радвам се, че моето родно място е оцеляло и се е съхранило, запазило е своята идентичност, защото смятам, че притежаваме необходимото да бъдем независими.добрата инфраструктура и индустрия на града ни със сигурност е била апетитна хапка за културно-историческата стара столица. Въобще не знам как сме успели да оцелеем и да се запазим!
Всичко това се отнася с пълна сила и за футбола в двата града. Те бяха по-големият отбор като успехи и доста често прибягваха до услугите на наши футболисти, за да се поддържат на високо ниво. Ние винаги оставахме в сянка и всичко, което успеехме да създадем отиваше при тях. Това разбира се е съвсем нормално така става навсякъде. Виждаме какво става днес, когато големите пари превзеха футбола и малките отбори биват ограбвани постоянно!
Според мен обаче всичко това има обратен знак при феновете, тези които подкрепят по-слабия, се каляват, свикват с несгодата стават корави и всеотдайни вярват в това, което следват, силно обичат и мразят. А тези, които се радват на много успехи, се разглезват стават претенциозни, разединяват се, започват да искат все повече и повече и когато не го получат псуват по своите! Мисля, че и в нашия случай се получи така - обичта ставаше все по силна а омразата към тях все по-яростна и неконтролируема.
Знам много за омразата между феновете по цял свят имам и доста близки наблюдения, но ви уверявам в момента
между нас тя e толкова голяма, че ако сме на едно място с тях, можете да срежете въздуха с нож!
В следващите редове ще се опитам да ви потопя в нашето море от омраза!
"Болярите", както обичат да се наричат, са доста надменни чисто човешки. С огромно самочувствие, като бивши столичани те се смятат за наследници на великите български царе. Градът им е построен предимно на възвишения и скали просто такова му географското положение. Има много паметници на културата голяма крепост останала от миналото, университет, който дава на града стотици студенти всяка година и може би това го прави привлекателен за хората.
Ние също обичахме да ходим там, да кръстосваме улиците, да пием в пъбовете, да сваляме студентките, но винаги с надеждата, че ще докопаме техните фенове и ще си уредим сметките. Г.О. Бойс обожаваха да са в сърцето на врага, да пеят своите песни дълбоко във вражеската територия.
Спомням си, че веднъж се бяхме събрали сериозна фирма пред "Текила бар". Самият пъб, както повечето постройки в града има огромна тераса с прекрасен панорамен изглед, която ни даваше възможност да гледаме от високо а гласовете ни ехтяха силно и огласяха поне половината град. След обилно количество алкохол тръгнахме на парад из целия град, търсейки провокация с местните, но както обикновено завършихме в полицейското им управление. После получихме писма с глоби за нарушаване на обществения ред.
В други случаи, които си спомням ходехме в клуб "Спайдър"който беше един от най посещаваните в града там обикновено завършвахме в бой с охраната а след това с безкрайни разправии с шофьорите на таксита, които обикновено не искаха да ни закарат до вкъщи.
Всичките тези случаи бяха в дни без дерби мачове между двата отбора, просто през уикендите ние се забавлявахме за тяхна сметка, и то на техен терен без нито един път да срещнем каквато и да било съпротива, те никога не се показваха и то в собствения си град!?
Ако техните предци, същинските боляри, са защитавали по същия начин града си от нашественици, то тогава от въпросната величествена крепост, наречена "Царевец", не е имало никаква нужда.
Просто пускаш врага, скриваш се и го оставяш да вилнее! Какво остава да говорим за дните, в които имаше дерби!? Аз ще ви разкажа за няколко от тях. Връщам лентата назад, за да видите откъде тръгва омразата между феновете на двата отбора.
Всичко започна дълбоко в тяхната територия при една от най-унизителните загуби, които те ни нанесоха. Повече от по-големите си тръгнаха няколко минути преди края на мача, разочаровани от резултата, чието цифрово изражение беше 5:2 и използваха своите лични автомобили за краткото разстояние между двата града. След мача всички останали решихме да хванем автобус от съдебната палата на центъра на Старата столица. Възрастта ни варираше между 20-25 години, като не мога да отрека, че присъстваха всички, които впоследствие се превърнаха в основни фигури и гръбнак на фирмата. Спомням си, че преминахме като на парад през половината град от стадиона до палатата, и освен обичайните подвиквания относно резултата, нищо особено не се случи. Разбира се, както винаги ние имахме едно наум, че нещо може да се стане и те да се появят отнякъде, бяхме нащрек, знаейки на какво са способни те, особено на собствена земя. Вървяхме както винаги в ядро, но вече съвсем нормално мислехме да си изкараме яда от претърпяната загуба върху някоя бутилка алкохол. Стигнахме до спирката пред съда, решили че нищо повече няма да се случи в този и без това гаден за нас ден, и зачакахме мълчаливо автобуса.
Следващият миг щеше да отвори нова страница във враждебните ни отношения, като след него осъзнахме, че трябва да бъдем абсолютно безмилостни към тях при всеки удобен случай и го решихме.
Този миг настъпи и аз извъртях глава наляво и видях може би най-грозното човешко същество (имам предвид в лице)! Коса с цвят на слама, очи силно, ярко, светлосини, чак бели! За миг си помислих, че те са две чисто бели очни ябълки, при това изпъкнали и готови да изскочат! И без това супер грозното му лице беше изкривено от злоба! Много добре знаех кой е този грозник и какво ще последва. Интересното в случая беше, че предната година същият боклук се завъртя за момент на същото място, но явно осъзна, че не е дошъл моментът за атака, защото ние бяхме недосегаеми в този ден с всички по-големи момчета в състава. В далечината зад него видях и неговите хора. Определено ни бяха намерили неподготвени, съдейки по бройката и възрастта на хората, идващи отзад. Използвах следващите няколко секунди, за да преценя ситуацията, но не успях, защото погледите ни се срещнаха и от този момент нататък бяхме като хипнотизирани да застанем един срещу друг! Размишлявайки след случката, установих че той премина през 4-5 от нашите, за да стигне до мен, защото атаката им беше странична, а аз бях в средата. "Айде ве, копеленце", излезе от изкривената му уста, при което той посегна и хвана черно-белия ми шал, опитвайки се да го дръпне и да ме ритне в ташаците едновременно! Последва моментална реакция от моя страна и след няколко разменени удара грозника се озова на земята, а аз го ритах с всичка сила в ребрата! Усетих как наоколо завря и закипя, явно и приятелите му се бяха включили.
Видях как един от тях извади нож и тръгна срещу мен, за да спаси изрода.
В такъв един момент всичко спира за секунда, която е равна почти на час! Всеки се съсредоточава в острието и как то да бъде далеч от неговото тяло и тези на приятелите му. Именно тази секунда използва урода да стане от земята и да се измъкне, побягвайки в една странична уличка. Моето внимание бе изцяло ангажирано от човека с ножа и инстинктивно мислех как да го обезвредя. Изведнъж сякаш като от небето видях нечий летящ крак, който удари ножаря право в гърдите и падайки той изтърва острието, като, забележете, то беше прибрано от един от нашите и повече не бе използвано в боя! Обърнах се назад и видях моя приятел Мартин, той е доста висок и продължаваше да раздава шутове, които бяха негова запазена марка. Негов беше ритникът в гърдите и може би с него
той ми спаси живота!
Сега разбирах защо му викахме коня. Не бях си задавал досега този въпрос, но явно високият му ръст и здравите мощни крака са му заслужили това прозвище. Представяте ли човек с такъв прякор да ви ритне!? Връщайки се обратно в битката аз веднага последвах опонента си в една задънена малка улица зад самата автобусна спирка, което беше може би най-голямата ми грешка! Добре знаех, че в такива случаи, когато се отлъчиш от ядрото, си изложен на още по-голяма опасност, но жаждата да пребия това отвратително копеле надделя и аз хукнах. Успях да го застигна и настъпих едната му обувка, при което той отново падна и аз отново го заритах яростно. Само след някакви си 3 секунди усетих как сигурно 4-5 човека връхлетяха отгоре ми и този път аз бях на земята. В този момент разбрах и колко глупаво е да носиш дълга коса, ако искаш да участваш в подобни действия! Имах чувството, че 4-5 чифта ръце са се вкопчили в косата ми и също толкова крака ме ритат, ясно можех да видя краката! Наистина се радвам, че моите момчета не ме изоставиха и дойдоха да ме издърпат. Особено Марто, който ме спаси на два пъти в този ден!
Благодаря, Мартине, имате Целия ми респект, момчета, знаете кои сте!
След като излязох отново на главната улица всичко като че ли беше приключило, а аз бях достатъчно глупав да взема и приятелката си на мача, която ме чакаше на въпросната спирка! Хванах я за ръка и пресякохме улицата, обърнах се назад, за да видя бойното поле и ги видях всички строени на бордюра, бълваха обичайните комбинации от думи и знаци. Нямах голямо желание да се върна, бях с момиче, всички се бяхме пръснали пък и ченгетата вече бяха на линия. Опипах си лицето за кръв, но учудващо нямах никаква. За сметка на това бях жестоко оскубан, косата ми направо се свличаше. Не знам изпитвали ли сте подобна болка!? Боли те просто кожата на главата! Пораженията не бяха толкова физически колкото психически.
Най-пострадало беше достойнството ми,
но след толкова много грешки като дългата коса и шала, за който да те хванат и дръпнат, момиче, чакащо ме на спирката, за което да мисля нямаше какво друго да очаквам! Това щеше да промени възгледите ми относно външния вид на футболния хулиган като цяло, и въобще обещахме си и се зарекохме занапред да бъдем много по-организирани и прецизни в това, което правим, и което щеше да ни обземе напълно. Нямах търпение да дойде ответният мач. Разигравах какви ли не варианти за отмъщение в главата си. Мислех си, че ако има начин този мач да бъде изтеглен за след няколко дни, то със сигурност
сред тях щеше да има убити!
Казват, че времето лекува, но с мен определено не се получи така, защото колкото повече време минаваше, толкова повече се приближавахме към момента, в който те щяха да стъпят на наша територия. Само мисълта за това ме изпълваше със злоба и ярост до краен предел! Обсъждайки вариантите за отмъщение с моите приятели се спряхме на засадата. Искахме да им нанесем колкото се може повече поражения без да използваме ножове и други оръжия - неща, които между другото ние никога не сме използвали за разлика от тях. Решихме да използваме
краката на стари маси и столове,
които са направени от дърво. Спомням си, че дори отидохме до една фабрика, където имаше много такъв стар материал за преработка, обрахме всичките крачета, някои от които бяха направени от доста масивно и тежко дърво с различни орнаменти по тях. Лично за себе си бях избрал перфектните за целта с формата на квадрат или другояче казано с 4 ръба!
Мисля, че за човек, натрупал толкова злоба в себе си към някого, това си беше направо смъртоносно оръжие! Представих си как масивните ръбове на крачетата трошат костите им наред, превръщайки ни в истинска мелачка за "боляри"! Това беше всичко, което аз и всички ние искахме да ги оставим да лежат безпомощно след нас! Все още бе болезнен споменът от оскубаната ми дълга коса, но аз не намирах сили да се разделя с нея, като се подстрижа. В същото време не можех да си позволя тя да бъде моето слабо място отново, затова
реших да си сложа женски чорап на главата като при банковите обири!
Много от вас сигурно вече се заливат от смях, но само ако можехте да видите наистина как изглеждахме в този ден! Всички бяхме категорични относно облеклото: никой не искаше да облече новите си модерни дрехи, само за да ги види скъсани и съдрани след това! Решихме да облечем обикновени работни дочени дрехи и естествено всички бяхме обути с обичайните за това време кубинки! Очакваният момент настъпи и ние се събрахме близо до центъра на града. Изглеждахме като обикновени работници от строежите, излезли за да обядват, затова и никой не ни обърна внимание. В ръкавите на якето на всеки обаче имаше по едно от въпросните крачета, които предварително добре подрязахме и скъсихме, за да не се показват и да не бием на очи! Когато стигнахме мястото, където планувахме да направим засадата, нахлузихме чорапите на главите и извадихме оръжието.
Вече приличахме на истински терористи!
Мисля че Фил спомена в неговите разкази за самото място, това са огромен брой стъпала, които водят от жп гарата към града и обратно. Някой дори си беше поставил за цел да уточни бройката им, която, повярвайте ми, беше от голямо значение за гостуващите фенове, които са достатъчно смели, за да поемат по този стръмен и опасен заобиколен път. Точно затова нашият град не беше мечтаната дестинация за много от тях и в много случаи те се оказваха в един безкраен лабиринт към безопасността. Поради възловата си гара и географското си централно положение в страната градът ни е основен железопътен център, разпределящ влакове както за цяла България, така и за Балканския полуостров. Всичко това го правеше лесно достъпен за всички решили да използват влака като транспортно средство. Автобусът също е решение, но рискуваш да получиш подобаващ ескорт, минавайки през центъра на града. Същото важи и ако решиш да използваш градския транспорт от гарата, така че повечето гостуващи използваха стъпалата за вход към града. Веднъж преминали това препятствие те се озоваваха на огромно отворено поле без постройки в продължение на километър, което беше
супер благоприятно за организирането на чисто юмручни схватки като в Русия и Полша.
Именно на това място стояхме, уточнявайки последните детайли около засадата, която само след минути щяхме да направим. Предварително бяхме проверили разписанието на влаковете, с които те могат да дойдат и изпратихме един от нашите да шпионира на гарата и да сигнализира, когато ги види! Получихме сигнал, че вече са пристигнали, но не са много и определено ние бяхме два пъти повече от тях. Никога не съм обичал неравностойните битки, просто наистина не е някак си честно трима да набият някой, който е сам, но след преживяното в предишното дерби място за милост нямаше. Окупирахме храстите от двете страни на стъпалата, като се разположихме по продължението им надолу, за да можем да ги затворим в кръг. След като първите от тях изкачваха последното стъпало, беше нашият ред да действаме, като затворим последните от долната страна и първите от горната. Планът ни беше изчистен до най малката подробност, всеки знаеше какво трябва да прави и всичко беше изчислено с военна прецизност.
В този ден ние наистина бяхме тръгнали на война.
Чувствах се като хищник, спотаил се в храстите, чакащ приближаването на своята жертва. Дишането ми беше учестено, усещах пулса със слепоочията си и всичко това бе примесено с изблици на смях от страна на всички, които се спотайвахме в храстите. Ясно чувах хихикането им идващо от всички страни, което те естествено се опитваха да приглушат, за да не бъдем чути от врага. Нямахме повече време за шеги, защото ясно виждах приближаващите врагове. Те бяха там и капанът щеше да щракне всеки момент. Чувствах се все едно съм на връх "Шипка" при освобождението,
излязох от прикритието си първи нададох мощен вик,
който повече приличаше на боен, като във филма "Смело сърце", или може би рев на звяр, чакал твърде дълго жертвата си, а е вече доста гладен. Чух рева на своите приятели, след който крачетата заблъскаха яростно по главите им! Честно казано не виждах нищо, беше ми черно пред очите и не ми пукаше, че някой може да пострада, който е изпитвал това чувство на екзалтирана ярост примесена със задоволство от отмъщението, знае за какво говоря. Просто не знаех кого да ударя пръв, а и не можех да се уредя дори и да исках. Канонадата от удари върху тях беше просто нечовешка. Спомням си, че някои от тях се опитаха да се спасят, прескачайки масивните железни парапети от двете страни на стъпалата, но нашите момчета ги спряха, като използваха същите тези парапети за опора и място, където да се покатерят и върнат "болярите" обратно в капана с шутове! Следващият опит за бягство беше обратно надолу, но именно там ние бяхме съсредоточили сили. Нашите там се справиха много добре, блокирайки пътя им и удържайки натиска им към спасението. През годините няколко пъти ми се случи да наблюдавам и участвам в сцени с подобно място на действие като тези стъпала и
само един път съм виждал тези, които ги изкачват, да вземат превес!
Това, разбира се, ще го запазя, като разказ за една друга глава от книгата, а сега се връщам на върха - крачетата не спираха да налагат. Наистина е много трудно, когато си изкачил десетки стъпала нагоре, уморен си, издебнат си от засада и си попаднал в капан, от който няма излизане, заобграден от полудели хора с маскирани лица и достатъчно злоба, за да те пребият. Последното, което чувствах към тях, беше съжаление! Чернилката не изчезваше от очите ми,
чух някой от нашите да вика "Спрете, ще го убиете!",
като че ли за секунди всичко спря и това бе моментът, в който аз можех да видя реално какво е станало. Огледах се, видях доста от тях да лежат на земята. Един беше много сериозно пострадал и дори по време на мача след това чухме, че е възможно да сме му извадили окото, което ме ужаси! Не знам дали това се нарича съдба, но същият щеше да пострада и в един друг бой между нас, за който ще ви разкаже Фил по нататък. За мен този бой приключи, още повече че след като ги огледах, не срещнах празния поглед на грозника, което означаваше, че трябва да почакам още за личното си отмъщение. Ако трябва да бъда искрен, аз знаех дори къде живее изродът, както вече знаете градовете ни са близо и не са много големи, така че аз имах откъде да получа необходимата информация за него и много пъти съм си мислел
да нахлуя и да го пребия, докато спи в собствената му бърлога!
Но не аз бях човек на принципите и исках това да стане, както си трябва. Отдръпнах се от полесражението, за да огледам за втори път нещата. Гледката беше наистина ужасяваща в очите на много от тях се четеше нещо повече от страх, а други агонизираха смачкани на земята. Виждах как най-безмилостните от нашите продължават да налагат тези от тях, които все още бяха на краката си. Изкачих няколко стъпала и излязох на поляната, седнах и си поех дълбоко въздух, карайки адреналина да освободи поне малко тялото ми. Погледнах дървените крачета в ръцете си,
бяха целите в кръв.
Честито, "боляри", предстои ви да станете известни, в ролята на жертви, разбира се! Този разказ е и своеобразен отговор на засегнатия от Деан уговорен бой "10 на 60" в неговото интервю, който така или иначе не се състоя и ние не сме се възползвали от това преимущество! Въпреки, че за тях девизът ни е: "Никога не ще забравим, никога не ще простим, от 5:2 и во век и веков." Сам разбираш, че нямаше да им простим, а уговорката се провали, поради простия факт че те повече от 10 човека тогава не можеха да се съберат! Извинявам се за лиричното отклонение, докъде бяхме стигнали!? А, да! Приятелски взаимоотношения с други агитки!
Имаме приятели от Черноморец (Бургас), Спартак (Варна) и, разбира се, Локомотив (Пловдив).
Със "сините" от Бургас и Варна се запознахме предимно чрез общи приятели студенти по София и т.н., докато с Локо (Пд) запознанството датира от началото на 90-те години. Първо в Горна Оряховица на мач между двата отбора няколко от нас просто отидохме на полувремето при тях след големи уговорки с полицията, за да ни пуснат до техния сектор и разбира се подвикванията: "Пуснете ги да дойдат, няма проблем" от страна на пловдивчани, които също като нас имаха явно само добри намерения. Пазя страхотни спомени от това запознанство, още тогава те показаха уважение към нас. Просто супер джентълмени и страшно земни като хора, а като фенове нали знаеш: Това което се вижда, не се сочи! Последва среща на Градския стадион в Пловдив, за която вече разказах по-горе на мача ни с Спартак, и накрая узаконяването на алианса отново в Града под тепетата на мача ни с Марица. Сам виждаш, че имаше интерес и от тяхна страна и въобще не е, както го говорят, че сме им се "слагали" и подобни шитни. Ние не сме като приятелите на "лилавите", където от едно време се мъчат да им се "слагат" наистина, но съвсем неотдавна получиха отговора - "Черно-белите" от Пловдив са приятели само с тези от Горна и Наполи. Няколко пъти след това съм бил на пловдивските дербита и съм повече от очарован.
Като цяло смятам, че превъзхожда софийското в пъти!
Винаги са ни посрещали радушно там, пък и смятам, че ние им носим донякъде и късмет в мачовете им с Ботев. Гостоприемството е винаги приоритет, когато те гостуват в Горна, така че на всички хейтъри бих казал: Това е перфектното футболно приятелство между два различни отбора. Различно от много други, защото тук идеята е една-единствена и тя е "черно-бяла"!
- Тук трябваше да ти задам въпроса дали си участвал в сбивания с противникови фенове, но за всички вече е ясен отговорът. Разкажи дали си имал и други такива, които са интересни.
- Естествено, иначе какво ще прави мнението ми тук :) Имам поредица с Етър (7-8 пъти), Габрово (2 пъти), Берое (2 пъти), Шумен, Спартак Плевен, Добрич, Ботев (Пд), ЦСКА и, забележи, повечето са на гостувания! То вкъщи всеки може да чакали :) Имаше една много странна и малко комична среща с болярите в Ресен, където в нефутболен ден около 10 от нас и малко повече от тях бяхме гости на наши необщи приятели и празнувахме сбора. Така едните на единия край, другите на другия. Разбрахме за присъствието им и малко след полунощ с пълни тумбаци направихме първа по правата спринт около 200 метра и стигнахме до мястото, където чакаха те! Опитахме размяна на удари, но след една минута и те, и ние осъзнахме колко сме пияни, и се върнахме в лагерите да допиваме!
- Как гледаш на предварително уговорените боеве с ясни и точни правила от типа "10 на 10", "20 на 20" и т.н., каквито има в държави като Русия и Полша, а малко по малко започват да се организират между отделни ултраси на агитки и у нас? Били участвал в такива?
- По- принцип съм "за" и съм участвал, и бих участвал винаги, но малко в повече ми идват този био-анаболен тип фенове, които вкарват и други спортове и съответно сериозни тренировки и ограничения! С други думи казано хубава е уговорката без оръжие, но
когато владееш бойно изкуство, реално ти си жив потенциален убиец!
Аз съм с по-остарели разбирания. Предпочитам да се напия преди мач и да се сбия на улицата в стил добрия стар кръчмарски бой, но да знам имената на 11-те на терена след това. Не може срещу футболни фенове да противопоставяш борци, мутри, каратисти, кикбоксьори и да говориш за справедливи правила, равна бройка, честен бой и подобни...
- Какво ти е като цяло мнението за българската ултрас сцена? Къде поставяш родните фенове и ултраси спрямо тези от другите страни по Европа и света?
- Много, много имаме да учим! Първо нямаме манталитет. Второ - поне две от следващите неща ни липсват: уважение, смелост, вярност, борбеност.
Силни индивидуалисти, слаби събрани в отбор.
Примерите са навсякъде около нас. Няма как да не сме на едни от последните места, никой не ни брои за живи! Защо ли?
- Коя страна би дал за пример за силно развито ултрас движение, от която можем да черпим идеи и опит?
- За мен страната, създала футбола и хулиганството, е пример за всичко! Не разбирам хора, които ги плюят!
Това за мен е все едно да плюя баща си – НИКОГА!
- Имат ли място жените на трибуните и конкретно в агитките? Присъстват ли такива във вашата, които да помагат с нещо по организацията?
- Разбира се, стига да знаят защо са там и какво подкрепят. Имаме яки момичета, помагат ни и ние се гордеем с тях. А в миналото имахме дори своята Райна Княгиня!
- Какво ти е мнението за българската полиция?
- Абревиатурно: A.C.A.B. - всеки знае!
- Полицаи или стюарди на стадиона?
- Твърдо за стюарди! Полицаите нямат място вътре на стадиона. Те са провокатори, защото са страшно комплексирани. Доказано е, че методът със стюардите е по-работещ.
- Какво мислиш за журналистите?
- Трябва да ги има. Полезни са, но понякога прекаляват, може би захласнати в работата си. Някои се вземат доста насериозно!
- Мнението ти за националният отбор, за българския футбол като цяло, за БФС...
- Честно да си призная никога не са ме инспирирали! Колкото и тъпо и парадоксално да звучи
за мен там нещата са малко по задължение само, защото съм българин!
Мисля, че всякакви коментари относно БГ футбола са излишни след унизителното ниво, на което е националният отбор. Относно БФС какво да кажа? Нещо абсолютно нормално е мастити и охранени бизнесмени да бутат под масата и всичко да върви, както те искат! Такава е практиката в европейската и световната футболна централа, пък какво остава за БФС!?
- Фен ли си на някой чужд отбор?
- Върл фен на Манчестър Юнайтед от 1991 година. Годините, в които нямаха тези отличия, но бяха магнетични и когато започна ерата им на величие със спечелването на КНК в Ротердам срещу Барселона. За съжаление късното ми идване тук в Англия и сбъдването на една така стара мечта, които се случиха едва преди 5 години, ме лишиха от възможността да разкажа някаква хули историйка свързана с Юнайтед, защото такива случки, както знаеш са вече голяма рядкост тука на Острова.
Опитвал съм да се внедря в организацията им "Мъже в черно" и донякъде успях, но не е същото.
Някак си самите те са страшно предпазливи след всичко, което Маргарет Тачър и машината след нея направиха! Знаеш, арести по домовете, забрани да гледат футбол до живот, охранителни камери на всеки ъгъл, превръщане на стадионите в театри и т.н. Имам лични приятелства с някои бивши Челси Хедхънтърс, но това по друга линия.
- Връщам те към Локомотив. Каква е най-голямата ти мечта свързана с отбора и клуба, както и със самата агитка?
- В днешно време всичко е възможно! Виждаме пресния пример с Лудогорец. В нефутболен град влязоха парите и направиха дубъл! Същото беше и в Ловеч преди години! Против всякакви фенски принципи е да се молиш това да се случи и с твоя отбор, но това е реалността! На никой от нас не му е приятно да му се подиграват заради незавидното положение, в което се намира отбора му! По принцип съм реалист с лек песимизъм, но щом опира до мечти, защо пък не...
- Изброявам ти три може би емблематични за всеки фен на Локо (ГО) места, за които искам да ми кажеш първото нещо, което се сетиш. Стадион "Локомотив"?
- Старият "Дюлгеров" под "Камъка" - роден, за да съм там!
- Горна Оряховица?
- Родният ми дом. Хубав или лош, красив или грозен, като град - винаги почитан и обичан!
- България?
- Красивата ми родина! Превзета и ръководена от най-лошия държавен апарат, който е причината аз и почти всичките ми роднини и приятели да напуснем нашата прекрасна страна!
- За финал какво би казал на всеки един привърженик на Локомотив (ГО), както и на всеки един запален фен в България?
- Ползвайки отново вашата трибуна бих искал да се обърна към тях с лично обръщение, тъй като и аз вече не се виждам толкова често с нашите млади фенове:
Момчета, знам, че за нас моментът е много труден, но ви моля да съхраните и продължите започнатото! Кръговрат винаги ще има, Локомотив също. Името и идеологията няма кой да ви ги вземе, те не зависят от управляващи политици, кметове, общински управници и подобни. Ние не само подкрепяме ръководства и футболисти, а изразяваме себе си в една идея, и ако тя е обща, значи сме едно цяло. Има ли ви вас, има го и Локо. Обичайте града и подкрепяйте отбора и неговото име! Помнете - всичко това го правим за себе си, за да удовлетворим сърцата и душите си! На всички други БГ фенове пожелавам успех. Включително и на кръвния враг в "А" група!
11.09.2004 г., стадион "Ивайло", Велико Търново. Бой между фенове на Етър и Локо (ГО)