- Като капитан на Ливърпул и символ на града Вие сякаш имате неразрушима връзка с него и клуба. Връзка с хората. Тук ли ще приключите кариерата си?
- След спекулациите за трансфера ми в Челси често пъти този въпрос ми е задаван. Аз винаги съм признавал, че наистина съзнанието ми бе замъглено тогава, главно заради липсата на успехи по онова време на Ливърпул. А и интересът не бе само от Челси, а от още куп големи клубове, така че замайването бе нещо нормално. Това обаче отдавна е минало за мен. Никъде няма да ходя. През лятото ще стана на 31 години и всеки ден си казвам, че съм взел правилното решение. Нямам угризения, когато погледна назад. Бих ги имал, ако бях напуснал Ливърпул. Хората отвън, нямащи моята връзка с клуба, може и да не го разберат. Ще кажат, че съм можел да ида другаде за повече трофеи и пари, но това не е от значение за мен, тъй като все още чувствам, че мога да спечеля още няколко купи с Ливърпул. А ако това се случи, те ще значат много повече за мен, отколкото ако ги бях вдигнал другаде. За мен е по-важно да споделя успехите си с, дано ги има и в бъдеще, с хората, които живеят около мен, които ги е грижа за мен и ме обичат. Връзката ми с тях е толкова специална.
- Вероятно същото важи и за Джейми Карагър?
- За нас има нещо много по-голямо от това само да излизаме с екипа на Ливърпул. Има усещане за огромна отговорност, защото има милиони поддръжници на клуба по света. Те възлагат надеждите си върху нас и това оказва отражение на нашите животи. Нещата не се свеждат просто до това да идем на работа. Много по-голямо е от това.
- Друг човек, който отдавна разбира това, е Кени Далглиш. Вие го приехте с отворени обятия заедно с новите собственици Джон Хенри и Том Уърнър след раздялата с Том Хикс и Джордж Джилет...
- Футболният клуб е много по-щастливо място сега в сравнение с последните няколко години. Имаме нови собственици, с които си говорих доста, които изпитват страст относно това, което желаят да сторят тук. Вярвам им и им вярвам дори още повече след случилото се в последните около две седмици. Начинът, по който се държаха към края на трансферния прозорец, ме впечатли. В началото бях леко притеснен, тъй като бях виноват, че се доверих прекомерно на предишните собственици. Този път си дадох малко повече време, преди да ги преценя, но до момента те се представиха блестящо. Върнаха доброто усещане вътре в клуба и последните три-четири седмици бяха наистина положителни. Имахме няколко добри резултата, колегите отново са усмихнати. Всъщност отново ми стана приятно да ходя на работа.
- А Далглиш? Не е ли той основната причина?
- Чувството е, че е някак в реда на нещата той да е пак тук. Първо на първо, той е добър човек. Помагаше ми в течение на моята цяла кариера със съветите, които ми даваше още преди да се е върнал като мениджър на отбора. Винаги ми е обръщал внимание и се е грижил за мен. Зная колко много желаеше тази работа и просто съм радостен, че получи каквото искаше. Усещам, че той може да изведе клуба напред. Както всеки знае, това е основаващ се на резултатите бизнес. Засега обаче всичко върви добре и би било възхитително за мен да получи удължение на договора си. Той постави всичко на мястото му. Когато растях, опитът ми в Ливърпул сочеше, че не излагаш мръсното си пране на простора. В последните няколко години имаше доста негативно отношение в пресата. Постоянно. Това не е начинът, по който ние искаме клубът да бъде управляван. Кени обаче дойде и повдигна духа на феновете и играчите. Мисля, че можете да видите това в хъса, показан от тях в последните няколко мача. Футболистите със сигурност играят за Кени.
- Дори и Торес като че ли се стараеше повече. Разбира се, докато не подаде молба за трансфер и не отиде в Челси за 50 милиона паунда...
- Сърцето ми беше разбито, бях напълно съсипан, обаче му се обадих, след като си тръгна. Няма лоши чувства - аз изградих връзка с Фернандо и станах негов приятел. Той вкара някои фантастични голове и имам фантастични спомени. Наслада бе да играя с него. Така че не можеш да прескачаш от едната крайност в другата и да го разлюбиш, да започнеш да го критикуваш. Той обаче също ще разбере как аз се чувствам по въпроса. Фернандо е умен човек и ще разбере, че и феновете на Ливърпул са разстроени.
- Ливърпул обаче нямаше тази спирачка, която има спрямо Вас...
- Разбира се! Фернандо имаше връзка с града и публиката, обичаше я много, но почувства, че най-добрият му ход е да продължи в Челси.
- Дали не е защото се е страхувал, че няма да приключи преследването на първия си клубен медал на "Анфийлд"?
- (Б.и. - Джерард прави пауза за миг и придобива по-сериозно изражение.) Ок, това вече вероятно е твърде трудно да преглътна, защото чувствах, че той може да помогне на мен и останалите футболисти да постигнем повече успехи в Ливърпул. Но чуйте: всеки човек е сам за себе си и трябва да решава сам за себе си, което трябва да уважаваме. Просто бе тъжно да видим, че това се случва. Начинът, по който се развиха нещата, е добър. Оказахме се с двама много талантливи играчи и това ме оставя с много положително усещане за остатъка от този сезон и за следващите. В лицето на Анди Каръл и Луис Суарес заменихме Фернандо много добре. Те могат да оформят страховито партньорство. Собствениците заедно с Кени и футболния директор Дамиан Комоли бяха чудесни. Собствениците инвестираха обратно всички получени пари на мига. Те не искаха да продават Фернандо, прекараха последните няколко седмици в опит да го задържат. Когато обаче даден футболист е взел решението си, не можеш да стоиш на пътя му. Може би нямаше да получим най-доброто от него, ако нямаше желанието да е тук.
- А сега накъде? Какво ще е дългосрочното бъдеще?
- За момента просто ще се съсредоточа върху това да играя, докато Ливърпул ме желае. За след това не съм сигурен. Никога няма да напусна града, но мисля с какво ще се занимавам дълго занапред след приключването на кариерата ми. Постоянно меня решението си относно това дали да остана във футбола, или да се ориентирам другаде. Хората често говорят за Джейми (Карагър) като бъдещ мениджър на клуба. Не зная дали това е за мен и не искам да натоварвам с допълнително напрежение Джейми. За мен обаче той има хъса и познанията плюс волята за победа, нужни за да бъдеш топмениджър. Познанието му за играта е плашещо. Решението е негово, ала нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие от това да видя как Джейми е мениджър на Ливърпул един ден. И двамата винаги ще искаме да помагаме на клуба, когото обичаме толкова много.
- Значи Карагър е от хората, които постоянно мислят за футбола, което го свързва с големи имена в професията като Капело, Моуриньо или бившия мениджър на Ливърпул Рафа Бенитес, който също ви мотивираше, макар невинаги връзката ви да беше гладка...
- Дори и след толкова много години с Рафа постоянно чувствах, че трябва да го впечатлявам във всеки свой мач. Така е с великите мениджъри. Те са неколцина на това ниво и имах късмета да работя с него, както и с Фабио Капело за Англия, който обаче знае и да те потупа по рамото. Едва когато видиш какви малки неща забелязват, осъзнаваш колко усърдие са положили. Понякога си мислех за Рафа: "Тоя човек няма ли си личен живот?". Точно тези детайли го отличават от останалите. Може да съм изиграл добър мач с два мои гола, единия в последната минута за 2:1, а когато се прибера наелектризиран в съблекалнята, а Рафа да се появи и да започне да говори за тъч на противника, при който съм пресирал твърде късно. Би казал: "Ако искаш, да излезем и да ти покажа как". Или пък си в серия от 10 мача в топформа, а той ти дава DVD от нея, разделено на секции "добро" и "лошо". Ти си мислиш "Лошо ли?! Не съм направил нищо лошо", ала го гледаш и виждаш, че си излязъл от позиция в един мач, че си пресирал късно или си изпуснал човек при статично положение. В началото, като правеше така, се питах дали е гледал последните ми 150 мача за Ливърпул и дали няма някакво лично негативно отношение към мен заради постоянните забележки. Когато дойде тук, постоянно ми казваше "левия крак, левия крак" или при стрелба "уцели мишената", все едно не се опитвах. Мислех, че ако на тези години левият ми крак не е разработен, никога няма да бъде, но само няколко седмици след това вкарах с него, Рафа дойде с лека усмивка и ми каза: "Късметлийски гол днес, а? Ляв крак и уцели мишената". Ето тогава нещата ми се изясниха - осъзнах, че това е неговият начин да те натисне да се подобриш като играч, а ти или го признаваш, или се бориш с него. При тези мениджъри обаче има само един победител. За тях футболът е денонощна работа, визирам и Капело, докато аз след мач "изключвам" от футбола. Имам деца и се занимавам с тях, обичам да играя голф. Ето затова не мисля, че мога да ги последвам в тази професия, макар да съм запленен от тях. Защото не съм толкова луд.
Мат Лоутън, вестник "Дейли Мейл"
коментари
RSS на коментарите по тази тема