Защо във френския национален отбор и в някои други западноевропейски национални отбори има толкова много африкански футболисти? Тук, в тази изповед се крие отговорът...

 

> Бях на шест години и се прибрах вкъщи по време на обедната почивка в училище. Менюто на майка ми беше едно и също всеки ден: хляб и мляко. Тогава, в онзи конкретен ден, се прибрах у дома, влязох в кухнята и видях майка ми до хладилника с кутията с мляко, както обикновено. Но този път тя смесваше млякото с нещо.  Не разбирах какво се случва. После тя ми донесе обяда и се усмихваше, сякаш всичко е наред. Но тогава разбрах какво се случваше. Разреждаше млякото с вода. Нямахме достатъчно пари, за да има за цялата седмица. Бяхме разорени. Не просто бедни, а разорени.

 

> Първото нещо, от което трябваше да се откажем, беше кабелната телевизия. Без повече футбол. Забрави за „Мачът на деня“. Няма сигнал. После, когато се прибирах по тъмно, нямаше светлина. Понякога нямаше ток за две или три седмици. След това топлата вода – исках да се изкъпя, но нямаше топла вода. Майка ми топлеше вода в чайника, а аз стоях под душа и изсипвах водата върху главата си с чаша.

 

>Знаех, че изпитваме затруднения. Но когато я видях да смесва млякото с вода, осъзнах, че всичко е свършено. Нали разбирате? Това беше нашият живот. Не казах нито дума. Не исках да я натоварвам допълнително. Просто си изядох обяда. НО, КЪЛНА СЕ В БОГА, В ТОЗИ ДЕН ДАДОХ ОБЕЩАНИЕ НА СЕБЕ СИ. СЯКАШ НЯКОЙ МЕ ЗАШЛЕВИ И СЪБУДИ. ЗНАЕХ ТОЧНО КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВЯ И КАКВО ЩЕ НАПРАВЯ. НЕ МОЖЕХ ДА ГЛЕДАМ МАЙКА МИ ДА ЖИВЕЕ ТАКА. НЕ, НЕ, НЕ, НЕ МОЖЕХ!

 

>когато понякога се прибирах и заварвах майка ми да плаче, един просто и казах: "Мамо, това ще се промени. Ще видиш. Ще играя футбол за Андерлехт и това ще стане скоро. Ще бъдем добре. Няма да има причина да се притесняваш повече!"

 

НЕКА ВИ КАЖА НЕЩО - ВСЕКИ ЕДИН МАЧ, В КОЙТО ИГРАЕХ, БЕШЕ КАТО ФИНАЛ. КОГАТО ИГРАЕХ В ПАРКА, ТОВА БЕШЕ ФИНАЛ. КОГАТО ИГРАЕХ ПО ВРЕМЕ НА ПОЧИВКАТА В ГРАДИНКАТА, ТОВА БЕШЕ ФИНАЛ!