Някои ги нарекоха новатори, а други – Тримата мускетари. Те са приятели, което е най-важното, и действат като юмрук. Те са една от треньорските тройки в българския футбол, захванала се с трудната професия малко след кадрите на Армейската школа – Александър Томаш, Константин Мирчев и Тодор Кючуков, които сега са начело на Берое.
Тримата бяха на стадиона при представянето отбора на ЦСКА за новия сезон и успехът с 1:0 срещу Берое на 7 юли. Често са на „Армията“. Това е триото Христо Янев, Владимир Манчев и Ивайло Петров.
Хората, доставили най-много радост на червената публика през 2016 г. със спечелената титла във „В“ група и Купата на България.
Те имат своите знаменити моменти с аления екип.
Янев реализира в 5 поредни мача срещу Левски (при 1:2 на 24 април 2004 г.; при 2:2 от дузпа на 17 октомври 2004 г.; при 1:0 на 23 април 2005 г. от дузпа; при загубата на финала за Купата на България с 1:2 на 25 май 2005 г.; при поражението с 1:3 след дузпи (1:1 в редовното време и продълженията) на финала за Суперкупата на 31 юли 2005г.)
Манчев има няколко попадения срещу Левски (при 1:2 на 22 април 2001г. и при 2:2 на 2 март 2002г.), а също и победен гол в първия сезон с плейофи през 2002 година (26 май 2002-ра на ст. „Българска армия“ ЦСКА побеждава с 1:0, а Владо вкарва в 15-та минута).
Петров спаси три дузпи срещу „сините“ (Валери Домовчийски прати топката в гредата при единия удар, но Пифа хвана ъгъла) и прати Суперкупата на „Армията“ (30 юли 2006 г. 3:0 ЦСКА срещу Левски, 0:0 в редовното време и продълженията).
Разговорът прескача от тема на тема, няма ограничения, няма правила или догми. Но основното, около което се върти, неизбежно е свързано с червения цвят и четирите букви. Въпреки че започва с няколко думи за книгата на Христо – „Единственият начин“ и връзката с играта.
Янев: Искам да напиша книга за футбол, разбира се. Има много неща, които искам и мога да разкажа. Но отнема страшно много време. В момента чета автобиографията на Кройф, още първите две изречения ме грабнаха: „Аз не съм човек с образование и научна степен. Всичко, което съм научил и знам е придобито чрез опит.“
Оттук темата вече изцяло е футбол, основно ЦСКА.
Ивайло Петров: С Ицо Янев се познаваме от 15-16 години, заедно играхме в Олимпик Галата. Помня, че беше невзрачно детенце (б.а. – смее се), ама футболист, та футболист. И станахме приятели. И така до ден-днешен. С Владо Манчев се запознахме в ЦСКА. Янев обаче бързо замина за Франция и за жалост малко поиграхме заедно там.
Ще ви разкажа една случка, която я знаят само няколко човека. Живеехме в Дървеница, а баща ми е бивш вратар. Един ден решавам, че и аз ще ставам футболист. Отивам на четвърти километър, на сгурията, където сега е построена зала „Арена армеец“. Никой не ме е завел, отидох сам. Записах се да играя футбол.
Бях около 10-11-годишен и направих първата си треноривака с ЦСКА. И то като защитник. След това си казах: „Не се чувствам добре, не е моята позиция“. Вечерта разказах на нашите, те се смяха. Малко по-късно се преместихме в квартал „Левски“ и тогава започнах при „сините“. Никога няма да забравя този момент – първата тренировка с ЦСКА. Тогава с баща ми си говорихме доста, коментирахме, че много се бяга в защитата, и той ми каза да ставам вратар.
И още нещо от тази тренировка – при един корнер аз съм на гредата и съм се хванал за нея, а ръката ми се е увила като змия около стълба и едната й част е отвън. Един ми вика, че нямам право, не трябва така, а аз го погледнах и си викам: „Тоя пък ще ми каже!“ Не обичам много да ми казват какво да правя и тогава реших, че няма да съм полеви играч.
Христо Янев: Не е най-приятното нещо на този свят да знаеш, че в неделя може да е последният ти работен ден и да не си треньор на даден отбор. Но такава ни е работата, има риск. Това важи за всички по света в тази професия.
Давам ви пример – Клаудио Раниери. Направи подвиг във футбола. Много хора като него правят с труда си така, че радват феновете, да изпитват все още удоволствие от футбола. И в същото време става нещо неочаквано, но нормално за нашата професия – уволнение.
Владимир Манчев: Със сигурност този сезон във „В“ група бе най-голямото обединение на червената общност. Трудностите сплотяват и обединяват, доказано е. Силата на един клуб се показва точно в това. ЦСКА е нещо повече от клуб. Това е идея. Сега се спори има ли разединение. ЦСКА един, два, три клуба… Няма такова нещо. Има само един ЦСКА, само една история, една идея. Всичко друго са глупости. Това, което се случи през 2016-та – футболисти, треньори, фенове, емоции. Това е ЦСКА! С много голяма любов преодоляхме трудностите.
Янев: Няма как да забравя тази година! Колелото се върти много бързо, не знаеш в кой момент ще си на върха или на противоположната му страна. Радващото е, че има млади футболисти, които питат, интересуват се, искат съвети. Миналата година имахме щастието да работим с млади момчета в ЦСКА. За първи път се сблъскваха с мъжкия футбол. Визирам Божидар Чорбаджийски, Валентин Антов, Павел Головодов, Анатоли Господинов и останалите, които записаха имената си с големи букви в историята на клуба. Видяха какво е един стадион да се напълни с публика, която да стои зад теб. Това те кара да настръхнеш!
Срещат се такива отделни футболисти, които ни питат, искат да почерпят от нашия опит, искат да направят нещо запомнящо се. Но повечето играчи у нас просто не могат да оценят къде са, какво могат да постигнат, какво трябва да направят и какъв шанс имат. В ЦСКА навремето бяхме поколение от футболисти, което се бореше да стигне до националния, а оттам – до големия футбол. С Велизар Димитров, Емил Гъргоров – Бадема и т.н. – борихме се да сме в групата от 18, да сме титуляри, воювахме за всичко.
Каквото и да кажем за това, което преживяхме, ще бледнее пред това, което изпитахме накрая. Спомняме си и началото, и края. Много неща не мога да забравя. Първият път, когато тръгнахме на лагер, Владо (б.а. – Манчев) ми каза: „Искам да сме наясно какво желаем и как ще го направим“. След това ми изплуват моментите след финала – как се прегръщахме като обезумели тримата. Неописуемо!
Петров: Целият сезон във „В“ група не може да се опише с видео, нито със снимки. Това беше велика работа! Един невероятен сезон. Това трябва да се изживее, не може да се опише с думи. ЦСКА е тази велика публика! Ако тази публика я няма, тогава и ЦСКА няма да бъде ЦСКА.
Феновете на клуба са невероятни и подкрепата е уникална, независимо в коя група е отборът. Няма ли публика, по-добре да се съберем няколко човека в квартала и да си играем на малки вратички.
Янев: Играл съм в редица големи мачове – срещу Ливърпул, Милан, Шахтьор Донецк, Байер Леверкузен, но това, което се случи на полуфиналите с Берое, беше лудост. Особено в Стара Загора. Пътувахме с автобуса, а нашите фенове бяха навсякъде по улиците. Автобусът не можеше да мине от нашата публика! Предварително знаеш и разбираш, че този мач няма как да го загубиш. В момента на първия гол на Самир Аясс имах чувството, че стадионът ще се срути.
За финала каквото и да кажа, ще е малко. Когато съдията даде последния сигнал, тримата се гледахме няколко секунди. Тогава беше реалността. Това бе истинското. Постигнахме нещо, което никой не очакваше. Това, което се случи през лятото на 2016-та, е безценен опит и изживяване. Ще ни послужи за в бъдеще в кариерата ни, в живота ни.
Манчев: Честно казано, в нито един момент преди и по време на финала не съм се съмнявал в победата. Бях спокоен, не съм се притеснявал.
Янев: …В деня на финала четях в хотелската стая „Къща от карти“, помня го добре. По едно време падна една картина, ей така, без нищо. Толкова голямо е било напрежението. Поне така го усещах…
Манчев: …Пак ти казвам – бях спокоен. Моите картини не са падали! Имах големи очаквания. Не исках да си представя как 40 000 си тръгват от стадиона с наведени глави.
Нямахме право да го допуснем.
Петров: Когато спечелихме Купата през 2016-та не ми е минавало през акъла, че ще се разминем с трофея. Бях убеден, че ще триумфираме. Хубавото беше, че към нас нямаше и големи очаквания, никой не ни беше поставял за цел да да спечелим купата. Играехме си мач за мач в турнира, футболистите се забавляваха, което е много важно. То се виждаше и на терена.
Направихме страхотни мачове срещу Берое на полуфинала. За финала вече беше ясно – отиваш и биеш. Ти, ако не се раздадеш за 40 хиляди души и целият стадион да е червен… За кой да играеш после? За 300 души, все едно си на мач между Обеля и Бистрица, примерно. Тогава ли ще дадеш всичко от себе си? Един път пиленцето каца на рамото и момчетата го знаеха. Мислех, че ще победим дори с повече.
Манчев: …Аз като казвам, че съм бил сигурен, това не е, защото съм високомерен. Отборът беше готов, нищо, че играехме във „В“ група. И физически бяхме добре, а и имахме качество. Хората не бяха много убедени в началото, нямаше мерило да преценят реално колко сме добри. Нормално беше ние да спечелим купата с оглед на формата, на възходящата градация, въодушевлението беше много голямо. Отделно – феновете те държат на гребена на вълната. Нямаше как да не бием.
Янев: Така беше. Борис Галчев се изправяше в съблекалнята преди тези мачове и им казваше на момчетата: „Спокойно, тия ще ги изядем с парцалите!“ Преди мач си казвахме по няколко думи. Футболистите ни уверяваха, че излизат и ще изядат тревата, независимо от противника. Бяха готови на всичко да хванат момента, който беше и техният шанс. Изключително важно е да имаш такъв човек на терена като Галчев. Той никога няма да остави някой да се отпусне, ще те намачка, ще те разтърси. Например, Тошко Янчев беше такъв, Стилиян Петров в националния отбор. Видят ли, че нещо не върви както трябва, намесват се. И десет точки да водиш, те искат да побеждават.
Започнах навремето в ЦСКА, а капитан беше Емил Кременлиев. Той не търпеше поведение, което не отговаря на това да си в ЦСКА. В тима имаше характери. Истински. Галин Иванов, Методи Деянов, Тодор Янчев. Непримирими, само победата ги задоволяваше. Велизар Димитров, Бадема, Валентин Илиев – те бяха също бойци. Ние дойдохме от малки отбори, гладни за успехи и искахме на всяка цена да се докажем в ЦСКА. Разбирахме какво е ЦСКА, оценявахме го и нямаше да се примирим, докато не постигахме целта си.
Сега това е проблем. Няма я тази непримиримост, спортна злоба. И това прави да изглеждаме посредствени.
Петров: Много са щастливите ми моменти с ЦСКА, трудно мога да отлича някой. Но моментът, който никога няма да забравя, въпреки че е негативен, е мачът с Тулуза (б.а. – 5 октомври 2007 г., 1:1 на „Армията“ след 0:0 във Франция, Купа на УЕФА). Продължението не беше 6 минути, а сигурно 7-8. Когато топката попадна във вратата ми, аз бях на колене, не знаех какво се случва. В този момент все едно се отвори една дупка в земята и потънах в нея. Ужасно чувство, няма как да забравя този момент. Не може да има само хубави неща, а лошите ни учат и ни правят по-силни. Важното е да можеш да се изправиш.
Манчев: ЦСКА е спечелил три трофея за 9 години… Всичко това е напълно нормално с оглед на това, че години наред клубът се лута. В момента се изгражда база, която трябваше да я има още преди 20 години. Живеехме си в миналото, искахме да постигнем успехи, стъпвайки на миналото. Това е невъзможно – и във футбола, и в живота. Стъпваш на здрава основа, а ЦСКА беше в плаващи пясъци, клатушкаше се. Оттук нататък ще се гонят цели в ЦСКА, тъй като има база, има школа, която е жива, макар да има още накъде да се развива. Има и финансова стабилност.
Петров: Без да подценявам отбори като Нефтохимик, Дунав, Пирин или Берое, но в ЦСКА е различно. Отговорността и напрежението са много по-големи. Фенската маса е огромна, в ЦСКА се иска всичко и на момента, титлата и нищо друго. Там нямаш място за отпускане – в тренировки и във всеки мач трябва да даваш сто процента.
Янев: В ЦСКА заварихме разруха на всеки фронт, когато се събрахме преди две години. И тази купа, този сезон, ни караха да сме особено щастливи. Клубът беше на дъното. Сега вече има план, има идея, има развитие. Съвсем скоро очаквам да се случват още добри неща.
Петров: Връщайки лентата назад – от 2008-ма, когато трябваше да играем в Шампионска лига и ни отнеха лиценза, се води целенасочена война срещу ЦСКА и клубът се бута към пропастта. Явно не е било случайно. Както се казва и аз съм виновен за фалита на ЦСКА, тъй като в този период съм получавал пари от клуба. Чувствам се виновен. Лошото е, че толкова милиони са кредит. Моята заплата също може да е от кредит – Александър Томов е взимал, за да плати на мен и на останалите. Като футболист в ЦСКА не помня да сме имали финансови проблеми. Много говорят за това какви схеми правел Томов, какви други неща, но той към нас си е бил коректен – всичко обещано финансово, го е изпълнинл. Той беше първият президент, който изкара на бяло заплатите на футболистите, по-специално на ЦСКА. И тогава му скочиха много други негови колеги, които не искаха това да става. В ЦСКА се изкараха документите, да бъде всичко на светло. В други клубове се даваха едни заплати, а играчите се осигуряваха на минималната за страната. Тогава стана и проблемът с лиценза – 2008-а.
Янев: Разбира се, че ЦСКА е месомелачка. Всеки един голям клуб е точно това. Чели сме и сме слушали изказвания на хора като Алекс Фъргюсън, Карло Анчелоти, Йохан Кройф, Арсен Венгер, както и много други, които говорят за това. Големите клубове се интересуват само от това – да вървят напред. Кой е отсреща като личност, не ги интересува. Имат цел, важна е тя. Минава се през всичко и през всеки, за да я постигне. Имах честта и удоволствието да играя 6 години в ЦСКА. Трябва да ви кажа, че това не е много време да се напаснеш, да разбереш всичко за този клуб като история и традиции. Трябваше ми година да усетя всичко това. Нужно е време, за да се случат нещата във футбола.
Петров: В периода, в който бях в ЦСКА, в съблекалнята не е имало някакви размирици, нито по-остри изблици. Бяхме задружен отбор, страхотен колектив. Имаше и много чужденци, които бяха част от него, те разбраха какво означава ЦСКА. Тогава Стойчо Младенов и Миодраг Йешич също помогнаха. Във „В“ група, когато ние бяхме треньори, искахме атмосферата в съблекалнята да бъде същата и успяхме да го постигнем. Бих го сравнил с периода, в който спечелихме последната титла със Стойчо Младенов през 2008 година. В една съблекалня, ако няма колектив, дори и Реал Мадрид да се казваш, нищо няма да направиш. И Стойчо Младенов, и Йешич бяха големи треньори, те са фигури и бяха създали параван за футболистите, поемаха ударите от медиите и от критиците, за да ни предпазят нас. Не всеки може да го направи това, но те бяха силни характери и големи професионалисти.
Манчев: Винаги съм искал да играя в ЦСКА. Когато дойдох в ЦСКА, почувствах се като у дома. Нямам обяснение защо, просто си бях на мястото от първия ден.
Петров: Дори и да не споменавам имена, е видно кой какво дава на терена, кой се влага винаги и се раздава. Последният пример – супер игра в контролите на ЦСКА по време на подготовката, а в първия мач срещу Славия (1:1) нещата не се получиха. Аз, както и хората от ръководството, и феновете, бяхме убедени, че ще победим поне с 2:0, но нещата не се получиха. Сигурен съм, че е имало малко подценяване от страна на играчите, но този резултат дойде точно на време, преди важния мач с Лудогорец.
Янев: Играл съм и съм вкарвал голове на ЦСКА преди да премина в клуба. За първи път усетих какво е ЦСКА преди мача с МТК. Тръгнахме от Панчарево и до „Армията“ плувахме в едно червено море. Мачовете с Левски, европейските двубои – това са невероятни моменти. Отиваш на стадиона два часа преди мача, а там е пълно с фенове, не знаеш какво става, къде си. После печелиш титла, виждаш радостта на хората, усещаш какво значи всичко това за тях. Отиваш на места, където не можеш да предположиш, че има фенове на ЦСКА, а те се появяват отнякъде и виждаш любовта им.
Петров: При представянето на отбора с Берое (1:0) бяхме тримата на мача. Още с влизането в парка към „Армията“, се чувстваш по различен начин, чувстваш се по-свободен, дишаш по различен начин.
Манчев: Преди мача с Милан (б.а. – 0:1 в Купата на УЕФА, 2001 г.), още при излизането от тунела целият стадион се тресеше. Тази атмосфера никъде другаде я няма. Чувахме феновете в съблекалнята, зареждаше ни страшно много. Сега го няма това, публиката намаля. Атмосферата преди мача показваше емоцията и енергията, която имаха и предаваха на отбора феновете.
Петров: Този отбор, с който станахме шампиони при последната титла със Стойчо Младенов (б.а. – 2008-а), е най-силният в последните 20-25 години. Тогава имахме в редиците си Неи, Вальо Илиев, Сашо Тунчев, Флорентин Петре, Еуген Трика, Велизар Димитров, Бадемчето… Нямаше разделение на групички – чужденци и българи. Стойчо Младенов не позволяваше такова нещо. Нямаше как някой да си помисли, че може да го направи. Много хора го упрекват за тактиката, но целта оправдава средствата. Много плюят и по Жозе Моуриньо, че играе защитно, паркира автобуси и т.н., но по-важното е да спечелиш с 1:0, отколкото да загубиш, нали? Е, какво като Барселона владее топката в някой мач 80 процента, а крайният резултат е 1:1? Помни се резултатът, помнят се победителите, всичко друго е на заден план.
Янев: Най-паметните ми мачове за ЦСКА…? В съзнанието винаги ми изплува Вечното дерби с Левски – 1:0 на националния стадион „Васил Левски“, когато вкарах (б.а. – 1:0 на 23 април 2005 г., Янев реализира от дузпа, а точките са шампионски), бе незабравимо. Помня и всички европейски мачове, когато излизаш пределно мобилизиран и готов за бой. И си казваш, че трябва да си поласкан да си част от това. Да си една малка песъчинка от голямата история на ЦСКА.
Край на първа част.