17-годишно момиче с разностранни интереси. Мартина Друмева разбива стереотипите, че момичетата си нямат и понятие от футбол. Младата фенка на Арсенал се съгласи да сподели пред Fanface.bg впечатленията си около всичко, което се случва в любимия й отбор.
Как се запали по футбола?
Не съм от хората, чиято любов към футбола е започнала в ранните детски години, запалена от баща, чичо, дядо. Първо, благодарение на майка ми, бях запленена от волейбола и до ден днешен милея за българския национален отбор. В основното училище пък ми доставяше удоволствие да играя баскетбол. Около четиринадесет-петнадесет годишна възраст, бидейки ми скучно в съботните и неделните следобеди, започнах да превключвам на спортните канали. Естествено, даваха предимно футбол. Имах някакви познания относно този спорт, но никога дотогава не бях сядала да гледам мач. После…не знам какво стана. Станах някак зависима, попаднах в плен на магията, която е футболът. И така вече три-четири години (моля не въртете осъдително очи).
Как Арсенал стана твоят любим отбор? С какво те грабна?
Има един цитат, който се върти из интернет, мисля, че е на Бергкамп. Гласеше нещо от рода, че не ставаш фен на даден отбор, защото има много трофеи или е много популярен, а защото намираш себе си някъде на терена, някъде из играта на тима, в неговия манталитет. Напълно съм съгласна с тези думи. А иначе в един момент започнах да се ядосвам, когато Арсенал губи, както и да се радвам при всяка победа. Разбрах, че цял живот ще съм артилерист, след разгромите от Челси, Манчестър Сити и Ливърпул през сезон 2013-2014. Афектираха ме прекалено силно и осъзнах, че Арсенал има огромно значение за мен, че това е моят отбор.
Помниш ли първия мач, който гледа?
Първият изобщо-не. Но първият ми спомен от мач на Арсенал май е срещу УБА.
Трансферният прозорец почти приключи. Отново само един трансфер в Арсенал – този на Мохамед Елнени. Може ли египтянинът да допринесе за отбора?
Склонна съм да гледам положително на този трансфер. Не съм имала възможността да наблюдавам представянето на Елнени в Базел, но присъствието му в Арсенал е много важно за тима. Няма как да се бориш за трофеи само с един опорен халф, играещ на ниво, винаги част от титулярния състав. Артета и Фламини вече не са в продуктивните си години, трябваше ни футболист, който си е квалифициран на тази позиция. Според мен не игра лошо в дебютния си мач срещу Бърнли, имаше добри отигравания. Няма как от първия мач да е перфектен.
Подкрепяш ли трансферната политика на тима? Необходими ли са нови попълнения и на кои постове?
Доколкото знам, през последните години Венгер е трябвало да внимава с трансферния бюджет, тъй като голяма част от парите са отивали за изплащането на Емиратс. Ето защо си обяснявам привличането на футболисти като Чамак и Бендтнер- мениджърът на Арсенал се е опитвал да сглоби оптимален състав със средствата, с които разполага. След изплащането на стадиона в клуба дойдоха Йозил, Санчес и Чех, като имената им говорят достатъчно красноречиво. Да, Чех е единственият привлечен играч през летния трансферен прозорец, но допринася изключително много за успехите на тима. Разбира се, още един централен защитник и чист нападател няма да бъдат излишни.
Кой футболист би искала да видиш с екипа на Арсенал?
Много ми се иска някой ден да видя Джанлуиджи Донарума в екип на Арсенал. Той е обещаващ млад вратар, може би ще бъде добър също толкова, колкото съименника си някой ден. Ще съм много доволна, ако видя Обамеянг и Хумелс да играят за любимия ми тим.
Често обсъждан въпрос е наличието само на един чист нападател в лицето на Жиру. Плюс или минус е липсата на конкуренция на този пост?
Настоящият сезон е може би най-добрият за Оливие Жиру, непрекъснато опровергава критиките, отправени към него. Други чисти нападатели в Арсенал са Чуба Акпом и Яя Саного, но не мисля, че за момента могат да бъдат конкуренция на Жиру. Да, надявам се с някой играч да се повтори ситуацията с Коклен, който „дойде, видя и победи” след години игра под наем в други отбори. Но ще бъде добре в клуба да дойде наистина класен нападател, може би през следващия трансферен прозорец.
Усеща ли се липсата на контузените Уелбек, Касорла, Уилшър...?
Уелбек и Уилшър са невероятни играчи, но и много податливи на контузии. Сякаш свикнахме с тяхната липса. Би било прекрасно Венгер да може да разчита и на тях, но няма пълно щастие. Касорла е важен за отбора в много отношения, да не забравяме и изпълненията му от пряк свободен удар например този срещу Хъл Сити в борбата за ФА Къп. Липсата на Коклен и Санчес се усеща най-силно, а и на Кошчелни, когато е в лазарета. Когато са на терена, има сигурност в представянето на тима.
А сега няколко думи и за конкуренцията: изненадва ли те формата на Челси и Манчестър Юнайтед?
Всеки средняшки отбор има години на просперитет, каквито са последните 10 за Челси, благодарение на парите на Абрамович. Като типичен фен на Арсенал не тая топли чувства както към Челси, така и към Тотнъм. А хубавите години за Челси явно (дано) съм към края си. Манчестър Юнайтед, от друга страна, е клуб, който много уважавам. Той е един от грандовете в английския футбол, а сегашното му положение е временно, последствие от лошия избор на мениджъри. Успехът на сър Алекс трудно може да бъде достигнат, защото и той като Венгер не промени само състава, а целия клуб, добави и друг привкус на величието му. Радвам се, че не е в битката за титлата към момента, но се надявам скоро отново да сме свидетели на класическите дербита между Арсенал и Манчестър Юнайтед.
В момента начело са Лестър, следвани от Манчестър Сити. Доколко тези отбори могат да попречат на Арсенал по пътя към титлата?
Точките на трите отбора са изключително близки. При грешка на някой, друг се изкачва. Битката е изключително оспорвана. Ако сме победители във всички преки сблъсъци с Лестър и Сити и не губим от противници от долната част на таблицата или от втората половина на горната, е вероятно да вземем титлата през май. Имаме всички шансове, стига да няма сериозни контузии, а и много от обичайните ни опоненти са в своеобразен нокдаун.
Прекалено голямо препятствие ли е Барселона в Шампионска лига?
На този етап-да. Барселона е най-добрият тим в Европа, а и в света, в момента. Спечелиха всичко, нищо чудно и тази година да направят требъл. Няма невъзможни неща, предполагам, че играчите ще дадат всичко от себе си. Нямаме и какво да губим. Но, ако загубим, ще имаме възможността да се концентрираме само върху Висшата лига и битката за ФА Къп.
Следиш ли и други първенства, освен английското?
Като цяло-не. Често обаче се случва да гледам мачове от италианската Серия А. Но предпочитам испанския футбол-динамиката на играта, страстта на футболистите. Може би и затова Алексис Санчес е толкова важен за Арсенал. Той пренася искрата от Иберийския полуостров в студената Англия и в английския начин на игра.
Какво смяташ за футбола в България и моментното му състояние?
Футболът в България е като всяко друго нещо в България- ако в чужбина е зле, тук е още по-зле. Не гледам мачовете от българското първенство и не мога да дам достатъчно аргументирано мнение.
Би ли искала да видиш роден футболист с екипа на Арсенал?
По-скоро не.
Какво ще пожелаеш на нашите читатели?
Да бъдат отдадени на любимите си отбори, но да ги подкрепят по интелигентен начин. Футболът е прекрасно нещо и сбиванията на трибуните, безпределно грубото отношение към други фенове и т.н. не са начинът да уважиш този спорт, да покажеш колко голям фен си. Обичам Арсенал и мразя феновете на Челси и Тотнъм, но не съм тръгнала да им пукам гумите и да ги псувам. Не, че не мога.
Интерюто взе Дэнис Олегов