Но пък показа, че футболните анали не са му непозната територия и смело обяви Гара Дембеле за втората най-добра деветка в историята на Левски след Гунди, зачерквайки с лека ръка великани като Сираков, Гонзо, Кукуша, Валяка, дори Киро Миланов...
Дали Батков сам ще си прави стогодишен юбилей на Левски през месец май или ще се вслуша в многото гласове, които два месеца непрестанно му повтарят, че това е и неправилно, и нечестно от историческа гледна точка, не е ясно. Но е време към общоизвестните аргументи срещу много хлабавата му теза да бъдат прибавени и нови.
Батков още преди Нова година размаха все документи, известни още от 1978 година и написани през 1934 година. Призова за дискусия, но без дискусия на следващия ден акционерите на Левски решиха – клубът е роден през 1911 година. Сякаш са собственици не на отбора, а и на славната му история.
Извадените документи са от дело № 267 по първата юридическа регистрация на Левски от 1934 година, когато същото са направили всички родни клубове. И Столичният държавен архив пази преписките. Въпросът е кой как ги чете и дали иска да разбере това, което има в прашните дела.
Това е четвъртият опит рождената дата на Левски да бъде върната с 3 години назад. Действайки на принципа "Съветският слон – най-големият слон в света" съшитата с бели конци теза "Левски – най-старият действащ клуб в България" се вади отново и отново. И Батков, без да чуе други мнения като предшествениците си на неговия пост, решили резонно, че това е несериозно, се задейства. Но бумерангът на фактите се завръща...
През 1978 г. в. "Поглед" извади неодобрен от тогавашното МВР устав на Левски, за разлика от първия устав на "сините" от 1919 г, в чийто член 1 пише: "Клубът се основава на 24 май 1914 година". Във въпросния недатиран устав обаче пише в чл. 1: "Клубът е основан на 24 май 1911 година". "Поглед" резонно търси и намира за интервю кръстника и основател на "сините: Борис Василев – Боркиша, който казва пред авторитетния спортен историограф Стефан Нойков (сам запален левскар):
"Отдавна имам този устав. В него няма указание кой и къде го е издал, нито пък аз зная това. Обяснение за издаването му мога да намеря в очерталото се по-късно съперничество между Славия и Левски – кое дружество е по-старо. Според мен този устав е издаден от запалени членове или ръководители на Левски, за да докажат предимство. Но безспорно това е станало много по-късно... Повтарям – Левски беше основан на 24 май 1914 година."
При такава категоричност споровете би трябвало да приключат - кой по-добре от легендарния Боркиш знае кога се е основал отборът, на когото сам той е измислил името? Да, ама не.
В началото на 90-те години бе изваден "учредителен протокол", който указва основаване на 10 май 1911 година, поднесен и днес учтиво на Батков от незнайни левскари. Тогава бе "открито" и знаме на "сините" с надпис 1911 г, но се оказа, че на него има и инициалите на БНСФ – спортна организация от 20-те години на миналия век. И автентичността на знамето отиде по дяволите, както и печатът на Левски от същия период, на който гордо стои 1911 година. През 2010 година пък бяха намерени бланка на "сините" и пощенски плик със все същата сакрална 1911 година.
Батков размаха само първата страница на анонимно издадения устав. Ако го беше разлистил обаче щеше да прочете, че на стр. 37 в чл. 46 пише: "Печатът на клуба е кръгъл с надпис "Спортен Клуб Левски, 1914 г, София", а в средата с двама футболисти". Явно фалшификаторите също не са дочели устава до края, за да го променят и там...
Другият “голям коз” на състаряването на клуба – "учредителният протокол" просто си е част от задължителните документи, които всеки клуб трябва да внесе в съда при регистрацията си през 1934 година. Той наистина е уникален, защото хем е препис от оригинала, удостоверен само с подписите на двама чиновници в Левски, хем този оригинал явно липсва. И тогава, още по-малко днес.
Уникален е и защото е юридически абсурден - в него да липсват имената на учредителите (и подписите им), заменени със скромното и юридически невъзможно "една група ученици се събрахме...", а датата на основаване е 10 май 1911 г. Колко по-просто би било левскарите през 1934-а да направят както колегите си от Славия, внесли в съда оргиналния си учредителен протокол (да не се бърка с протокол № 1 за основаването на клуба от Първата протоколна книга на "белите"), написан на ръка и подписан лично от 16 учредители, пазен две десетилетия в клуба. Който указва – Славия е създадена на 10 април 1913 година. А Протокол № 1 в наистина уникалната Първа протоколна книга на Славия, намерена преди две години на таван в стара софийска къща доуточнява, че основаването е станало в 2 часа след обяд на полето до Руски паметник. Малко отклонение – книгата, която днес славистите наричат Бялата библия, съдържа 200 ръкописни страници, прошнуровани, подпечатани и пронумеровани, които документират първите 86 заседания на Управителния съвет на клуба от 1913 до 1922 г...
Че е "верен с оргинала" протоколът, внесен в съда от левскарите, го доказват само подписите на втория подпредседател на клуба по онова време Иван Захариев и на клубния секретар Ефтим Дедов (явно за тези ръководители говори Боркиша в "Поглед"). Батков се обърка (дано не нарочно), като каза в тв интервю, че на протокола стои парафът на Боркиша. Василев, който тогава е юридически съветник в клуба, е подписал само молбата за регистрацията. "Верният с оригинала" протокол не е подписан и от другите две най-авторитетни фигури при "сините" по онова време - Председателят проф. д-р Димитър Ораховац и първият подпредседател д-р Петър Стоянович – капитан на първия отбор на "сините" и също основател на клуба. Защо нито Боркиша, нито Стоянович, нито дори и Ораховац, не са парафирали този така важен документ? Най-вероятно защото не са го виждали във вида, в който е внесен в съда. Защото много добре знаят кога е започнало всичко. Така Захариев и Дедов на практика вкарали в съда документ с невярно съдържание. А хората на Темида пък не са го проверявали, защото това далеч не е било основното за тях в предоставената им документация от клубовете.
През 1934 година държавата е изискала задължителната регистрация за спортните дружества с прозрачното намерение в момента, когато партиите у нас са забранени със закон, някои от тях да не мутират скрито в друг тип организации. Затова по същество съдът е следял за наличието на формален набор от документи за регистрацията (сред тях и учредителен протокол), без да се задълбава в тях, като е проверявал най-стриктно в уставите (задължително типови) да не се прокрадне някаква политическа нотка. И затова номерът на Захариев и Дедов е минал – и зад гърба на най-големите авторитети в Левски, и зад гърба на съда. И още нещо – по-маловажно, но показателно - в същото интервю Батков каза, че всичко се е случило на открито съдебно заседание в присъствието на цялото ръководство на Левски. Да, заседанието било открито, но без нито един представител на "сините", както личи от съдебния протокол, с който Батков разполага. Всички членове на управата са редовно призовани, но никой не дошъл.
През януари рамо на адвоката даде тежката научна артилерия в лицето на проф. Райна Бърдарева. Специалистката от история на олимпизма се занимава с футбол, с Левски и с рождената му дата само от юбилей на юбилей. Като сега дори написа, че трябвало да се сложи край на ширещото се мнение Славия и всички останали след нея...
В обширна статия по темата проф. Бърдарева прави грешка – съдебната преписка била от 1911 до 1952 година (формалното закриване на Левски и всички останали отбори от Царска България поради промяна в организацията на спорта у нас). Това навява увереност, че сякаш в архива има документ от 1911-а, а всичко в дело 267 е от 1934 година и след това.
В същото време свенливо е пропуснат фактът, че самата Бърдарева е съавтор на едно от най-уродливите творения на социалистическата спортна историография – книгата "75 години Левски-Спартак, издадена през 1986 година, когато "сините" помпозно отбелязаха 75 години. Тогава честването, замислено нейде из висшите партийни етажи, имаше прозрачната цел да повдигне духа на левскарите след гадното прекръстване на отбора им от Политбюро на ЦК на БКП година по-рано заедно с ЦСКА съответно на Витоша и Средец. Та през 1986-а бе съпроводен и с прокарването за първи път на официалната теза, че Левски-Спартак е създаден 1911 година. А "сините" празнуваха 75 години през 1986-а. Както преди това отбелязаха половин век през 1964-а, и по-късно без притеснения честваха и 90-годишнина през 2004-а...
В "75 години Левски-Спартак", в която политиката и комунистическата пропаганда са 95%, а спортът само 5%, заедно с Бърдарева участва целият мозъчен тръст на тогавашния ВИФ "Георги Димитров" в областта на спортната историография от онова време. Наред с лозунгите се акцентира на тезата – "Раковски", който се явява предшественик на Спартак, бил основан през 1911 година в борческа София от работници – спортисти. Нищо, че това е станало в махалата без никакви документи, присъщи на "официалния" тогава клуб. И маститите професори в наукообразния си труд се опират на сензационно доказателство, което се намерило не другаде, а в дипломната работа на студента Сава Савов от далечната 1965 година, както свенливо се пояснява под линия. Какво пише титанът на спортната историография Савов, от книгата "75 години Левски-Спартак", не личи. Но мащабният труд на професорите с услужливо перо е сътворен, луксозно издаден, а партийната поръчка - изпълнена, сигурно срещу добри хонорари...
Днес проф. Бърдарева пак е на същата барикада, но с друга теза. И официализира "махленското сдружение Шести клас". Наистина, основателите на Левски от 1914-а през 1911-а са на крехката възраст между 11 и 12 години. А надписът "VІ клуб" на първия печат на "сините" означава, че просто са шестият "официален клуб" в София – термин, който се използва в Първата протоколна книга на Славия. Та "официални клубове" по онова време са тези, които са имали свое настоятелство (ръководство), канцелария, касиер, устав и т.н. Другите били "неофициални" или махленски. И срещите между "официални" клубове се наричали "мачове", сочат архивите, а двубоите между "официален" и "неофициален" клуб – игри. Това го пише в Бялата библия и ако беше пожелала, проф. Бърдарева щеше да го види с очите си. Затова Левски е под № 6 и на печата си записва "VІ клуб".
Ако си бе направила труда да разгледа и другите регистрации в архива от 1934 година, а не само тази на Левски, след като приключи последния си труд за 100-годишнината на спорта в Шабла, проф. Бърдарева щеше да види, че по-несериозен и кратък "учредителен протокол" от този на "сините" не е представян тогава пред съда. Примерно Раковски и Спортклуб си признават, че учредителните им протоколи са загубени и затова не разполагат с тях. И Левски явно го няма, но вади много късен и неверен уж препис, писан и съчинен през 1934 година. ФК 13 пък дава първия си устав, одобрен от МВР през 1914 година – това е отборът, признат официално от ФИФА за най-стар у нас. Затова на футболистите на ФК 13 са им викали ветераните. Подробни учредителни протоколи с дневен ред, изказвания, учредители, процес на обединение с други клубове и т.н. имат и представят техни преписи Ботев (Сф), Шипка, ЖСК (днес Локомотив), Плиска, АС 23, Бенковски. Да не говорим за Славия, която както казахме, единствена внася в съда оригиналния си учредителен протокол. Най-формално (като Левски) е подходил само клуб Плиска, като е представил препис на протокол от няколко изречения. Но поне си е направил труда да завери документа при нотариус, за разлика от "някои ръководители" на "сините", които не са сторили и това...
Изводът от сравнителния анализ на клубната регистрация през 1934 година в София е безспорен – "учредителният протокол" на Левски е най-беден на информация в сравнение с документите, предоставени от останалите клубове. Защо е така всеки може сам да си отговори. Едва ли защото е от далечната 1911 година...
Но това се оказва достатъчно за Тодор Батков (по-точно за хората, които го тикат натам) и за проф. Райна Бърдарева, за да се приеме, че Левски е основан 1911 година. И се правят опити това да бъде доказано с аргументи (документи, писма, знамена, печати, пликове и т.н), изработени само през 30-те години на миналия век и по-късно. Което идеално съвпада с казаното от Боркиша, но не зачита думата на легендарния Кръстник за това кога е създаден клубът...
Нищо, че дори родовата памет на старите софиянци говори точно обратното. Нищо, че между 1911-а и 1914-а няма и помен от каквато и да е дейност на Левски, да не говорим за някакъв мач. А тогава клубовете са се сформирали, за да играят мачове...
Истината я пише и в първия вестникарски източник за раждането на футбола у нас, предоставен от Александър Стефанов. В първия си брой от 19 февруари 1924 г. в. "Младежка илюстрация" публикува статията "Малко футболна история" на Весо Петров - Мандебурски, в която четем дословно: Ботев още през есента на 1913 година се слива с Развитие и образува Славия. Някои членове на Развитие недоволни се отцепиха и образуваха Левски. Те бяха Цеко Генев, Спас Папа Люро (б.а. – Спас Стоянов), Коцето (б.а. – Константин Манолов), Пени Стоянович (б.а. – Петър Стоянович), Ненчо и Борето (б.а. – Боркиша)... И тъй 1913 година е годината, през която се тури началото на организираните футболни дружества." Въпреки явната грешка – Славия е основана не през есента, а през пролетта на 1913-а е видно, че поредността за основаването на клубовете е безспорна, още повече, че се цитират автентични имена и прозвища на основатели на Левски...
И накрая – 10 май 1911 година от "учредителния протокол" няма как да е 24 май 1911 година от недатирания устав, когато и да са писани те. Промяната на календара става през 1916 година и никакви преизчисления не могат да сложат знак на равенство между двете дати. Най-вероятната версия е, че и двата документа са доста по-късни от "оригиналите" и съвсем не са верни с тях. Защото общоприетата дата 24 май 1914 година механично е върната като 1911-а в чл. 1 от редакторите на анонимния устав, пропуснали да сторят същото и в неговия чл. 37. А Захариев и Дедов през 1934-а, за да са по-убедителни в творението си, пишат в "учредителния протокол" – 10 май 1911 година, но също бъркат. По нов стил 24-и май просто е 11-и май по стар стил, а не 10-и май. Което означава, че най-малкото единият документ е фалшив – "учредителният протокол", който няма оригинал, или анонимният устав. А най-вероятно и двата.
Затова – заради фактите, историята, паметта на първопроходците на българския футбол и трудовете на поколения спортни историографи, сред които Климент Симеонов, Стефан Нойков, Димитър Попдимитров, Силвестър Милчев и Георги Манов, нека оставим футболната история у нас на спокойствие. И да не я дописваме без да имаме наистина сериозни и честни основания за това.
Николай КРЪСТЕВ, "Труд"