Представяте ли си колко е тягостно да пътуваш през тъмната нощ от столицата към Разград. По време на шестчасовия път се прокрадват множество трудни мисли, които музиката от слушалките така и не притъпява.
ЦСКА ни победи отново. Бяха дошли да ги гледат над 12 хиляди човека, а нас 12 човека.
За какво всъщност е този труд?
Живеем като отшелници в това затънтено място, а като се пенсионираме, и най-добрите ни години са отминали, ще станем ветерани на отбор, който и да го има, очевидно го подкрепят пренебрежим брой хора. Вярно е, че 6 пъти сме шампиони, но защо никой не ни харесва? Абе майната му, обичта и уважението не са всичко.
Парите са добри и с приятелите сънародници правим добри турнири на плейстешъните. От друга страна, като се замисля, в Бразилия е толкова скъпо, че практически няма да се прибера като богат човек и рано или късно ще трябва да работя нещо друго, а и тепърва да създавам семейство. Мога да остана в България. Тук не е лошо, има много красиви българки.
Жалко, че не са в Разград. Абе майната му, загубили сме два мача от ЦСКА.
И в предишните години имаше кофти моменти, но накрая ставахме шампиони. Правим една добра подготовка излизаме и бием наред. Пък и нас съдиите винаги са ни обичали, пак ще ни се усмихне късмета.
Имаме мощен шеф, той си знае работата. Интересно обаче миналия път и днес съдията не можа да помогне. Ще ми се да знам, че можем да ги бием и без съдийски подаръци. То какво ще излезе, че едва ли не ако не са съдиите нямаше да сме 6 пъти шампиони. Глупости. Що за тъпа идея.
Ние бием защото сме Лудогорец Разград, а не защото шефа плаща на другите отбори да крадат точки от ЦСКА или да ни пускат леки победи или защото шефа купува съдиите.
Уф, Ботевград; още 5 часа до Разград. Ако някой ми беше казал, че ще живея за едните пари, в това забутано място и ще играя за удоволствието на някакъв тип, чието име така и не мога да се науча да произнасям, щях да му се изсмея.
Утре ще се метнем до Варна. Там има проститутки, ще се забавляваме. Малко е фалшиво, ма то кое не е. Деспасито.
Това леке днес дето криеше топката как не отнесе шамарите. Поне онзи местния, дето тича бързо, отнесе един хубав плесник.
Абе тия съдии какво им става? Червен картон. Пфу.