FanFace.bg продължава да публикува статиите от прелюбопитната историческа поредица на в. "Новинар". Няма как след Хитлер, Мусолини, Франко и останалите диктатори по света да не стане въпрос и за Йосиф Сталин. Или по-точно за една от най-кошмарните фигури по времето на неговото господство - фенът на Динамо (Москва) и душманин на съветския футбол Лаврентий Берия.
"Футболистите са патетична колекция от безгръбначни креатури". Думите са на Йосиф Висарионович Джугашвили, най-големият диктатор на 20-и век, който като зрител има в актива си приблизително едно полувреме. Разбира се, твърдението му не е коректно, най-малкото защото по негово време футболът в бившия Съветски съюз пише велика страница в историята си.
Типично за генералисимуса и неговото променливо настроение обаче по негово време се стига и до друга крайност - 20-годишното отсъствие на страната от футболния свят (1925-1945). За националния отбор то продължава до 1952 г. Подобно на Хитлер и другарят Сталин не се е интересувал от футбол. Нито е виждал смисъл в това, нито се е впечатлявал, нито може би е имал време. За разлика от злокобния Берия обаче.
Когато през 1923 г. Сталин става генерален секретар на ЦК на комунистическата партия – вторият от общо петте му поста, футболът в страната е слаб, а националният отбор яде постоянен пердах още от първия си мач с Финландия на лятната олимпиада през 1912 г. А футболният съюз, създаден през 1912 г., е изваден от ФИФА след болшевишкия метеж и гражданската война. Едва през 1924 г. и в условията на бойкот от страна на ФИФА националите записват първата си победа – 3:0 срещу Турция. След двата си мача с този съперник съветският футбол изчезва от картата до 1945 г.
Играта, привнесена от англичани през 60-те години на 19-и век, първоначално е била забранявана от царската династия заради страха, че футболните клубове може да се превърнат в центрове на революционни брожения. Парадоксално, но промяната и организирането на футбола започва с възкачването на Сталин на партийния връх.
Разбира се, той е здраво свързан с държавните структури - ЦДКА Москва (сегашен ЦСКА) е на армията, милицията и спецслужбите създават "Динамо", железниците – "Локомотив" и т.н. Единственото изключение е московският "Спартак", основан от Николай Старостин и секретаря на комсомола Александър Косарев, и чиито фенове стават "обикновените" хора и търговската класа. Затова и мачовете между "Динамо" и "Спартак" оттук нататък олицетворяват битката между държавата и личността.
И обратното - фен на "Динамо" е най-кошмарната фигура на сталинския режим - Лаврентий Берия. Той си е позволявал всякакви намеси във футбола и, разбира се, репресии. По негова воля най-добрите играчи от другите клубове просто се отвличат без възможност за контраотпор - от специални групи служители на НКВД, които правят "доставки" по поръчка. Върхът на сладоледа било да се открадне играч на "Динамо" (Киев) и да се изпързаля украинският ЦК.
Берия обаче получава и удари. Като този през 1936 г., когато "Спартак" по инициатива на капитана Николай Старостин си урежда демонстративен мач на Червения площад. Въпреки протестите на ръководителя на НКВД, че топката може случайно да излети към Вожда и да го удари, двубоят се провежда, и то върху специално постлан килим от 9000 квадратни метра. Той продължава само 43 минути и е единственият, на който Сталин присъства на живо.
Понякога Берия успява да си го върне тъпкано. През 1939 г. "Спартак" печели купата на страната, но се получава заповед от секретаря на ЦК Жданов да се преиграе... полуфиналът с "Динамо" (Тбилиси) – безпрецедентен случай в световния футбол.
Московското "Динамо" обаче отново побеждава и "тогава - спомня си Николай Старостин – почувствах, че няма да ми простят". Малко след това срещу него и брат му Андрей е изфабрикуван процес. Премиерът Молотов забавя подписването на заповедите за арест, като една от версиите е приятелството между неговата дъщеря и тази на Николай.
През 1942 г. обаче обвиненията са стъкмени и двамата са арестувани заедно с други техни роднини. "Забавянето ни спаси – ако бяхме арестувани през 1939 г., по времето на големите репресии, едва ли щяхме да оживеем", разказва той. Братята излежават пълните си присъди и са освободени 12 години по-късно. Преди това Василий Сталин, който също е запален по спорта, прави опит да реабилитира Николай, но неуспешно. Запознати твърдят, че шефът на НКВД е имал още една причина да мрази играча – в началото на 20-те, на мач в Тбилиси, Никой Старостин няколко пъти лъже младия тогава защитник Берия и след един от персоналните двубои с него вкарва гол.
Междувременно се е появил още един запалянко със световна известност – композиторът Дмитрий Шостакович. Още преди германското настъпление той ходи редовно на стадиона, а по време на блокадата на Ленинград описва известния футболен мач, игран по улиците на града.
След войната редовно пише спортни статии, като симпатиите му са към родния "Зенит" (Санкт Петербург). А Сталин, въпреки неприязънта си към футбола, се опитва да остави наследство. Той разрешава строежа на стадион, който започва през 1932 г. и е бил предвиден за 100 000 зрители. С уточнението, че се е предвиждало на него да се провеждат военни паради със съответната техника. Под него са проектирани множество бункери. Съоръжението обаче е достроено дълги години след войната и с неколкократно по-малък капацитет.
През 1945 г. СССР е реабилитиран на футболната карта благодарение на "Динамо". Като част от следвоенните инициативи за скрепяване на дружбата между страните победителки тимът провежда турне във Великобритания. Това са първите мачове между английски и съветски отбори, голяма част от футболистите на "Динамо" за пръв път излизат зад граница, а единствено 35-годишният Семичастни и вратарят Хомич имат международен опит.
Въпреки това те си тръгват от Острова с 2 победи и 2 равенства плюс победа над великия "Арсенал" с 4:3 и с обща голова разлика 19-9. Осем години преди Мача на века Англия – Унгария съветските футболисти разбиват мита за силата на британския футбол.
Този успех по-късно съдейства за разрешението на Сталин националният отбор да прекрати бойкота и да участва на лятната олимпиада в Хелзинки през 1952 г. Там след победа над България с 2:1 в предварителния кръг СССР среща Югославия. По това време държавните ръководители Сталин и Тито са във вражески отношения и двубоят придобива политически оттенък. Това означава, че за съветските играчи победата е въпрос на национална чест.
До 70-ата минута те губят с 1:5, но героично успяват да измъкнат 5:5 с изравнителен гол в последните 30 секунди. (Герой на мача с 3 гола е Всеволод Бобров, един от участниците в британското турне. През 1950 г. се спасява от самолетна катастрофа в Урал, при която загива хокейният отбор на ВВС на Василий Сталин. Оживява, защото е закъснял за полета.)
В реванша югославяните бият с 3:1, използвайки груба игра и психологически атаки. Въпреки че двата мача се играят с един свободен ден между тях, точно на него Сборная провежда по заповед тренировка с големи физически натоварвания. Югославяните, на които е дадена пълна почивка, не вярват на очите си и я определят като безумие.
След завръщането си съветските футболисти са обвинени в пораженство и идеологическа диверсия. ЦСКА е разформирован с решение на Берия, но според някои източници то е било предварително одобрено от Сталин. Отборът е възстановен след смъртта на диктатора, но под друго име. На уволнения селекционер Борис Аркадиев и на няколко играчи са отнети званията "Заслужил майстор на спорта". Кинохрониката и снимките от мачовете са унищожени и запалянковците в СССР виждат с очите си какво се е случило половин век по-късно благодарение на архива на сръбската телевизия.
По времето на Сталин много футболисти умират от насилствена смърт или са репресирани. През войната те са мобилизирани и много от тях загиват. Други преживяват хитлеризма, за да умрат в лагери. Трети строят Беломорканал и други обекти.
Политическият натиск върху футбола ще продължи и след смъртта на Сталин през 1953 г. През 1964 г. Никита Хрушчов ще уволни селекционера на Сборная Константин Бесков за загубата на финала на европейското от Испания с 1:2 – отбора на "онзи фашист Франко". Така футболът в страната ще започва да се развива по западен образец едва през последните години, когато руските милиардери и големите компании вкараха пари в него.
Владислав Стоянов, "Новинар"
ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА
Как Югославия се разпадна на "Максимир"
Футболната война между Салвадор и Хондурас
Нацизмът - поражения и на фронта, и на терена
Мусолини надминава Хитлер - фашистка Италия покорява света
Гражданската война на генерал Франко срещу Барселона
Чудовищните режими в Северна Корея, Уганда, Заир, Хаити, Иран и Ирак