Понеделник, 27 Декември 2010 17:11
Оценете статията
(0 гласа)

Кратка история на Арсенал

От фондация до Първата Световна Война

Футболен клуб Арсенал става реалност, когато група работници от Woolwich Arsenal Armament Factory решават да сформират футболен отбор в края на 1886-а година. Клубът е играел под името Dial Square и в първия си мач бие Ийстърн Уондърърс (Eastern Wanderers) с 6:0 на 13-ти Декемви 1886-та. Скоро след това името Ройъл Арсенал (Royal Arsenal) било усвоено и отборът продължил да играе приятелски срещи и в локални състезания.

 

През 1891 клубът станал професионален, сменил името си на Уулич Арсенал (Woolwich Arsenal) и стигнал Фуболна Дивизия през 1893-та година. Топочийте се преместили на Хайбъри през 1913-та. Следвайки Първата Световна Война, Арсенал станали част от новата и разширена Първа Дивизия, където са и досега.

 

Чапман и великолепието на 30-те

Хърбърт Чапман застава начело на Арсенал през 1925-та и спечелва първи трофей за клуба през 1930-та побеждавайки Хъдърсфийлд Таун във финал за FA Cup. През следващия сезон Арсенал стават шампиони за първи път. Между 1933-та и 1935-та клубът спечелва хеттрик от шампионски титли. За нещастие Чапман умира по средата на този период, достигнал статута си на легенда.

 

Джордж Алисън поема клуба и надмощието продължава през остатъка на десетилетието, спечелвайки още една купа на футболната асоциация (1936) и една шампионска титла (1938). По това време Арсенал е имал едни от най-видните си имена, които присъстват в книгите на клуба. Алекс Джеймс, Тед Дрейк, Клиф Бастин, Дейвид Джак и Джордж Мал са били само малка част от имената, които са играели в един от най-добрите отбори във Футболната лига по онова време.

 

От войната до първия дубъл

Втората световна война спира победния ход на Арсенал, но когато Том Уитакър застава начело, успехът не се забавя. Арсенал става шампион през сезон 1947/48 и сезон 1952/53; носители на купата на ФА през 1950-та и финалисти през 1952-ра. Шейсетте години не донасят трофей на Хайбъри, с два загубени финала за купата на лигата през 1968-ма и 1969-та, бъдейки най-близкия шанс за успех. Бърти Мий поема отбора по средата на 60-те и Арсенал вдига първия си европейски трофей през сезон 1969/70, побеждавайки Андерлехт с 4:3 в финал съставен от два мача.

 

По-добър е следващия сезон. Отборът на Арсенал със състав от имена като Чарли Джордж, Джордж Армстронг, Рей Кенеди и капитана Франк МакЛинток, спечелват първия за клуба „дубъл”. Те вдигат титлата на Уайт Харт Лейн и бият Ливърпул във финала за купата на Футболната Асоциация на Уембли след продължения. Отборът се завръща на Уембли за три поредни финала, спечелвайки втория с 3:2 срещу Манчестър Юнайтед.

 

Този мач става известен като “Five Minute Final”. Топчийте достигат финал за Купата на Носителите на Купи с отбор, който включва играчите Греъм Рикс, Франк Стейпелтън, Пат Райс, Дейвид О’Лиъри и Лиъм Брейди ,но губят от Валенсия след дузпи.

 

Отличията на Джордж Греъм

През 1986-та Джордж Греъм, играч от отбора който печели „дубъл”, става треньор на клуба, вземайки поста от Дон Хау и следват дни пълни с отличия. Той води Арсенал до първи триумф за купата на лигата, побеждавайки Ливърпул с 2:1 на финала. Две години по-късно Топчийте спечелват титлата, с известния гол на Майкъл Томас в последната минута на Анфийлд. Друга титла последва през сезон 1990/91, когато отборът с известната дефанзивна четворка, губи един единствен шампионатен мач. Още сребро следва. През 1992/93, Арсенал става първия отбор печелил двете местни купи в един сезон. Шефилд Уензди е победеният отбор и в двата случая. Ерата на Греъм е завършена във следващия сезон. Забележителен европейски финал за Купата на Носителите на Купи завършва с победа с 1:0 над Парма в Копенхаген, благодарение на гола на Алан Смит. Следващият сезон Арсенал не успяват да защитят купата си, като губят от Реал Сарагоса след дузпи. По това време Греъм вече е напуснал клуба. Той е заместен от Брус Риък, който е начело само един сезон, през който привлича Денис Бергкамп.

 

Ерата на Арсен Венгер

Сезон 1997/98 е първия сезон на Венгер на Хайбъри. Арсенал спечелва титлата и купата на Футболната Асоциация, Венгер спечелва титлата Мениджър на годината, а Денис Бергкамп получава приза Футболист на годината на FWA (Footballer Writers’ Association) и PFA. Страхотният сезон е завършен с участието на френските национали Партик Виера и Емануел Пти в победната кампания на Франция на Световното Първенство.


След три последователни втори места в шампионата, през 2000-та година Арсенал стига финал за купата на УЕФА, но губи след дузпи. През 2001-ва клубът стига четвъртфинал в Шампионската Лига на УЕФА, но е отрастранена от Валенсия.

 

Сезон 2001/02 обаче е пълен с отличия, тъй като Арсенал печелят третия си „дубъл”, побеждавайки Челси във финала за купата на Футболната Асоциация, завършвайки сезона с 13 мача без загуба и помнеща се победа над Манчестър Юнайтед с 1:0 на Олд Трафорд. Клубът остава непобеден у дома за цял сезон. За тези заслуги Арсен Венгер е назован Мениджър на сезона, а Робер Пирес става Футболист на годината според FWA (Footballer Writers’ Association).

 

Следващият сезон Арсенал не успява да защити титлата си, но Топчийте стават първият английски клуб, успял да задържи за повече от 20 години купата на Футболната Асоциация след победа над Саутхамптън с 1:0 в Кардиф. Тиери Анри става Футболист на годината според PFA и WFA и се присъединява към Денис Бергкам с повече от 100 отбелязани гола  за Арсенал.

 

Сезон 2003/04, Арсенал си връщат титлата успявайки да не регистрират загуба през целия сезон и подобрявайки рекорда си от 13 мача без загуба в лигата. Завършват с 11 точки в повече от втория Челси. Младият испанец Сеск Фабрегас пристига в клубът през януари и до края на сезона чупи рекорда за най-младия играч, играл в официален мач -  само на 16 години и 177 дена.

 

Кампанията на 2005/06-та е последната, изиграна на Хайбъри. Четвърто място в шампионата и футбол в Шампионската Лига на УЕФА са осигурени в последния ден на шампионата чрез победа над Уигън Атлетик с 4:2, докато Тотнъм отстъпва на Уест Хем Юнайтед и губи четвъртото си място.

 

Целият рекорд на Арсенал на Хайбъри е: Изиграни мачове: 2 010; Победи; 1 196; Равенства 475; Загуби 339; Голове (вкарани): 4 038; Голове (допуснати): 1 955.

 

Събитието на сезона е невероятното пътешествието до финала за Шампионската Лига в Париж. Дванайсет мача без загуба, както и най-много мачове без допуснат гол (10), пращат Арсенал срещу Барселона във финала на 17-ти май. Въпреки че Йенс Леман е изгонен в 18-тата минута, Топчийте вкарват първи чрез Сол Кембъл през първото полувреме. Във втората част испанците вкарват два гола и разбиват сърцата на пътуващите фенове на Арсенал.

 

Посока – Емирейтс Стадиъм

Докато клубът се приготвя за преместването на Емирейтс Стадиъм, капитанът на Топчиите Тиери Анри се посвещава на клуба, подписвайки нов договор, преди да замине за да помогне на Франция да стигне до финал на Световните Футболни Финали в Германия през лятото на 2006-та. Юли месец същата година, Арсенал напуска Хайбъри след 93 години и се премества в новия си дом. Аякс е противниковият отбор в бенефиса на Денис Бергкамп, като холандецът изиграва последния си мач за клуба и първия мач на Емирейтс за Арсенал.

 

Владимир Костов (официален сайт на българския фенклуб на Арсенал)

Последна промяна на Сряда, 29 Декември 2010 10:06

Подобни статии (по етикети)

Обратно в началото